Водевилът Борисов – Първанов: Ощипана невеста с иди ми – дойди ми!

Георги Първанов отказа да отзове посланиците в САЩ и Турция за изборни нарушения както предложи правителството. Провокирани от това, “Атака” и ДСБ се заканиха да поискат отстраняването на президента. Мотивът на националистите – Първанов нарушавал системно конституцията, а на костовистите – за замесването му в програмата “Петрол срещу храни”.

Във вторник вечерта в Брюксел премиерът попита риторично “Как ГЕРБ да не подкрепи нашите партньори в парламента? Нали утре от тях ще искаме да подкрепят бюджета? В случая ще ги подкрепим, понеже те искат. Иначе аз не бих предизвикал такава криза… Но те са ми по-важни вече от президента Първанов”.

Така Борисов обясни решението си, че ГЕРБ ще дадат рамо на “Атака” и ДСБ в искането за импийчмънт. Партията на Генерала нямало да бута Първанов при едно условие – “да се извини на всички”, с което би дал основание на премиера да отиде при парламентарните си съюзници и да ги помоли да оттеглят искането си за отстраняване на президента от власт. Съжалявам, че се получи такава ситуация от непремерените му действия, добави Борисов по адрес на Първанов.

Премиерът отрече да води медиен дуел с Първанов. Аз му оставих широка врата да се върне от приказките, които каза, заяви той и изяви желание да донесе още материали, за да се види какво са направили тези посланици и защо ги отзовават. 

Вчера сутринта Бойко вече бе смекчил тона, като отбеляза, че в този момент разклащане на институции не е добро. Премиерът още веднъж защити решението на кабинета да се отзоват първите ни дипломати в Анкара и Вашингтон и добави, че  едно правителство е много по-силно като колективен орган, отколкото взимането на решение от един човек, бил той и президент.

Идеята за импийчмънт на Първанов обаче не е никак нова, припомня Дойче Веле. Още през лятото на 2007 година по инициатива на депутата от десницата Нено Димов и със съдействието на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” са изготвени мотиви за отстраняването на президента, свързани с безспорно доказаната му принадлежност към структурите на комунистическата Държавна сигурност.

Съвсем логично 72-мата опозиционни депутати в 40-то НС тогава не получават необходимата подкрепа и идеята замира до лятото на 2008 година, когато в разтърсващия доклад на ОЛАФ за източените 32 милиона европейски пари по програмата САПАРД се появява констатацията, че престъпната мрежа от над 50 български, европейски и офшорни компании е била управлявана и финансирана от недосегаемия все още тандем „Николов-Стойков”, който пък е в близки връзки с тогавашното българско правителство.

„За единия от двамата се твърди, че е финансирал предизборната кампания на настоящия български президент”, отбелязват експертите от Европейската служба за борба срещу финансовите измами, а тогавашната дясна опозиция отново предприема стъпки, естествено неуспешни, за стартиране на процедурата за отстраняване на Първанов.

Ледените топки на „ланския сняг”
Има и трети опит. През февруари тази година гражданската организация „Справедливост” апелира към депутатите за предсрочно прекратяване пълномощията на президента заради негови противоконституционни антиевропейски изказвания и най-вече заради унизителната му молба към руския патриарх Кирил да се намеси във вътрешните работи на Българската православна църква.

Сега, когато парламентарното мнозинство е съвършено различно, в арсенала срещу Първанов е включен и вледененият „лански сняг” под формата на съмнения за нерегламентирани връзки на ръководството на БСП с режима на Саддам Хюсеин по корупционната програма „Петрол срещу пари”, мистериозно изчезналите 30 страници от досието „Гоце”, странните назначения на охранители на мафията в Националната служба за охрана, като много от тези действия са свързани логично с липсващите 11 секретни доклада.

В очакване на три гола
Още през септември премиерът Бойко Борисов декларира публично, че отношенията му с президента Първанов са лоши. Днес лидерът на ГЕРБ открито обвинява държавния глава, че се меси пряко в работата на съдебната власт, а негови съпартийци вече говорят за нарушения на Конституцията и липса на отчетност на президента пред НС. Очакванията, че през следващите дни ще разберем дали ГЕРБ и проправителственото мнозинство ще отбележат политически „хеттрик” с три гола във вратата на Първанов, Станишев и бившата социална министърка Масларова, май няма да се сбъднат и отзи път. Но ако успеят да накарат Гоце да им дойде на крака и да стане на тяхното, публиката със сигурност ще им ръкопляска. Както на всички футболни мачове с участието на премиера Борисов.

Той обаче явно бие отбой, като започна да обяснява, че е поставен в “деликатно” положение: президентът го атакува, а “колегите в център-дясно” атакуват президента. “Ние кого да браним?”, попита риторично правителственият шеф. Според него, президентството е вкарало държавата в омагьосан кръг, но чрез свикване на консултации конфликтът можел да се “отрегулира”. 

После каза, че очаква разум от всички, за да се върнат назад емоциите и обидите. В името на това правителственият шеф очаквал и президентската институция да направи отстъпки. “Разклащането” на институциите не било добре за държавата, защото се случвало в момент, в който правителството набира скорост. 

Така е, когато не му сече брадвата на едно място!

afera.bg

Още по темата:

Като ощипани девици част от колегите започнаха да ахкат и да охкат, да пърхат с дълги мигли, да имитират уплашен поглед и да повтарят тихо, толкова тихо, че да не събудят дявола: „война между институциите“. Много лошо било, много страшно било и ако може да не ни се случва.

Отделна тема е, че изразът „война между институциите“ е тъп. Институция Х напада Институция У и става мазало Z. Тъпо е, нали. Тоя номер с институциите ни го пробутват от години, за да може конкретният президент или премиер да се скрие зад него. За да може, когато го питаш за някое конкретно безобразие, той да ти каже: „Нека запазим авторитета на институцията“. Този параван не работи, защто всичко е лично. Нищо, че Марио Пузо може и да не е съгласен.

През последните дни научихме позициите на президента Георги Първанов по две от актуалните теми – по обвинението срещу Станишев и по отзоваването на посланиците от Турция и Съединените щати. Тези позиции се разминават с позициите на премиера Бойко Борисов. Къде е войната тук? Най-после имаме позиция от президента по актуална тема. И вместо това да бъде отпразнувано, част от колегите ахнаха: „аууу, война между институциите“.

Президентът забелязал, че правосъдието е много бързо срещу Сергей Станишев и не е толкова бързо срещу мутрите. И аз го забелязах. Премиерът пък си спомни, че именно Първанов е избрал и главния прокурор, и председателя на Върховния касационен съд. И аз си го припомних. Даже изобщо не съм го забравял. Повече публичност, повече позиции, повече яснота за избирателите кой кой е. Какво по-хубаво от това?!

Но не, лошо е да се карат. „Давайте жить дружно“, както казваха героите от съветските анимационни филмчета, които допреди 20 години всички знаехме наизуст. Да не допускаме война между институциите!

По времето на Царя и на Станишев нямаше война между институциите. И те рядко се обаждаха, и президентът рядко се обаждаше. Никой не пречеше на другия – който иска, ходи на лов; който иска, си връща гори; който иска, губи документи. И колегите, които сега се правят на ощипани девици, вероятно са били щастливи.

Имаше мир.

А сега започваме да научаваме колко ни е струвал този мир.

Иван Бедров