Войната на таблоидите – „Всеки ден” потопи „България днес”

Тихо и без особено нервничене, собствениците на „Уикенд” пък едва седмица преди заветната дата, оповестиха, че също тръгват с нов таблоиден ежедневник „Всеки ден”. Интригата бе подлютена и от факта, че „България днес” се прави от бившия съдружник в „Уикенд” Недялко Недялков, а Любо Пъпката демонстрира своя четвърти напън да създаде печеливш вестник. След излизането си от „Уикенд” Недялков застана в сянка на в. „Галерия”, който направи печален опит да копира „Уикенд”, но катастрофира като тираж и влияние.

И така – на 4 юли очакваният сблъсък се случи. На ринга обаче излязоха очевидно неравностойни съперници.

Обещал иначе разтърсващи разследвания, „България днес” стартира твърде постно с „претоплената баница” около незаконния син на Стефан Данаилов от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир. Сърцераздирателният хедлайн: „Татко, не ме боли!”, вероятно трябва да разплаче бабите, които някога са въздишали по бате Сергей от „На всеки километър”, но темата е толкова преекспонирана, че във всеки случай не това трябваше да бъде водещото заглавие за първият „разбиващ” брой на вестника.

Първото впечатление от „България днес” е – пълнеж.

Едрият шрифт спасява липсата на дописки, а громните карета от типа на „Честито на рожденниците” и какво ще е времето оставят усещането за крещящо отсъствие  на двама-трима автори „тарани”, които да изнесат скелета на вестника с наистина „истински разследвания” и материали.

Опитното око няма как да избяга от факта, че „България днес” няма як екип, съсредоточен единствено в ангажимента си към този вестник и личи скалъпването му на парче.

Втората новинарска страница е постна – роднина на Кристалина Георгиева кандидат за кмет на ГЕРБ – нещо, което вади и конкурентът „Всеки ден”, а всъщност си излезе от устата на Цветанов. Калфин срещу Плевнелиев била войната за „Дондуков 1” – скучна дописка, далеч от по-сензанционната информация, до която очевидно „България днес” не са се добрали. Дикме пък казал, че Доган е комплексиран – нещо, което би могло да бъде вкарано само с два реда в съседната рубрика със същия размер „Новини”. Трета страница е посветена цялата на времето – разтеглена, с мацка за разкош – прийом, който отдавна не събира читатели.

Кандидат-президентката Меглена Кунева е пусната на снимка, с отворена уста, в която влиза едра хапка под заглавие: „Уау” Кунева обядва”.

Иначе материалът се състои от едно дълго изречение, което всъщност нищо не казва. В същото време „Всеки ден” вади същата тема, далеч по- таблоидно, публикувайки снимки на Кунева прегърната „с чужд мъж” с  по-пикантна и любопитна информация.

Две страници на „България днес” са запълнени с „копи-пейст” от Интернет как ученици се тровели с водка, как порои провалили сезона и как сладоледът бил пълен с бактерии, както и че всеки 5-ти умирал от сърце. Научно – популярната тематика, поднесена сухо и рехаво, буквално пълни дупки от крещящата липса на топ-смазващи с инфо материали.

„Пиронът”, на който се опира „България днес” е интервю с прокурора Чавдар Ангелов, който се жалва как откакто се хванал с делото на Таки, бил подложен на редица обири. Съсредоточаването в Таки напомня любимата „боксова круша” и на в. Галерия, който мине не мине седмица и не може да диша без Таки.

Би било любопитно „България днес” вместо нищо неказващото интервю с прокурора, да пусне разследване за знаковата среща между Алексей Петров и хора от ъндърграунда от времето му в ДАНС, между които Таки и Баретата. Какво се е случило на нея би било истински удар за вестника. А пък ако проговорят и Баретата, и Таки, наистина ще бъде „разбиващо”.

Истински досадно е в първи брой на обявен за вестник, след който нищо няма да е същото, да пуснеш обръгналата ни, писана поне сто пъти тема за това как майката и вдовицата на Жоро Илиев воювали за гроба му.

Това е публикувано толкова пъти, че на читателя вече му се повръща от едни и същи теории и тези страници се пропускат буквално без да се четат. Те обаче също говорят за липса на „ексклузивен материал” и журналисти, които да го изработят в новия таблоид.

Американският посланик Джеймс Уорлик пък, който в специално каре пожелава успех на вестника е абсолютно излишен, защото ако искаха да бъдат наистина различни и изненадващи, от „България днес” нямаше да потърсят толкова употребения Уорлик, а например руския посланик. Да видим как щяха да го заковат.

Пълнежите с големи снимки от световната интернет – мрежа и естествено дежурният Жоро Главата пак запълват дупки, заедно с цяла страница, че Чочо Попйорданов щял да подари износения си джип заради някаква патриотична игра.

Страница с вицове, малки обяви, хороскоп – разтеглени и проточени завършват с последното фундаментално заглавие: „Отрязаха ми члена, сега пикая клекнал!” – материал напълно в стила на „Галерия” и вкусът на Недялко Недялков.

Другият вестник – таблоид „Всеки ден” определено смазва конкурента си „България днес” първо с количеството информация, която поднася.

Във „Всеки ден” няма празно място, нито умишлено се търси „обирането на въздуха”. Графиката не е хаотична като в „България днес” за да спасява липсата на материали.

Всъщност „Всеки ден” абсурдно, но факт – прави онова, което обещаваще в рекламата си точно „България днес”. С тази разлика, че на „България днес” не им се е получило.

Още от първа страница гърми „афера №1”, че след Мето Илиянски друг милионер изчезва безследно – Бато Миладинович. Страниците са плътно гарнирани както със светски новини, така и с със сериозни разследвания и анализи. Което определено липсва в „България днес”.

Впрочем, „Всеки ден” е умалено ежедневно копие на „Уикенд”. Във вестника няма въздух, който да е запълнен от смукане на пръсти и дори прелива от информация.

Наред със „Защо Костов мрази Дянков” и сериозния анализ на Люба Кулезич „Кървясахме от омраза”, се редуват клюките за известните „Венета със заболяване на кръвта” и „Годжи спи с ученичка”.

„Всеки ден” залага на разследванията и анализите като основни колони, което в „България днес” изобщо липса.

Умелото вплитане на сериозна информация с лековато – светската и очевидното демонстриране, че за нея дори не стигат страниците на ежедневника, е заявка за наистина тип – английски таблоид.

Ако „Всеки ден” си позволи наистина да заложи и на папараци в истинския им вид – със сигурност ще смаже конкуренцията.

И в двата вестника липсват папараците, които са основни играчи в западните таблоиди.

И двата вестника засега поне се пазят от видимо демонстриране на политически уклон, зависимости и симпатии.

„Всеки ден” разбира се не е пропуснал да клъвне Трактора, „България днес” пък Доган.

Пазарът на вестници е очевидно отчайващ като тиражи особено при ежедневниците. „Труд” и „24 часа” са в окаяно положение, останалите също едва кретат. „Телеграф” няма конкуренция, тъй като формулата му е различна от предлаганото и от новите таблоиди „България днес” и „Всеки ден”.

След излизането на първите им броеве, със сигурност по-добрият е „Всеки ден” и това се вижда с просто око, не само от професионалистите в бранша.

Вестник се прави не само с много пари, това е едно от основните правила, които някои новобогаташи така и не успяха през годините да вдянат.

Вестник се прави първо с талантливи журналисти, нахъсени, хрътки, които да са отдадени на това, което правят. Не са нужни купища такива – трябва едно истинско ядро и нататък дори и да не ти е толкова лъскав вестника, със сигурност ще пробие, защото когато веднъж прочетеш изсмукани, претоплени „новини”, втори път няма да посегнеш към същата газета.

И още нещо, което изобщо не е за подценяване. Рано сутринта – на вестникарката будка срещу 10 броя на „Всеки ден” имаше само един на „България днес”.

Което си е живо потапяне.

Но пък всеки трябва да си е изчислил риска.

Веселина Томова

В. Шоу