Война е, да, Борисов – който оцелее, ще брои…

Войната срещу „организираната престъпност” се водела не от Цветанов или Борисов, а от държавата, която доскоро проявявала престъпна неорганизираност и пълна липса на политическа воля да се справи с разбойниците.
Поетичните натури край Борисов могат да му припомнят Пиндар – „Държавата ръководи като кормчия/ надутото от вятъра платно.”. Цветанов и Борисов като едни „смели държавници” (цитат от форуми в интернет) скочиха и се гмурнаха в „криминалната локва” – дали ще изплуват…?

Питането е дали според жаргона на потайния свят са от „горното течение на реката” (Корсън), за да са сигурни, че има надежда да НЕ преминат на „тежката страна” (Корсън). Евфемизмът и литотата са от риторичния арсенал на емблемата на тайните служби на САЩ – д-р Уйлям Р. Корсън, който направи революция с книгата си „Предателството” (1968). Въпросът е – не се ли страхуват Цветанов и Борисов от предателство в „смесените екипи”, които порят водите на „криминалната локва” в момента?!

Борисов и Цветанов едва ли трябва да подценяват корпоративните хиени, които сега потриват кунки. Контролираните от тях реални легализирани активи постояно генерират мръсни пари за политически и икономически проекти. Държат здраво в лапите си мощни медийни конфигурации. Понякога тяхната подкрепа е по-дискредитираща от явното им врагуване.

Иначе е факт – важна е последната роля, а не изреждането на (не)успешните кастинги. Както редеше сладурски лаф Ричард М. Бисел-Ветроходеца, емблематичен заместник-директор на ЦРУ по планирането, който преди това е блестял като професор по икономика в Йейл и Масачузетския технологичен институт – „Последната роля, която трябва да се изиграе, ако се издънят „правдоподобните опровержения”, е необходимият грешник да изгори, без да освети режисьорите на Филма”. Джон Кенеди вкара Ветроходеца в тази роля – и той изгоря.

Ясно ли е отсега кои са застрашени да бъдат изпържени, ако икономическите и политическите активи на Трактора бъдат вкарани ефикасно в играта от неговите „партньори”?! Които са пръснати във всички основни партии и икономически кръгове.
Съдбоносно важно за Цветанов и Борисов е да осуетят ефективното им задействане в предстоящите баталии.
Иначе рискуват да похарчат без време голяма част от своите имиджови ресурси.

В същото време Алексей Петров-Трактора вероятно трябва добре да помни, че големите сделки предполагат сериозни ангажименти и гаранции. И още – всъщност не бива да забравя и финализирането на Последната Сделка – елиминирането.
Има едно култово място в забележителната книга на британския журналист Антъни Самърс – биографията на легендарния шеф на ФБР – Дж. Едгар Хувър, „Официално и поверително” – „Компроматите са ценни, ако могат да бъдат използвани в точното време”.

След като рухна мита за българското „ФБР”, дойде ред да стане ясно дали митологията около „тайните досиета” на Трактора крие в себе си поне малко действителност.

Алексей Петров не бива да бъде подценяван дори и в момента – той достатъчно дълго време е имал допуск до класифицирана информация. Нещо повече – той е имал възможност да контролира даже процеса на създаване на класифицирана информация, тъй като е имал твърде специфичен „статут” в Агенцията, „статут”, който е дискредитирал основно правило в специалните служби – да се борави с информация, като се спазва строго принципа „необходимост да се знае”.

Трактора е орал навсякъде, твърдят не само от ДАНС. Не го ли казваше и Иван Костов, който питаше дали Алексей Петров не е официално назначен на определена позиция едва на 7 април 2009 г.?!

Профилирането на Трактора като „силов играч” е заблуждаващо и подвеждащо – янките от ЦРУ в София са били прави, когато през май 2008 г. са го обрисували пред един от босовете на ДАНС като „копие на Кармел Офи”, преразказвайки профилирането на Джеймс Джийзъс Енгълтън, емблематичният началник на контраразузнаването в ЦРУ – ”Офи беше играч от световна класа, който беше в състояние да забие кама в противника си, докато му изнася дисертация за качествата на коняка, който му предлага…” (Тренто, 55). Всъщност именно помощникът на шефката на бюрото на ЦРУ в София е бил първият, употребил определението „нагъл”, твърдят наши източници от ДАНС, които са били твърде близо до Трактора в силния му период в Агенцията.

Алексей Петров умело използваше миксирането на различни инфоканали, за да вкарва в заблуждение нацелени от него подвижни мишени. Той наистина беше виртуозен играч в спорта „поставяне в зависимост”, но не непременно чрез компроматни схеми. Петров зарибяваше репортер(к)и с медийната трибуна, която им осигуряваше. Лично установихме и хладнокръвието му, когато някои набелязан от него му откаже влизане в двуостри игрички. Петров умееше да инкасира своите „малки загуби”, за да се пласира добре за бъдещи сражения, които на всяка цена иска да спечели, за да има шанс в Голямата Война. По някои Теми Трактора беше самостоятелна бойна машина, но по други се включваше в парка на политико-икономическите АПК-ата.

Една от големите слабости на Трактора е НЕспособността му (характерна впрочем и за някои от неговите яростни защитници в интернет) да приема неутрална позиция в тази Война – ако не си с него, значи си с враговете му.

Добре, но как тогава да се разбере и приеме линията му на защита – той бил работил 20 години за държавата. Но нали същото твърди и Борисов за себе си – войната била на държавата. (А Бойко Борисов дали не е почти в позицията – „Държавата – това съм аз”?!) Как може някой в опитите си да бъде последователен обективен наблюдател да разбере позиционирането и на двамата „държавници”, пардон, ако предварително вземе страна?!

Ние приемаме, че влизането в „лидерска гангстерска роля” е необходимо, за да се осигури статут и позициониране, чрез които да се работи за държавата. Разбираме, че прокарването на ясна разделителна линия е на практика невъзможно – кой е от „добрите”, а кой – от „лошите”.

Мисията на „офицера под прикритие” по определение е „отвъд доброто и злото”. Но онзи, който се изживява за „тайното оръжие на властта”, вероятно трябва да признае поне пред себе си, че партнирането между службите осигурява оперативни ресурси за наблюдение на „офицерите под прикритие”, мултиплицирайки ресурсите само на една отделна специална служба. Да, това няма как да се легализира в съдебна зала. Американците и британците няма да позволят да бъдат поставени в рискова ситуация техни агентурни активи у нас – дори и заради „оперативна плячка” като Трактора. Но в същото време дали няма да се погрижат да защитят не само чрез оперативните си възможности избраните от тях за партньори – Бойко Борисов, да речем. А той ще похарчи ли Цветан Цветанов заради Алексей Петров?!

Иначе сме съгласни, че медийните прислужници на властта в момента преиграват с потресаващ патос – „частно МВР”, „паравоенни структури” и прочие кавъри на „опасните новини”.

Конструирането на „полицейска държава” застрашава дори онези, които се изживяват като бъдещи победители в тази война. Когато критикуваме знакова фигура като главния прокурор Борис Велчев, няма как да не се съгласим с него, че наистина „трябва да бъдем справедливи”. И напълно приемаме позицията на министър Маргарита Попова и Нели Куцкова – в тази „Война” важна е думата на съда.

Ако се стигне и до друга „война”, ще бъде жалко, защото тогава няма как да не си спомним епитафните словца на Брендън Бракън, приятел и съветник на Уинстън Чърчил – „След войната само победителите броят правилно – и оцелелите, и труповете.”.

Затова ще бъде тъжна и непоправима загуба, ако някой не оцелее в тази война – Бойко Борисов, Алексей Петров.
Спомняйки си едни смъртоносни думи на Писач като Йордан Бадев, ще си позволим да перифразираме, питайки – толкова ли много качествени българи има, че да си позволим жертването дори на един…?!
И финално – след всяка война неизбежно настъпва мир, в който „баналността на злото” едва ли е по-малко пагубна. Или?!

Любомир ЖИВКОВ
www.versia.bg