Война на уни(що)жение
Тези „подробности” са част от разговора за спазването на законите, в името на които се извършват арестите.
Ето че и на вътрешния министър Цветанов вече му се налага да обяснява картината и звука от кадрите, разпространявани от МВР. Предсказуемо, той направи възможното да се защити, признавайки все пак, че нарушаването на презумпцията за невинност е неправилно – в смисъл, прокуратурата да му мисли, а не точно МВР.
В предаване на БНТ Цветанов обеща съмненията за нередности да бъдат опровергани чрез още повече прозрачност. Тя може да бъде постигната като бъдат показани записите от арестите в цялата им пълнота, обясни той.
Задава се сериал. Битка за повече прозрачност до пълен стриптийз. Шоуто трябва да продължи, като пееше Фреди Мъркюри, знаейки , че си отива.
В България се води странна война на уни(що)жение. Президентът заложи капан на противинка от правителството, в който падна цял вицепремиер. Целта беше да го унижи – точно както в животинския свят водачът на глутницата принуждава към подчинение. Първанов го постигна със средствата на „прозрачността”, характерни обаче за едно демократично отворено общество.
Доколко нашето е такова личи от факта, че този внезапен порив към прозрачност облада държавния глава едва на осмата година от управлението му и (ако не се брои разправата му по подобен начин с офицера от НСО Николай Марков, когото унизи с публикуване на стенограма от конското , което му е чел в кабинета си), е изключението, което потърждава правилото тук: никак не му отива тъкмо Първанов да говори за прозрачност. Което, най-меко казано, вади на показ лицемерието и фалша в обосноваването на този ход.
За осем години – две стенограми извади той. И двете бяха упортлебени като бухалки с цел да бъдат унижени двама души, който лично президентът лично мрази – един полковник и един заместник на Генерала. Така прилага държавният глава „принципа” на прозрачността.
Замерянето със стенограми и телевизионни архиви всъщност щеше да е прекрасен сюжет за филма, който искаме да видим под надслов: „Цялата истина”. Вмето това обаче ни занимават с някакво нагласено домашно видео за партизанските бойни действия по периферията на истината.
Всъщност „цялата” истина се съдържа във факта, че тези престрелки се водят за мобилизиране на обществена покрепа. От едната страна Първанов се гласи да вдъхне живот на неродения си политически проект, а от другата се борят да задържат народната любов въпреки изпепеляващия ефект на консумираната изпълнителна власт в условията на криза.
Само да не се окаже като в стария комунистически лозунг: „два свята, единият е излишен” . И „излишният” да се окажат хората, които не искат ги взимат за малолетна публика, подмамвана да зяпа филм за „възрастни”, в който няма никакви тайни за „подрастващите” в тяхното демократично съзряване.
Иво Инджев
www.ivo.bg