Война! Но не с “Лукойл”, а в олигархията зад Борисов
Надявам се “Лукойл” да не тръгнат на война с държавата, истински ги съветвам, каза днес българският премиер Бойко Борисов. Войната обаче отдавна е в ход. И тя не е между “Лукойл” и българската държава. А вътре в олигархията, която стои зад властта на Борисов и партията му ГЕРБ. Сега почти затворената бургаска рафинерия “Нефтохим” и съдбата на хилядите работници там са само заложници във вече 2-годишната битка за надмощие между две крила в изпълнителната власт, условно определяни като “проруско” и “прозападно”. Между доскорошната Първа дама на премиерското сърце и приятеля от 30 години, който “лъже на карти”.
Точно преди 2 години и един ден в пленарната зала на Народното събрание се закле 87-ото българско правителство. С министър-председател Бойко Борисов. Кабинетът на Борисов дойде на власт след изборната победа на ГЕРБ в началото на юли 2009-а. И на крилете на
някои от най-силните представители на българската олигархия
Като петролния магнат Валентин Златев, топбанкерката Цветелина Бориславова, медийния и рекламен бос Красимир Гергов и оказалия се по-късно “олигарх на глинени крака” Иво Прокопиев. Обслужващата “Лукойл” ПиАр-компания на Диана Дамянова дори официално работеше, разбира се “безвъзмездно”, за предизборната кампания на ГЕРБ през 2009-а. В тази група, и то не на последно място, вероятно трябва да бъде спомената и решаващата задкулисна подкрепа на икономическата групировка ТИМ.
Но какво всъщност е олигархията? Според древногръцките философи Платон и Аристотел това е “власт на богатите”. А в българските условия, според президента-историк Георги Първанов, олигархията е срастване между икономическата и политическата власт, чиито корени трябва да се търсят в изпълнителната власт, т.е. в правителството. Дотук с теорията. Да минем в полето на практиката.
Какво се случи след 27 юли 2009-а?
Както е редно новото правителство започна да изпълнява “предизборните” си обещания…
Не, не тези към електората на ГЕРБ. Онези, другите – към олигархията. Тези обещания по традиция, наложила се след голямата приватизация и глозгане на държавата по времето на кабинета “Костов”, са в сферата на обществените поръчки и нагласените конкурси за тях. Понякога големи, понякога още по-големи. “Лъвският пай” от тях, разбира се, се поделя между управляващите и подкрепящата ги олигархия. Тя пък парцелира помежду си поръчките като прави “консорциуми по интереси”.
Ключов елемент от изпълнението на “предизборните” обещания са разчистването на нови бизнес територии или мачкането на конкуренцията на “нашата олигархия”. Ето и един типичен пример от ерата “Борисов”. Само половин месец, след като новото правителство пое властта – на 13 август 2009-а, вътрешното министерство на вицепремиера Цветан Цветанов направи първия си удар. Той беше толкова светкавичен, че дори нямаше време да се измисли име на операцията. Грешка, която повече не бе допусната във ведомството на Цветанов.
“Сигнали за 16 фирми, уличени в незаконен внос и търговия на горива, са постъпили в службите”, обяви тогава шефът на МВР Цветанов. Ставало дума за суми от близо 400 хиляди лева на месец, като за 2008-а те са били над 12 милиона лева. Новият генерален комисар Калин Георгиев, който след това се специализира в измислянето на ефектни имена на операциите на МВР, поясни, че е образувано досъдебно производство, след като е проследена работата на 16 фирми, занимавали се с контрабанда – по 3 схеми, и търговия на горива. Нито Цветанов, нито Георгиев обаче споменаха конкретни имена на фирми. В интереса на медиите не попадна и резултата от досъдебното производство. Тогава – дали операцията е изпълнила задачата си? Вероятно, да. Защото по-късно хора от МВР разказваха, че всъщност целта на светкавичния удар е била да се покаже, че новото правителство ще бъде непримиримо към некоректната конкуренция на “Лукойл”.
Само 2 дни след успешната операция на МВР – на 15 август сутринта, премиерът Борисов бе сниман от камерите на бургаската телевизия СКАТ, докато напускаше хотел “Хелиос” в Обзор. Хотелът е собственост на бай Васил – бащата на Валентин Златев.
Изобщо, ако се съди от стенограмите на подслушваните разговори на шефа на митниците Ваньо Танов, след идването на власт на ГЕРБ
МВР трайно разтваря широк чадър над бизнеса на “Лукойл”
А “проруското” лоби, групирано около шефа на “Лукойл”, се чувства доста комфортно в условията на новото правителство. Според различни източници към “консорциумите по интереси” на “проруското” крило започват да гравитират и компании от кръга на медийния магнат Красимир Гергов.
Горе-долу по същото време “прозападното” лоби около бившата интимна приятелка на Борисов – Цветелина Бориславова, и вестникаря-предприемач Иво Прокопиев също активно налага своето влияние в новото правителство. Публична тайна е, че може би, най-силната фигура, която банкерката вече е изстреляла по върховете на изпълнителната власт е тази на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков.
Така относително бързо след изборната победа на ГЕРБ стават ясни
двамата “сиви кардинали” зад властта на Борисов
Дали оттогава, дали от по-рано, но хора, близки до Бориславова и Златев, разказват, че между тях започва да се трупа сериозна неприязън. И докато Борисов наивно разяснява пред медиите как “седи сам като куче” в Банкя и се е отказал от всичките си приятели заради упражняването на, едва ли не, чиста и непорочна власт, между банкерката и петролният магнат се разгаря задкулисна битка за това кой да бъде решаващият и най-доверен съветник на премиера. Битка, която с променлив успех продължава и до днес.
Междувременно кръгът на олигарсите зад Борисов оредява. Единият от тях – Прокопиев, излиза оттам по чисто “географски” причини. След като разпродава бизнеса си в България, той се изнася заедно със семейството си към Сингапур. Изглежда недоволен от сътрапезниците, които подбира за обедите си, министър-председателят охладнява към медийния бос Красимир Гергов. И то дотолкова, че да се обърне към репортер на bTV с думите, че знае кой организира атаките срещу него в тази телевизия. На последвалия логичен въпрос “Кой?”, Борисов не дава пълен отговор: “Твоят бос, дето ходи да обядва с…”(А всъщност Гергов си похапва кротко с президента Първанов.)
И тъй като в природата, а и в олигархичните кръгове празно няма, веднага се намират нови олигарси, които да се подредят зад Борисов.
Като един друг, доста по-млад, медиен магнат Делян Пеевски, който в качеството си на депутат от ДПС тази седмица дори не гласува вота на недоверие срещу правителството, внесен от собствената му партия. Новият кръг допълва банкерът Цветан Василев, шеф на Корпоративна търговска банка, в която вложените свободни капитали на държавните компании вместо да намаляват се увеличават.
Но въпреки тези
рокади в олигархията зад Борисов
водещите фигури там си остават банкерката Бориславова и петролният магнат Златев. И неминуемо се стига до челния им сблъсък. Веднага след продажбата на последните си дялове в СИБанк – в края на 2010-а, пред вестник “Труд” Бориславова директно се обявява срещу строителството на АЕЦ “Белене”. А в преговорите за централата, които тогава водеха България и Русия, консултант на руснаците е… Ами, разбира се – Валентин Златев. В същото интервю Бориславова споделя, че е привърженик на алтернативната енергетика. Няколко месеца по-късно, след като купува Българо-американската кредитна банка, тя потвърждава намерението си да развива именно такъв тип енергетика у нас. Отговорът на Златев не закъснява. В началото на март “Лукойл” обяви официално, че ще развива алтернативна енергетика в България и Румъния. И дори смята да покори целите Балкани с този бизнес.
Сега обаче вместо да развива алтернативна енергетика Валентин Златев трябва да се занимава с друга “алтернативна” дейност – да монтира датчици в данъчните складове на “Лукойл”. И да преглъща униженията, на които го подлага човекът на Бориславова – Симеон Дянков. Днес вицето най-безцеремонно отмени без никакви мотиви срещата си със Златев, която бе уговорена ден по-рано лично от… премиера Борисов. На специалната пресконференция, свикана от “Лукойл” заради кризата с рафинерията, Валентин Златев запази хладнокръвие. И засега се отказа от пряка атака срещу Дянков, когото, май, хич не долюбва. В шеговит тон Златев само предупреди “приятеля си от 30 години” – министър-председателя Борисов, да се научи да губи… На карти. Може би, защото разиграването на “голямата ръка” с банкерката Бориславова още не е завършило.
Тодор Пройчев