« Върни се назад Публикувано на 10.05.2013 / 7:54

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ГЕРМАНСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПП ГЕРБ

В опит да разкрият истинската същност и съдържание на идеологията, теорията и практиката на ПП ГЕРБ и нейният вожд, проф. Милен Семков с „Фюрердемокрацията довиждане или сбогом” поместен в Afera нa 01.05. `. и Люба Манолова с „Борисов – между Клошмерл, Хитлер, Сталин и Мао” на 08.05 . докосват проблема. Ще се помъча с тези редове да допълня този казус.

По мое мнение идеологията на тази партия е „коктейл” от болшевишки и националсоциалистически идеи. За да не бъда голословен ще обърна вниманието на следящите събитията върху книгата на д-р Ханс Франк „ПРАВНИ ОСНОВИ НА НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ВОДАЧЕСКА ДЪРЖАВА“.

С разрешението на автора тя е преведена от д-р Любен Паунов през 1941 г. Издадена е от периодичната библиотека за държавни проблеми на новият ред „Нова Европа”, София.

 Кой е д-р Ханс Франк?

По време и след края на Втората световна война става известен, като Генерал-губернатор на окупирана Полша. Организатор на масовото унищожение на гражданското население на Полша. Звание Обергрупенфюрер от SS. Един от главните обвиняеми на Международния военен трибунала в Нюрнберг. Осъден на смърт чрез обесване.

Няколко щрихи към неговият портрет. Образование – висше юридическо. Личен правен съветник на Хитлер. Райхминистър и Райхслайтер по правните въпроси (б.м. райхмитистър в държавното ръководство, райхслайтер в партийното ръководство).

Той е Председател на академията за германско право. Почетен доктор на Софийския университет.

На 21и 22 май 1939 г. в Софийският университет се провеждат невиждани тържества по удостояването на редица учени, наши и чужди,, със званието почтен доктор. Поради заетост Ханс Франк не присъства. По късно на 23 юни с. г. в аулата на Университета, при тържествена обстановка дипломата е връчена в присъствието на министър-председателя, министри, пълномощните министри на двете страни, професорското тяло на Университета, общественици и граждани.

Академията за германското право (на немскиAkademie für Deutsches Recht) е научен център за изучаване и реорганизиране и обучение по германско право в рамките на националсоциалистическата идеология. Основана е на 26 юни 1933 г. Академията служи като институционален инструмент за уеднаквяване на юриспруденцията на Третия Райх. По силата на райхзакон от 11 юли 1934 г. ú е даден статут на публична корпоративна структура на империята със седалище в Мюнхен. Д-р Ханс Франк е неин председател от основаването ú до 1942 г.

В предговорът авторът обяснява, че в първото ú издание „Духовно-историческото положение на германската правна наука” е преработено заключителното му слово при закриването на петия годишен конгрес на Академията за германско право през 1938 г. Второто издание е допълнено с обяснителни бележки.

Съдържанието включва две части: „Духовно историческото положение на германската правна наука.” И разглежда десет основни въпроса, от които в деветият се разглеждат и седем подвъпроса. Втората глава е озаглавена „Прокламация на германската правна наука” и включва четири основни въпроса. Обяснителните бележки са четиридесет и една, отразени на деветнадесет страници от общо тридесет и пет.

Вниманието ви приятели, ще насоча върху деветият основен въпрос от глава първа: „Съществените ценности на народа”, от която съм направил извадки от три от всичко седемте подвъпроса.

 Г.Райхът

1. Начело на държавата стои, до живот, Водачът на Националсоциалистическата германска работническа партия, като Водач  на германската империя… 4. Водачът е най-висшият съдник на нацията

Държавно правната наука на Третия райх не е вече наука на отношенията между снабдените с субективни публични права държавни поданици от една страна и натоварените със задължения държавни представители от друга страна но представлява едно учение за порядъка, основан на личния елемент на последователна вярност на един народ към овластеният от него Водач.

Съдържанието на държавната идея на Третия райх не е едно формално упълномощяване; не е конституционно представително овластяване, нито е ограничена управителна власт, дадена чрез вота на едно мнозинство. Но тя е едно естествено ръководене на народа, провеждана от един мъж ограничен само от своята съвест. Всеки народен другар е равен по степен и ранг. Има само един, който се издига над това равнище, и той е Водачът.

Всеки, който действа в името на Водача, действа в служба на общността. Назначения, промени в служебното положение или уволнения става изключително чрез Водача. Въз основа на принципа на лично-обусловената единност на водаческото действие, не може да съществува противоположност между разграничени, съобразно принципа на разпределението на властите, деятелности за народната общност.

Понеже всичко, което става в името на германския народ може да бъде извършено само от името на Водача, то и правораздаването, както и администрацията и законодателството, могат да бъдат упражнявани само от самият Водач, или от негово име , т.е. по негова поръка или по негово пълномощие.

В държавноправното пространство на Третия Райх, няма положение независимо от елементарната водаческа воля. Между областите, в които се упражнява публична власт няма никаква степенна разлика: дали се отнася до военна, стопанска или правна политика, или до просветна, полицейска или друга администрация – навсякъде положението на Водача е еднакво. Понеже Водачът въплъщава в себе си целостта на народният живот, то възможността за едно логическо разпределение на неговата компетентност от гледна точка на целесъобразността е налице.

 д. Партията.

Националсоциализмът е израз на политическата воля за организирането на германския народ. Той е светогледното убеждение на германския народ и съдържанието на правилата за управление на германската държава. Отношението на партията към държавната администрация е отношение на суверен към неговия апарат. Водачът  определя така: „Не държавата заповядва нам, на националсоциалистите, но ние, националсоциалистите, заповядваме на държавата” …Волята на партията в държавните дела се застъпва от съответните държавни органи. …

Що се отнася до идея, светоглед и върховни начала за управление, партията стои над държавата.

 е. Водаческата държава

Германската държавно-правна наука е изправена пред едно значително революционно развитие. Понятието диктатура не може да бъде приложено към Третият Райх, нито пък понятието монархия от цезаристичен вид, нито републиката, нито олигархията, нито някоя друга от досегашните държавно-правни системи. Водаческата държава, като аксиома на националсоциалистическата държавно-правна наука, е едно съвършено ново новоръководно поняте.

Германия ще носи занапред в историята си това понятие за водачество толкова самоуверено и естествено, както в миналото е носила понятието за крал или кайзер. Никога обаче, това понятие за водач няма да остане безлично защото характерното за държавно-правната наука на Третия райх е, че тя не е някаква система от компетентности, а представлява отношенията на целия германски народ към една личност. Която създава история.

Ние се намираме в един период от развитие на правото, който е изпълнен с името на Водача и е създаден от него.

Водачът не се основава на членовете на конституцията, а върху бляскавите свои дела, които произлизат от съчетаването на призвание и преданост към народа. Водачът осъществява една конституция, не съобразно предварително установени законни предписания, но чрез исторически придобивки в служба на бъдещето на своя народ.

С това в германската държавно-правна наука влиза най-висшето понятие за държавен орган, което правната история може да даде. Държавното право на Третия Райх е правно формулиране на историческата воля на Водача. Но историческата воля на водача не представлява изпълнение на една предварително установена държавно-правна обусловеност на неговото действие. Дали Водачът управлява по една формална, писана конституция или не, не е първостепенен правен въпрос. Правен въпрос е само, дали Водачът с делото си осигурява живота и бъдещето на своя народ.

Димитър Кафанов

Колаж: Владимир Дойчинов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

«