Всеки журналист да си знае гьола
Коритаров бе позорно изпъден.
Журналистът, който знае за света и политиката повече от министър-председателя, а може би и повече от целия министерски съвет събран накуп, си тръгна не заради някакви политически пристрастия, а по всяка вероятност заради опит да се закачи за някаква комбина.
Унизително.
Коритаров нема смелостта да си признае каква е комбината, но затова пък не скри, че най-после е разбрал смисъла на Кодекса на журналистите от Ройтерс –никога да не се сяда на една трапеза с политици и бизнесмени.
От тази гледна точка уволнението на Коритаров е справедливо и поучително.
Проблемът е в това, че българската журналистика няма да стигне скоро до поуката.
От журналистическа солидарност няколко дена Коритаров ще бъде изкарван жертва на лошите и скоро всичко ще се забрави.
Мястото му на трапезата – редом със силните на деня, скоро ще бъде заето от друг негов събрат.
И ако наследникът на Коритаров покаже характер, и той ще бъде наритан.
Журналистите ги допускат да трапезите така, както се допускат симпатичните помияри.
Дава им се право да се хранят, даже да джафкат, погалват ги от време навреме…В очакване на отплата. На вярна служба.
Проблемът е в това, че Коритаров не беше помияр.
Около големите трапези обаче обикалят тълпи истински помияри. Тях няма кой да изгони, защото с кучешка преданост те се отплащат за всеки подхвърлен кокъл.
Обикалят от софра, ходят да почиват безплатно в хотелите на олигарсите, пътуват с чартърите на властта. По-известните без особен свян се опитват за осребрят рейтинга си и успяват да изтъргуват от време навреме някое имотче.
„Кога ми звънне Х.Х., знам, че ще лобира за някоя далавера” – призна ми веднъж един местен политик.
„Х.Х.” е колега на Коритаров.
Коритаров, колкото и да е грешен, е като божа кравичка пред някои свои събратя.
Нещо повече – до последното си утро той проявяваше куража да се изправя пред все по-злобното лице на своята аудитория. И да се опитва да воюва като никой друг в гилдията за вечните общочовешки каузи.
Не бе лесно да си Коритаров в едно време, което иска професор Вучков.
И като си помисли човек, че схемата, в която по-малко или повече се е замесил, без никакви проблеми е проиграна вече от толкова уважавани хора. Но тях няма кой да ги изгони. Защото те не са наемни работници като Коритаров. Те всички по някакъв начин управляват буквално или задкулисно България. С парите си.
Коритаров изглежда се самозабрави и се опита да се намеси в един друг свят.
Но когато човек се опита да надскочи ръста си и да се установи другия гьол, просто му казват „къш”.
Евгений Тодоров