ВСЕ СМЕ В ПРЕХОД – ОТ ЕДНА ИДИОТЩИНА В ДРУГА. СЕГА ЩЕ ВИ КАЖА КОГА ЩЕ СВЪРШИ
Когато родих през 2002 година и се мандахерцах по разбитите тротоари на столицата с бебешката количка, между паркиралите коли, си казвах – когато по тротоарите няма коли и дупки, начи сме минали Прехода.
Когато през 1991 г. бяхме на концерт в НДК, на концерт на Милчо Левиев с приятели и залата, светла, празнична… и на излизане цопнахме в една голяма, кална локва, и станахме на мароци, си казах – аа, ей сега ще се оправи всичко…
Когато имаше криза и по аптеките нямаше никакви работи за женските работи, си казвах, ей сега, като „пуснат“ тампони и ще сме се оправили…
Когато ме съкратиха през 1992 г. си казах – ха, голям праз, аз ще си бачкам за себе си най-сетне!
Когато през 1999 г. фирмата ни фалира, защото като отишли да искат кредит шефовете и ги питали в банката за какво ви е и те отговорили учудени – ми за да работим, и банката не ни отпусна ни лев… А можеха да кажат – за Мерцедеси, златни ланци и аруби, ….ама и тогава си казах, ей сега ще започна нещо ново и интересно…
Когато ми откраднаха колата, мама си отиваше и си казах – голям праз, важното е да сме здрави…
И като стана кмет Боби Б. и после като спечели изборите не се отчаях, щото не допусках, че толкова пък дълго ще се вихри и с толкова много непрокопсаници ще се обгради.
Прехода въобще не е минал, да ви кажа. Се сме в преход – от една идиотщина в друга.
Ся ще ви кажа кога, според мен е свършил – когато спрат турските сериали, когато Петя Дикова спре да се лигави, господин Хекимян научи български, в Деня започва с култура се заговори за култура с култура… Когато Гала и Мъжътнагала спрат да говорят глупости или въобще спрат да ни говорят…
Когато хората спрат да говорят помежду си като луд и пиян…
И когато и последният човек си продаде последната народна носия, стар стол „Тонет“, когато си продадат и последните опинци в ОЛХ, е, те тогава ще сме свършили с тоя пусти преход.
Виктория Тинтерова
Колаж: Иво Ангелов „Свободен човек“