Всички щастливи страни си приличат. Всяка нещастна страна е нещастна по своему
С тази перифраза от началото на романа „Ана Каренина” искам да се опитам да кажа това, което става в моята Родина. В нея всичко се обърка, като в семейството на Облонски. Дано не свършим като Ана под колелата на влака. А влакът вече е излязъл от тунела и бързо се приближава. Вижда се с просто око.
Този влак се нарича КРИЗА и се е насочил право към нас. Българските политици по свой, оригинален и невероятно безотговорен начин ни вързаха на релсите, а сега си мият ръцете един с друг. Това силно ми напомня руските крепостни селяни, които се жалвали на царя подписвайки се на една кръгла дъска, за да не се знае кой е инициирал „челобитная” /жалба/. За това има и съветски лаф „круговая порука”. Така ни изработиха, че ние да поемем целия товар на кризата. А те дълго време твърдяха, че няма и не може да има криза у нас. След това изведнъж се оказа, че кризата отдавна е при нас. Антикризисни мерки няма и не могат да бъдат създадени от това импотентно правителство начело с един селски ерген. В него се събраха такива смешни човечета, че започнах да тъгувам за Нейчо Неев. Той поне имаше в някаква степен чувство за автохумор. А тези всички се взимат на сериозно. Не бива да пропусна и Гоце Остап Първанов. Този джуравец се опитва да комбинира за наша сметка да изземе от нас опозиционните действия и щем-не щем да го потърсим след време да ни спасява.
Срещу кризата бюджетът не е силно оръжие. Там силните оръжия са икономическата и банковата стратегии. Също така е добър момент за радикални реформи, за бягство от старите социалистически институции и практики и създаване на гъвкава добре подготвена, мотивирана и субординирана бюрокрация. Много важно е да не се правят резки движения към партньорите отвън. При нас е точно обратното. Загубата на доверие в България вече е факт от неразумните, непрофесионални и непоследователни ходове на Бай Брадър и компания. Доказателство за това е рязкото намаляване на чуждите инвестиции и дори оттеглянето на инвеститори. Ако Бай Брадър иска да се прави на Маргарет Тачър напразно си губи времето. Тя беше подготвена за реформата и я проведе с желязна ръка и много последователно. Нашата криза е свързана с работа на парче и случайни хрумвания. На всичкото отгоре нямаме и стабилна външна политика. Системата проба-грешка не може да се прилага на най-високо ниво. Това е абсолютно забранено, понеже прави държавата и властта непредвидими. А от това се страхуват и инвеститори, и банки, и бизнесът.
Оригиналното в нашата криза е, че избрахме най-неподходящото правителство да ни измъкне от кризата. С това не искам да кажа, че досегашните са били добри. Но Бай Брадър е костилката от черешка върху кравешкото лайно наречено българска политика.
Николай Колев – Босия