„Възгледите на един пън“
Най-просветляващи ми се сториха трудовете на чл.-кор. проф. дфн Васил Проданов – инициатор на АБВ, автор на голяма част от речите на настоящия президент и директор на Института за философски изследвания към БАН. Впрочем с интересни работи се занимават в Академията. Другото нещо, с което ще ги запомня тази седмица, е машината за "доене на охлюви", която точи слуз за EUR 130/гр.
Но обратно към трудовете на проф. Проданов. Той е написал много книги. Уводът на една от тях – Глобалните промени и съдбата на България (София: Христо Ботев, 1999; 399 стр.) – звучи съвсем в духа на вчерашната кръгла маса (запазвам оригиналната пунктуация):
Пътят към този ръкопис мина през опита за осмисляне на събитията, които стават през последното десетилетие в България и на посоката, към която върви страната. Защо повечето от целите, които си поставяха политиците, не се реализираха? Защо бяха измамени очакванията на милиони хора? Коя е причината за разминаването между намерения и резултати? (стр. 11)
Ами шуробаджанащината например. Друг труд на Проданов – Етиката и ценността на човешкия живот (София: Народна младеж, 1986) – хвърля светлина върху пътищата за справяне с този проблем:
Кръвнородствените връзки по права линия продължават да бъдат транслатор на икономическите възможности от едно поколение на друго поколение, на определени социални привилегии. […] Затова и все повече транслацията на социално-икономически възможности и на определени привилегии чрез кръвнородствените взаимовръзки встъпва в конфликт с други ценности, заемащи съществено място в ценностните системи от появата на капитализма […]
Конфликтът между този нов ценностно-нормативен комплекс и нормите, разпределящи социалните блага и възможности въз основа на кръвнородствените взаимовръзки, започва все по-често да води до масово недоволство, до създаване на социални напрежения. Той е една от най-важните нравствено-психически предпоставки, ориентиращи масовото съзнание към необходимостта от социалистическа революция, която да премахне това състояние.
"Социалистическата революция" изглежда може да реши и други проблеми. Например този с липсата на справедливост и възмездие, особено що се отнася до несъвършените закони и зле функциониращата съдебна система. Обръщам се към друг труд на Васил Проданов – Етиката и ценността в човешкия живот (София: Народна младеж, Издателство на ПК на ДКМС, 1986):
Както се видя […], смъртното наказание трудно може да бъде оправдано oт съвременна етическа и аксиологическа гледна точка. В социалистическите страни то се прилага много рядко, и то обикновено в два случая – при преднамерени убийства с утежняващи вината обстоятелства и при тежки политически престьпления (предателство, шпионаж, накърняващи интересите на страната и социализма).
Това в много отношения може да бъде обяснено с равнището на масовото морално съзнание и правосъзнание. То възприема смъртното наказание в такива случаи като справедливо и целесъобразно, като необходимо възмездие и защита на ценносттa на невинния човешки живот и интересите на социализма. А правните норми не би трябвало да се откъсват много от масовото морално съзнание, защото иначе не биха били ефективни.
Ако смъртното наказание се възприема в определени случаи като справедливо от повечето хора, неговото премахване би създало известно недоверие към правната система, нагласата за нейната несправедливост, за недостатъчна грижа и защитеност на особено важни ценности. Това,че държавата бди, подкрепя онези ценности, които имат особено важно, централно място в общественото морално съзнание, укрепва тези ценности в моралната ценностно-нормативна система.
(стр. 70-71)
Изобщо
[…] социалистическото общество създава повече или по-малко политически и икономически равни – в най-главното, в основното, в политическите права и отношението към средствата за производство – възможности за развитие на нееднаквите природни предпоставки, с които се раждат хората.
(Биосоциални ценности (София: Наука и изкуство, 1982), стр. 99)
Толкова по въпроса за това какво ще се възражда. Впрочем част от книгите на проф. Проданов са много интересно четиво. Ако наистина той пише речите на нашия президент, то ясно е защо… те са такива, каквито са.