Вълкът и седемте джуджета на БСП
В навечерието на конгреса Столетницата живее по сценарий, а членовете й са превърнати в масовка.В поръчаната пиеса Сергей Станишев е главният герой. Както се видя на Първи май. Гневни, пък доволни и потънали в охолство. Сергей Станишев излъчва внушението от онзи виц, в който един обявил гладна стачка – по половин час след официална вечеря. На режисирания митинг на гнева всъщност имаше радостни лица – на партийния лидер и щастлива му спътница, гушнала малката им дъщеричка.
И тъй като Станишев изцяло е олицетворил БСП, излиза, че и партията е с 
розови бузки като неговите и живее в луксозен комплекс от затворен тип.
Грешката обаче е съществена – ако са истински гневът и радостта не може да се режисират. А преди конгрес, на който се очаква лидерска битка, не бива да има сценарии на всенародните протести или чествания, така че да се дава предимство само на единия от кандидатите. Но в БСП има. Защо ли?
Защото Станишев се стреми към служебна победа. Така, както преди нормални избори в държавата управляващата партия обикновено впряга целия си ресурс, за да спечели изборите. Вече за всички е ясно, че лидерът им се страхува от битка с Георги Първанов.
Така в началото на 2009 година Станишев се страхуваше от битка с Бойко Борисов и наричаше хората му от ГЕРБ “смешници” в знак на безсилие. После те го направиха смешен. Дори да спечели служебна победа на конгреса,
Станишев вече е победен от своя основен враг – страхът
Със страх партия не се води. Страхът е политическата полиция на морала. Страхът на председателя Станишев е пружината, с която постоянно се опитва да унизи опонентите си, без да подбира средствата. Прави го и явно, и тайно. Тайният арсенал е по-опасен, но за него ще се научи повече по-късно. Все някога някой ще си признае, че му е плащано за някаква услуга. Станишев явно пренебрегна Първанов в Борисовата градина на Първи май, а преди това на една среща в Красно село, където се фръцна като млада мома и си замина, без да чуе изказването на основния си опонент. От цялото това високомерие соцлидерът губи, но неговите пиари явно са решили да му спестят истината.
Високомерието на Станишев беляза управлението на Тройната коалиция с неприятни емоции. Той, например, не се яви на първомайски митинг докато беше премиер, за да обясни на трудовите хора с думи прости защо толкова държи на плоския данък, който е добро за техните работодатели, но не и за тях. Откъде-накъде ще обяснява своята любов към богатите?
Сценаристите му бяха написали гръмко слово за тазгодишния митинг, с което, уж, громи ГЕРБ. И инфантилно пуска някакви балони, с които, уж, пращал властта в небитието. Станишев е обречен да губи и на първомайския митинг не каза как ще спечели следващите избори.
Напротив, неговото оставане на партийния пост още повече ще свива партията и ако сега има 40 депутати, в следващия парламент най-много председателят да вкара родата и приятелите си.
И толкова. Не е ясно дали БСП ще става и за балансьор или “ще диша прах” от задминаването на ДПС и на все още неродената партия на Меглена Кунева.
Станишев може да пусне и балонът “БСП” към небитието. Но на някой друг Първи май. По-важното е, че да громиш ГЕРБ, когато се храниш с парите, получени от същия този ГЕРБ, е малко шизофренно.
Майката на дъщерята на Станишев има солидни договори за обслужване на властта.
А в парламента има комисия, която разследва щастливата двойка от Борисовата градина заради някакви сложни комбинации, които са правили с австрийския лобист Хохегер. Тогава Станишев е държал кесията с милионите от държавната хазна, а спътницата му като негов пиар му е давала съвети как да ги харчи. Класика!
Защо БСП харесва всичко това? Защо Румен Овчаров се е втурнал да доказва, че черното е бяло, удряйки солидно рамо на Станишев? Защо Първанов се превърна във враг №1 и се наложи да се ангажират хора като Николай Слатински, за да го попарват като слана с отровни интервюта периодично, до конгреса.
Очевидно е, че се готви сценарий. Станишев няма как да се прави на ни чул, ни видял. Кой, ако не той, плаща на сценаристите. Дали с пари или с обещания за бъдещи постове и поръчки. В поръчаната пиеса той е главният герой. Други няма. Овчаров е най-голямото от седемте джуджета, а Азер Меликов е най-малкото – в приказката за Червената шапчица и баба й БСП. Кой ли е вълкът?
Вероника Георгиева
Колаж: Владимир Дойчинов