Въпрос с повишена чудност към Борисов и останалите
Ако наистина тъкмо Борисов е настоял по „Нова телевизия“ да бъде излъчен репортаж, уличаващ дясната му ръка в парламента от времето на Тройната коалиция, както твърди самият премиер, излиза, че само по подозрение е възможно един не особено важен (все пак) действащ политик да си понесе последиците от заиграването с влияние при кадруването в митниците. Дотук – добре.
Борисов обаче продължи контратаката си и попита медиите защо мълчат за други подобни случаи, споменавайки конкретно Доган и Овчаров, за които всъщност се вдигна доста медиен шум.
Тогава и аз да попитам: защо всички мълчат за изнесените от мен факти ( да, факти са, стоя зад твърденията си), че самият Георги Първанов е получил в битността си на заместник председател на БСП личния си автомобил „Фолксваген Голф“ С 7461 РТ като подарък от своя близък приятел, бившия шеф на митницата в Перник Венцислав Деянов.
Същият, след като прави този подарък, се е прославил се като клиент на съда, който успешно финтира цели 17 пъти с отлагане на делото срещу него за присвояване на голяма сума- това щастливо избавление от лапите на правосъдието вече се случва на Деянов в разгара на първия мандат на президента Първанов.
Той междувременно се е отблагодарил като назначава в своята администрацията приятелката на митничаря Магда Шишкова , с която Деянов живее на семейни начала. След което Деянов продължава дружбата си президента. Първанов води щедрия си приятел Деянов дори в „Шоуто на Слави“ при гостуването на Зорка Първанов.
Там са заедно в публиката с другия техен общ другар Владимир Лазо. Неговата строителна фирма пък започва масово да печели държавни поръчки и бележи ръст от невероятните по каквато и да било пазарна логика близо 2000 процента за 4-те години след като гръмва „слухът“ за мезонетите на Първанов, на които Лазов се оказва пък собственик( цитирал съм в книгата нотариалния акт).
Описал съм случката с подаряването на автомобила с подробности под заглавие „Чара на митничара“ ( за улеснение – стр. 107 ) , за да стане ясно, че не е някакъв слух, а е събитие, за което има свидетелства. И това е само едно от безобразията на недосегамия ни президент, описани в книгата ми „Президент на РъБъ“.
Знам защо на медиите това „не им е интересно“. Но Вие, г-н Борисов, защо мълчите?
От години упорито вървя срещу течението и отказвам да споделя удобното и лесно смилаемо от публиката твърдение, че всички политици са маскари. Платил съм си цената за това. Как обаче този път да защитя тезата, че няма солидарно мълчание по изнесените от мен факти в книгата?
Уважаеми политици, защо мълчите? Толкова страшно ли ви се вижда да коментирате това, на което хиляди читатели се доверяват? Или е по-важно да не се „клати лодката“, в която се вози т.н. елит?
Иво Инджев
www.ivo.bg