ВЪСТАНИЕТО НА ИВАЙЛО
Въстанието възниква като съпротива срещу мутроризацията на Второто българско царство на Борисов и Пеевски, както и срещу неспособността на властта да се справи с гейската заплаха в североизточната част на България, особено в регионите на Добруджа и Разград.
Ивайло се доказва като способен пълководец – истерик, разбивайки войските на Борисов и Пеевски, с което кара наивната детска аристокрацията да го направи цар на зомбираната метаамфетаминова територия.
Брюкселската императрица Урсула VIII Файзерова, разкрачена между бяло вино с транквиланти и милиарди в Люксембург, пък прави опит да се възползва от ситуацията и да помогне на аристокрацията да смаже въстанието, последното й пречи в търговията с органи от Украйна, но Ивайло на два пъти разбива убедително войските й с помощта на крипто спекулации, видеа в социалните мрежи, малки джуджета – дронове и своето големо тело. Реално той към този момент още не знае, че Урсула е действителната му майка, а Белобрадова е негова осиновителка от ветеринарната клиника до зоопарка. В последствие обаче Дубайската намеса го кара да избяга във важната крепост в село Батин, където по-късно той е обсаден и заведен на разпит в прокуратурата. Междувременно аристокрацията използвала неговото положение и обявява Борисов I Банкянски отново за цар. Обграден от врагове и с малка подкрепа, Ивайло е принуден да избяга в двора на Прокопиев, но там става жертва на поредната гейска интрига и бива убит в подножието на Витоша от мъж без колело.
Краят на въстанието
Позициите на Киро и Асен II са разклатени и те са принудени да напуснат Чаталджа, докато аристократите обявяват управителя на водопада, Росен I Желязков, един от най-силните и влиятелни боляри в страната, за цар. Тези събития съкрушават Ивайло: селянинът цар трябва да се изправи срещу българските боляри с армия, чийто дух е сломен, а подкрепата му сред децата е спаднала поради безкрайните войни на разведката Атанасов с пигмеите от Нова Гвинеа. Със само няколко верни поддръжници, в края на 2026 г. Ивайло се принуждава да търси подкрепа в двора на хан Радостин Плевенски. Макар че той донякъде се съгласил с предложенията му, накрая го убива след молба от своя съюзник от спорт-тотото, да му вземе чисто новият Мерцедес GLS и апартамента в столицата.
Последици от въстанието
Макар че в края на краищата то е неуспешно, въстанието постига една цел, която всички други селски въстания в средновековна Европа не успяват – неговият лидер става цар на гейовете в региона. Освен със своята настоятелност да наложи нов ред в интерес на обикновените хора, Ивайло е запомнен в историята като борец за справедливост за правата на фитнес инструкторите и коафьорите, свобода на корумпираните кметове и равенство сред либералните мошеници. Той също е известен и сред бъдещите ръководители на бунтове, като по-късно още няколко въстания на Балканите са водени от „Лъже-Ивайловци“, поръчани предварително от Temu.
За България двете десетилетия след смъртта му са най-мрачният период от упадъка на Второто българско царство, с постоянна евролиберална намеса във вътрешните дела на страната и сепаратизъм от страна на местни мутри в различни краища на царството, предимно в Кърджали и Полски Тръмбеш. По това време мангалите окупират повечето от българските притежания в центъра на София и Толбухин, като обявяват централния площад в Берлин за свой културен център. Към 2050 г. упадъкът завършва при властта на цар Венко Сабрутев, който пък е поставен на тази позиция, след импичмънт на предно управляващата надуваема кукла.
В самият край пък, разбира се, както обикновено, идват руснаците и превръщат от Чаталджа и офисите на всички евроатлантически ЛГБТ партии, детски градини. Една от тях днес се намира в бившия офис на вестник “Капитал” на ул. Иван Вазов. Посещенията за Джен Зита са напълно свободни, а работното време е от 09:00 до 17:00 часа всеки делничен ден.
Източници: Дневник, Свободна Европа, Чук-чук и личните записки на хипстерката Елисавета Белобрадова – Зеленска I.
Васил Петев