Вътрешните системи за управление на риска не са ефикасни по отношение на злоупотребите с власт, корупцията, пилеенето, разхищенията и злоупотребите

За да бъдат ефективни в противодействието на корупцията, институциите от сектор „Сигурност” трябва да постигнат дори и независещото от тях, но да си осигурят постоянно оперативно сътрудничество и взаимодействие с националните контролни системи, със структурните звена за сигурност, вътрешен одит и управление на риска в организациите от публичния и непубличния сектор. За целта е нужна и съответстващата нова нормативна регламентация.

Изказване на Юлий Георгиев на Кръгла маса: „Състояние, проблеми и законодателна регламентация на сектор „Сигурност”,16. 12. 2012 г., гр. Пловдив

Уважаеми колеги,

обективността изисква, когато говорим за ефективна борба с корупцията, да изхождаме от една много съществена базова постановка. А тя е, че противодействието на корупцията, макар и в значителна степен да зависи от моментното състояние на институциите от сектор „Сигурност”, не може в никакъв случай да се води ефективно от тях, ако те не разполагат с най-широка обществена база.

Би било погрешно да се предоверяваме на масовите негативни нагласи в българското общество срещу корупцията, това би могло да ни тласне към пасивно отношение към този проблем.

Въпросът е много сериозен и той има две свързани страни.

Първо, за да бъдат ефективни в противодействието на корупцията, институциите от сектор „Сигурност” трябва да постигнат дори и независещото от тях, но да си осигурят постоянно оперативно сътрудничество и взаимодействие с националните контролни системи, със структурните звена за сигурност, вътрешен одит и управление на риска в организациите от публичния и непубличния сектор. За целта е нужна и съответстващата нова нормативна регламентация.

Проблемът не е елементарен, той е свързан с необходимостта да се прилагат всички съществуващи механизми за компенсиране на непрекъснато задълбочаващата се тенденция на снижаване на количеството и качеството на агентурния апарат на полицията и службите за сигурност, която наблюдаваме през целия период на прехода. Причините за това са известни.

На второ място – изключително значение придобива необходимостта да се засили превенцията чрез въздействие върху условията и предпоставките, които благоприятстват формирането на корупционна среда, както и за поддържането на атмосфера на нетърпимост срещу злоупотребите с власт и влияние вътре в самите организации от публичния сектор.

            Каква е реалната ситуация в момента. Ще споделя с вас собствените си наблюдения по приложението на ключовия Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор, който регламентира и внедряването и поддържането на процеса на управление на риска, в т. ч. и управлението на рисковете срещу злоупотребите с обществени средства и корупцията.

            Може да се каже, че в хода на хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС държавните институции, министерствата, агенциите, предприятията с преобладаващо държавно участие, областните администрации и общините успяха за кратко време да изградят вътрешнонормативна база и организационни структури, да формализират процеса на управление на риска. На практика навсякъде сега има разработени и публикувани стратегии и политики за управление на риска, вътрешни правила и процедури, етични кодекси, системи за подаване и приемане на сигнали от граждани и служители, „горещи телефони”, закрити пощенски кутии и пр.

            Наред с това обаче се забелязват няколко устойчиви неблагоприятни тенденции:

• Дейностите по управление на рисковете от противоправно поведение в организациите се изпълняват формално или въобще се пренебрегват. Заплахата за професионалното оцеляване и кариерното развитие на служителите надделява пред добросъвестността им и разбирането за справедливост, ред и законност. Това за съжаление е валидно за цялата служебна среда в публичния сектор.
• Вътрешните системи за управление на риска не са ефикасни по отношение на злоупотребите с власт, корупцията, пилеенето, разхищенията и злоупотребите с бюджетни и публични средства.
• Не са създадени такива работещи механизми в организациите, които да блокират възможностите при идентифицирането и анализа на риска да продължават да бъдат изключвани най-уязвимите зони за корупция, злоупотреби и разхищения, каквито са ръководните позиции, най-високите нива, където фактически се вземат решенията и се управляват паричните потоци.
• Все още не е създаден такъв работещ механизъм, който да гарантира безпроблемното докладване от служители към правоохранителните и правозащитните органи и висшите инстанции, въпреки волята на служебните ръководители, които са заинтересовани от безконфликтното прикриване на нарушенията и собственото си участие в тях, когато такова има. Без такъв механизъм сигналите за подготвяни и извършвани правонарушения по това направление ще продължават да бъдат изключения, а не утвърдена практика. Тоест, правоохранителните и правозащитните органи ще са лишени в значителна степен от възможността да използват докладите на тези вътрешни звена като повод и основание за започването на разследване и съответно като доказателствен материал в хода на съдебния процес.
• Общата тенденция е да се работи повече по третирането на последиците от проява на рисковете, след като те станат видими за външния свят, отколкото предварително, превантивно да се въздейства върху средата, която прави допустими тези рискове.

Тези констатации са валидни и за структурите на вътрешния финансов контрол и вътрешния одит в организациите от публичния сектор.

За да се повлияе позитивно на вътрешната среда в организациите по отношение на превенцията срещу корупцията и злоупотребите с публични средства е необходимо:

– Да се въведат нови изрични законови регламенти, които да изискват задължителни процедури в звената за финансов контрол, вътрешен одит и управление на риска за независимо идентифициране и документиране на възможните, подготвяни или извършвани противоправни действия от служители и ръководители на различни нива, както и за сроковете и начина на движение на докладите им, съхранението им и опазването на тяхната идентичност и последващото им задължително изпращане и към заинтересованите институции, независимо от волята или санкцията на висшестоящите длъжностни лица.

– Да се извърши промяна в Кодекса на труда, която да гарантира неприкосновеността и защитата на служителите от тези звена, задължени да докладват за подобни случаи освен на ръководителите на организациите и на правоохранителните и правозащитните органи.

Българският законодател би могъл да приложи западния законодателен опит и особено стандартната формулировка, използвана от трудовото законодателство на САЩ, която гласи, че „никой не може да уволни, понижи, прекрати договор, заплашва, тормози или по някакъв друг начин да действа дискриминиращо спрямо даден служител по отношение на продължителността или условията на работната му заетост, поради какъвто и да е законен акт, предприет от служителя”. Тази норма не е въведена случайно, а именно за да се осигури ефективното действие на контролните органи. Време е да бъде въведена и у нас.

Мисля че възприемането на този подход би могло да спомогне за повишаването на ефективността на Сектор „Сигурност” в противодействието на престъпността и корупцията.

Благодаря за вниманието и търпението.

Юлий Георгиев