В долината на бавната смърт… или долината на дългия глад. Девня.

Хората, работеха здраво за панелното си щастие, раждаха деца, често болни от първия ден и умираха млади, но сити. Промяната не промени нищо в долината.  Хората останаха в нея, без да могат да избягат от пещеричките си. По магистралата пак летят мерцедеси а над долината си лети с хеликоптер самият премиер. Децата продължават да се раждат болни. Заводите един по един спряха да тровят въздуха но той не стана по – чист . Щастливците, които умират   млади като преди. Но сега те умират гладни. Да , от долината на бавната смърт, както беше известна преди, сега тя е прекръстена на долината на дългия глад. Девня.

Новата политическа вълна, изпълни бързо Девня с щастливо очакване за промяна. Напразно. След пяната на изборите, остана единствено гладът на хората от долината. Откритието на тройната коалиция – кмета на общината, бързо се възкачи на новата вълна и остана в топличкото си кметско столче. Голяма работа – една „калинка” повече не може да помръдне дори и ГЕРБ – дипломата му на инженер- еколог била фалшива – хайде, голяма работа. Да не е само тя фалшива в България – пардон в Девня. В новия мандат „чудото” на инженерните науки се запретна да работи като нахъсен гербер – честно, прозрачно, по европейски , в полза на хората от долината. Язък – нищо ново. Под червеното крило на верните си помощници , кмета измисли един „измислен” бюджет за хората от долината. Измислен , защото „Девнесктата калинка” забрави да покаже в него откраднатите през предишната година близо два милиона лева. Каква кражба, моля?. Няма такова нещо, моля Ви. Парите ги няма, бюджета за тази година ги е забравил, финансовите ревизори си мълчат – човека е от ГЕРБ все пак, просто кражба няма. Остава и хората от долината да му повярват и да продължат да си блеят като гладни овце, така както бляха съветниците гласувайки бюджета на „калинката”. Не е за първи път, няма да е и за последен. За половината от тези два милиона никой не знае къде са отишли. Девненска мъгла и мълчание. Все пак сме в долината – тук никой не идва, никой не пита , никой не иска сметка. Дол тъмен проклет. Предишната година над половин милион лева изпратени на „калинката” от София са изчезнали незнайно къде. Няма страшно, като ги изпратят и тази година, пак ще изчезнат. Че били по „делегирани дейности” – много знаят хората от долината какво е това, голяма работа. Гладът и тази година е сигурен. Че хората стоят пети месец без заплати – голяма  работа. Овце са и ги води „калинка”. Да стоят. Никой , който кмета е завлякъл с пет заплати, не смее да се провикне – Бойко, Бойко! А ако и Девня фалира като Видин, Бойко от халикоптера ще „пусне” на „Девнеската калинка” малко пари и готово – и овце не блеят и Бойко велик. Ниско в долината на глада остава само смъртта. Тя е навсякъде и всички са свикнали с нея. Дотолкова, че преди години един от долината забравил да завърти някакво кранче и един завод „гръмнал”. Стотици намерили смъртта си за миг. Дано сега, някой гладен да не забрави да направи нещо, че от Търговище до Златни пясъци няма да остане нищо и дори Бойко няма да може да оправи тази поразия на гладните от долината. Виновен ще бъде не гладният , а този който го остави гладен – кмета на Девня. Нито лев инвестиции. Нито лев европейски фондове. Нито лев от общинските дейности. Кражби, кражби и само кражби. Глупава била калинката, да да ама не – по Петко Бочаровски. Глупави са гладните от долината, че траят калинката. До кога – никой не може да каже, дори и Бойко.

Тодор Тодоров