В името на борбата с мафията се нарушават правата на човека

Според него законът заслужи висока оценка от международната общност, той действа добре, има много дела в Комисията за защита от дискриминация, тя подобри значително своето функциониране. В началото имаше проблеми, но те се преодоляха, сега това е един много ефективен орган за защита от дискриминация, от какъвто българското общество без съмнение, има голяма полза, каза Кънев в интервю за БГНЕС.

Проблемът е със съкращаването на щата на комисията. Комисията гледа дела, тя не е като другите комисии в правителството, които се занимават с формулиране на политики, съветване на властта по едни или други въпроси, даване на лицензи и т. н. Тя гледа дела. Тя е разпределена на състави, които гледат дела с различно значение, с различна материя и нейният капацитет да гледа такива дела, зависи от броя на хората, от броя на членовете, каза председателят на БХК.

За това намаляването на броя на членовете удря силно по капацитета на тази комисия, която гледа дела и съответно удря по защитата на българските граждани срещу дискриминация. По тази причина, в нашата позиция по отношение на съкращаването (тя е една обща позиция на правителството за съкращаване на всякакви органи, всякакви регулаторни, както те ги наричат органи), но нашата позиция е, че КЗД и Съветът за електронни медии не бива да попадат в тази обща група на регулаторни органи, каза Кънев.

“Ние приемаме, че може би има възможност в условията на икономическа криза да се съкрати състава на някои от тези комисии, но в никакъв случай на Комисията за защита от дискриминация. Освен това, това не е само наша позиция, вече има събрани значително количество писма, декларации, становища на много организации, както български, така и международни, които остро се противопоставят на една такава стъпка. Аз съм сигурен, че ЕК се противопоставя остро на една такава стъпка, това в никакъв случай не трябва да се допуска“.

По повод последните случаи на неофашистко насилие в София, Кънев заяви: “Моето виждане е различно от това, което беше изразено като виждане, примерно от министъра на вътрешните работи, който каза: “това са схватки между различни екстремистки организации, леви и десни“. Това не е така. Това нападение над тези мирно протестиращи хора, техният протест беше законен – разрешен от общината. Те отидоха там да протестират мирно пред дома в Бусманци, по един въпрос, който е напълно легитимен и доста остро стоящ за нас като правозащитна организация и за много други и преди всичко за произволно задържаните в този дом в Бусманци.

Тези мирно протестиращи хора бяха нападнати по един изключително вандалски начин. Там има нанесени сериозни телесни повреди, средни телесни повреди, осакатени хора, заради това, че отиват на мирен протест. И в никакъв случай не е имало сблъсък на едни екстремисти с други. Това означава донякъде да се направят жертвите виновни за насилието, което те са претърпели. Това от една страна, от друга страна четох, че тези насилници са обвинени (както и в миналото е ставало), за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди, т. е. с едно доста неадекватно обвинение, едно обвинение, което не взема характера на деянието, което е предизвикано от дискриминационни подбуди.

Тези младежи са нападнати заради това, че са защитавали чужденци и нападението срещу тях е предизвикано от една неприязън към чужденците. Това са дискриминационните подбуди. Българското законодателство за съжаление е доста дефицитно откъм възможности да се справя с такива проблеми. България е вече осъдена два пъти от Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради тези дефицити в българското законодателство и в българското правоприлагане да се справя с така наречените престъпления на омразата“.

България продължава да не изпълнява тези свои задължения, каза Кънев. “Препоръки в тази насока направи вече на няколко пъти Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността, препоръки направи и комитетът по расовата дискриминация към ООН. Това са едни конкретни препоръки за законодателни реформи и даже те са съвсем конкретни, когато става дума за препоръките на ЕК срещу расизма и нетолерантността, да се въведе в общата част на Наказателния кодекс разпоредба, която да прави дискриминационния мотив, расисткия мотив, отегчаващо наказателната отговорност на вината. За всичките тези години България не изпълни тези свои задължения, които както казах произтичат от съвсем конкретни препоръки.

Българското законодателство освен това, доколкото дава някакви възможности за наказателно преследване на такива прояви, е много ограничено откъм основания на дискриминационните мотиви. Чл. 162 от НК говори за подобни престъпления, насилия, които са свързани с расистки, политически и националистически мотиви. Но там няма признак – увреждане, сексуална ориентация, няма другите защитени от международното право за защита от дискриминация признаци. Това също трябва да се реформира. И по тази причина българските правоприлагащи органи са с вързани ръце дори и да искат да преследват тези хора, за това което са направили, те не могат, защото законодателството ни не дава възможност.

Аз разбирам, че в момента има една създадена работна група в министерство на правосъдието, която ще направи преглед на НК, ще внесе някакви изменения. С нетърпение очакваме тези изменения. Нашият опит обаче с това министерство е доста негативен и още когато се формира това правителство, дадохме един пространен меморандум, предложения за някакви законодателни промени, тези бяха част от тези предложения, но никаква реакция от министерство на правосъдието не последва, нито бяхме поканени на разговор за да ги обсъдим“, каза Кънев.

Според него има много сериозна опасност за нарушаване на правата на човека и нещата са се влошили доста, откакто това правителство е дошло на власт. “То поведе, като че ли една борба срещу правата на човека, в името на борбата срещу организираната престъпност и мафията. Такава борба, разбира се, трябва да се води, но тя трябва да се води със средства, които не посягат върху правата на човека.

А то започна с това, с такива промени в НПК- всичките те бяха негативни, и отмяната на глава 6, която даваше възможност на обвиняемия да поиска делото му да се гледа в съд, след известно време и уреждането на този резервен защитник, една безсмислена фигура в наказателния процес и възможността да се постановяват осъдителни присъди, въз основа на СРС-та и данни от свидетели с тайна самоличност. След това тези предложения – да се намали съставът на комисията за защита от дискриминация, аз разбирам, че и сега съставът на Съвета за електронни медии ще се намали.

Този натиск срещу съдебната власт, тези абсолютно недопустими изказвания на висши чиновници, прокурори, министърът на вътрешните работи най-редовно го прави, тези атаки срещу съдебната власт и срещу нейната независимост. Това създава една атмосфера на пренебрежение към правата на човека. Аз съм сигурен, че тя ще избие и в по-тежки нарушения на човешките права, както това е ставало в миналото – произволни задържания, насилие срещу задържани.

Не знам също така какво ще стане с правата на задържаните. Най-различни други предложения се правят, включително от партии като Атака, за атаки срещу идентичността на етническото малцинство, премахване на турския език от националната телевизия. Всичко това в никакъв случай не подобрява образът на България като цивилизована европейска държава, която спазва правата на човека.
Красимир Кънев заяви по повод на създаването на специализирани съдилища в борбата срещу престъпните контингенти и корупцията:

“Аз не съм против специализираните съдилища, напротив в този меморандум, който депозирахме в министерство на правосъдието, даже предлагаме да се създаде един специализиран съд по отношение на правосъдието на пълнолетни и непълнолетни, да се премахне сегашният закон за борба с противообществените прояви, а и това е по препоръка на Комитета за правата на детето на ООН, но така, както тази идея беше предложена от министър Цветанов, тя е в нарушения на редица принципи на правото, на справедливия процес и на независимостта на съдебната власт.

Този специализиран съд предполага да съди по един ограничен кръг престъпления, там заседават специални съдии, които се оказва, че ще бъдат отличници, а какво остава за останалите съдии, които няма да са отличници. Там се предполага, поне така се предложи, техните заплати да са по-високи, тяхната сигурност да е по-добре обезпечена, материалната база на този съд да е по-добра, изобщо едно правосъдие, което ще предлага различни стандарти, в зависимост от това кой ще бъде подсъдим и какъв интерес ще се защитава по това наказателно дело.

А какъв ще бъде този интерес, който ще се защитава. Тези предложения, които бяха направени, са все неща свързани с интереса на държавата – пари от еврофондовете, организирана престъпност, така наречената престъпност на белите якички, там където е засегнат държавният интерес- т.е .там, където е засегнат държавният интерес ще има едно по- добро правосъдие, а за останалите хора ще бъде това правосъдие, на което “се радваме“ в момента. И това е една неравнопоставеност, грубо нарушение на основния конституционен принцип за равенство пред закона и на редица принципи на международното право. Министър Цветанов предложи тези съдии да бъдат специално проверявани от МВР – един вид министерство на вътрешните работи да каже кой да бъде съдия в този съд и кой не“.

Според Красимир Кънев най-острите проблеми у нас от гледна точка на правата на човека са свързани с проблемите на правосъдието, бързината и справедливостта, както на гражданското, така и на наказателното производство. “Там има най-много осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, и там трябва да се предприемат действия. Тези действия не могат да бъдат да се създаде един съд, който да бъде така образцов, пък на практика да се загърби съдебната реформа за останалите граждани.

Това е единият кръг от въпроси, които предстоят да се решат. Другите въпроси са свързани с действията на МВР, колкото и министър Цветанов да казва, че съдът у нас е една нереформирана власт, това в още по-голяма степен важи за МВР, за начина, по който то употребява сила, огнестрелно оръжие, начинът, по-който то задържа, начинът, по който то осъществява претърсвания, изземвания. Зад всички тези полицейски правомощия, те са свързани и с правомощията на прокуратурата, седи един много важен проблем и той беше поставен в редица решения и на ЕСПЧ в Страсбург, редица препоръки на редица международни организации и там има нужда от една много сериозна реформа, каквато в момента не се прави.

Другата сфера на действия са реформата спрямо детските институции и спрямо институциите за хора с увреждания. Едни язви за българското общество, каквито между впрочем са и местата за лишаване от свобода. Всички тези институции са просто са места за нечовешко, унизително отнасяне спрямо настанените или задържаните в тях. Или други проблеми свързани с Наказателното правораздаване. Вземете въвеждането на наказателен състав за изтезания.

Всяка цивилизована страна има задължение да криминализира изтезанието, да го въведе като престъпление в своя наказателен кодекс. България има такова задължение от от 1986 г., откакто е ратифицирана конвенцията срещу изтезанията. От тогава насам тя не го е направила. И много други проблеми има – с етническите малцинства, с тяхната изолация, дискриминация“, заявява Красимир Кънев, председател на БХК.

БГНЕС