В ПЕТЕРБУРГ ВИДЯХ ИЗУМИТЕЛНА КРАСОТА И КУЛТУРА, КОЯТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРАВНИ С НИЩО. САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ СЕ УСЕЩАТ МНОГО ПОВЕЧЕ В ЕВРОПА, ОТКОЛКОТО В РУСИЯ И ЗА ТЯХ СЕ ГОВОРИ С НАСМЕШКА И ДЪЛБОКА ИРОНИЯ. В ТРИЕТАЖНИ КНИЖАРНИЦИ, РАБОТЕЩИ ДО ПОЛУНОЩ, Е ПЪЛНО С МЛАДИ ХОРА /ВИДЕО/

Направихме този разговор с Мартин Петрушев след неговото завръщане от Русия и след решението на ЕС да забрани на туристически фирми да организират екскурзии там. Благодаря на Мартин за този разказ, поднесен с много интелигентен поглед и усет за тънките неща.

Разговорът е записан на 31. 10. 2025 г. в Ехо Медия Студио / EXO Media Studio.

Как се усещат санкциите? Почти никак. Хората споделят, че нищо не се е променило в техния живот след обявяването им периодично. Малцина казват нещо различно – например, че сега пътуват много по-трудно и по-скъпо, разбира се. Но санкциите срещу Русия се усещат много повече в Европа, отколкото в самата Русия. И за тях се говори с насмешка, а по телевизионните канали те направо се иронизират дълбоко.

Дигитализацията в Русия върви с пълна сила. Интернет търговията в „Озон“ е такова невероятно капиталистическо творение, че всичко идва просто веднага. По улиците има дори кучета роботи. Да извадиш сега банкнота от 5000 рубли си е направо антика. Навсякъде има тотално видеопокритие, което не се забеляза, а престъпността е паднала няколко пъти.

Всичко е направо абсурдно – гледаш Санкт Петербург с всичките невероятни старовремски сгради от 18-и и 19-и век, с Достоевски и цялото великолепие на този град и разбираш за какъв мащаб става дума. Може би само Китай имат по-голям скок дигитално. Те са космически напред пред нас – разбира се мащабите са много различни. Но пътуване с такси през нощта около час и половина с изминати 63 км струваше само 1500 рубли, т.е. около 30 лева.

За културния код на хората, които живеят в старата руска столица, за магията Достоевски, театъра, за свободата на словото, за санкциите и как се отразяват те, за речите на Путин, за музеите, книжарниците, „пияните“ руснаци, има ли разлика между големия град и провинцията и разбира се за цените в Русия.  За това какво мислят руснаците за нас и всичко, което може да те накара да се влюбиш в този невероятен град.

Още акценти:

Искам да съм максимално обективен. Преди 6 години през 2019-а бях близо месец в Санкт Петербург. Заради войната очаквах да видя как нещата са позападнали, как има по-голяма мизерия, но останах напълно потресен от разликата между тогава и сега. В Петербург, където живеят повече хора отколкото в цяла България, можеш да оближеш улицата с език. Толкова е чисто, няма фасове, хартийки… Когато се върнах, се разходих по „Витошка“ и бях шокиран от реалната й мърсотия. Чак тогава си дадох сметка за тази разлика. Невероятна чистота е едното. Другото е, че самите хора изглеждат по друг начин фокусирани в цялата действителност, културното ниво, културният код.

За Крим нямаше нито едно свободно място във влаковете и автобусите – за цялото лято, всички места са изкупени отдавна месеци преди това. Толкова много отиват в страховития Крим! Инфраструктурно в Петербург има над 10 нови квартала, строят се нови мостове над Нева, нови метростанции, магазини… В някой квартали преди 6 години имаше по 4-5 магазина, а сега те са по над 60-70. Веригата „Озон“ (най-известният и най-голям интернет пазар в Русия, още наричан руският Амазон) има над 2-3000 локации в града. Нещо като Тему, но с много по-качествени стоки. Поръчваш го сега и то идва почти веднага, само за часове.

Хората по-малко говорят за това, което се случва в Украйна, отколкото ние в България. Има дори парадокс – там либералите,  които са против властта, усещат, че самата рускост е заплашена, заради случващото се в Украйна. Путин постъпва много умно, давайки им свободата да се изразяват, както те искат. На представления се говори спокойно против СССР и властта, но  всички се сещат, че става дума за сегашната власт. И огромните обвинения за липса на свобода на словото се изпаряват. Пред камерата различни хора ми казаха директно какво мислят. Има един лек страх, че не трябва да изразиш дадени позиции пряко. Но има нюансирано говорене, което се осъзнава пряко от властта и заради това Путин е много по-мек, отколкото ако дойде на власт някой друг, който е диктатор. Той би унищожил тези хора, ще унищожил културата, както и Русия. Това, което властта сега прави, е доста по-интелигентно. Защото така се създава културен слой, който има нюансирано мислене и може да се изказва без да оставаш с погрешно впечатление за липса на свобода на словото.

Именно в нюансираното мислене се създава много по-сериозна култура, в която има пластове с повече нива на разсъждения. От това се храни културният код. Т.е. той може частично да е антидържавен и до голяма степен е такъв. Смешно ми е когато видя някой автор, който говори почти през цялото време за войната и едва ли не пропагандира как трябва да се случват нещата. Това изглежда като нашите либерали, които ги котират да получават награди на Запад. Такъв автор е Захар Прилепин, който е котиран навсякъде, а това изглежда недостоверно и леко пропагандно.

Другото е много по-сложно и в тази сложност се запазват всички възможни вишекраски на културния код, които можеш да имаш. Защото си на границата с позволеното, а търсейки я, изпадаш в метафизичен творчески принцип, който дава много по-големи обеми от сила и информация и освен това човек калява характера си. Точно това създава много силно културно ядро, което впоследствие, дори да е антидържавно, ще бъде интегрирано като част от високата руска култура. Както навремето е бил Бродски. Как да остане в СССР при положение, че той е такава самобитна фигура и личност!

Културният код обаче никога няма да обедини хората с различно мнение. Но двете не могат едно без друго. Това е декабристката традиция, която е антидържавна, и от която властта има нужда. Тази култура дълбоко в себе си осъзнава, че се нуждае от руската власт като своеобразен метафизичен страж, който да я пази да не бъде погълната от външна чума като НПО-културата. Това е като колело – тези две неща, когато си противоречат, дърпат напред. Впоследствие  цялата тази културна линия – било то Солженицин – ГУЛАГ, изгоненият Бродски, а сега и режисьорът Звягинцев, който прави филми против руската власт като „Левиатан“ – всички те ще бъдат приети от тази култура. И след 20 години Звягинцев ще си бъде дълбока част от руската култура, но и приет от властта. Ако на това неразрешимо руско противоречие му бъде сложен край, той ще унищожи рускостта, което е в базата на съществуването на Русия като самобитен културен и политически център.

Петербург е разнолик. Не може да се каже, че е против властта, защото е много нюансиран, шарен. И там може да се видят либерално чучуловидни индивиди с пъстри коси и пиърсинги, които се разминават хора, които носят тениски на Путин. Обективността там е впечатляваща.

Макар да не е масово, но и в Русия има гей дискотеки. Градската среда до много голяма степен предизвиква подобни неща. Но ако ги сравним с такива заведения в Берлин, то руските са абсолютно невинни.

Културният живот в Питер е на невероятно високо ниво,  което може буквално да те шокира. Мариинският театър е винаги пълен. Посетих няколко концерта. Оркестърът на Валери Гергиев се дирижираше от 29-годишен младеж от Минск – изумителен! Той дишаше музиката, беше целият в нея. Операта на Прокопиев – „Играчът“ по текста на Достоевски, се играе от 2007 г. насам и за нея няма нито едно свободно място. Видях „Братя Карамазови“ в театрален спектакъл в Малък драматичен театър с ръководител великия Лев Додин, който е на невероятно високо ниво. Билетът е 2500 рубли, около 50 лева.

Единственото нещо, заради което бих отишъл да живея в Петербург, е тази висота на културата и отношението към книгите. Там има триетажни книжарници, които работят до полунощ. В тях е пълно с млади хора, които обикалят рафтовете, седят и четат, купуват всякакъв тип литература – държавна и антидържавна… Дори и да се обявят срещу властта след това те казват: Петербург е най-хубавият град на света. Имат самочувствие и това означава, че била живели и останали там.

Живял съм една година в Германия и съм гледал много театър, след това живях в Лондон, – няма абсолютно нищо, което може да се сравни като ниво с театралните постановки, които гледах в Русия. Театърът в Германия се минимизира, в Лондон се залага на това да се дадат милиони паунди за пищен декор и от тази гледна точка видяното в Русия е недостижимо.

Отидохме до Старая Руса, където е музеят на Достоевски, там има и музей на Братя Карамазови – това е провинция, в която живеят 30 000 души. Там е същата чистота, много подредено, хубави къщи и невероятна църква с изключително ниво на църковния хор.

В музея на Братя Карамазови можеш да видиш всичко за тях до най-тънките детайли, дори как са били облечени героите от романа, техните костюми… Изненадата беше специално представление, което е направено с великолепен вкус – всички са гости на Екатерина Ивановна в нейната къща. Тя започва да разказва за героите, за себе си и след това те кани в двора на събитието. Получава се театър в театъра, което е невероятно. И това се случва някъде дълбоко в провинцията – в Стара Руса на 400 км от Петербург. Потресаващо ниво! И така е във всеки музей.

В музея на музиканта Виктор Цой, легенда на съветския рок, пионер в пънка и ню уейва, виждаш цялата мода, която е била в Петербург. Там е разказ за всичко, срещу какво се е бунтувал, има възстановка на лицето му, влизаш в музикални зали, където слушаш песните му, можеш да пееш с него, в други са неговите рисунки – и всичко е направено с изключителен вкус. Там са и  текстове от Дейвид Бауи, които той е превеждал… Трудно можеш да си тръгнеш от това място. Няма нищо общо с потреса от варварската чалгализация на обществото ни днес в България.

В Петебруг не се забелязва имперска надменност, нахалството, което отблъсква. Духът на града се чувства навсякъде както и любовта към него. Живяхме в апартамент на бабата на сина ми, който тя е закупила преди 22-3 години и тогава е бил в края на града, а сега е на 25 минути с метрото от Невски проспект. На 1 км са направили най-високия небостъргач в Европа – Лахта център, който е вторият по височина извит небостъргач в света. Инфраструктурно градът се развива със зашеметяващи темпове. Ако преди 25 години жилищен блок е бил в края на града, днес той е само на 25 минути с метрото от централния „Невски проспект“. Възхитителният „Лахта център“ днес е най-високата сграда в Европа и е втората най-висока извита сграда в света.

Омраза към украинците няма, нито пък кръвна настървеност към тях за отмъщение. По-скоро при тях се вижда колко съжаляват, че това е така, че те са така настроени. Говори се за бандеровци и нацисти, което е факт, в това няма съмнение и спор. Сергей Лавров каза „ние нямаме неприятелски държави, а неприятелски управления“.

Интервюирах една легенда в полската политика – Януш Корвин-Мике и неговото мнение беше, че Украйна и Русия трябва да се обединят срещу бандеровците. Това съвсем ме изуми и помислих, че е изперкал, все пак е поляк. Бардеровците искат да очистят всички украинци, руснаци, евреи. Което означава, че Русия и Полша трябва да обединят. С тези думи, които тази легенда в полската политика изрича още в началото на войната, загубва 80% от своите последователи. И това потвърждава мисълта, че когато кажеш нещо истинско, системата те изхвърля.

Как се усещат санкциите? Почти никак. Хората споделят, че нищо не се е променило в техния живот след обявяването им периодично. Малцина казват нещо различно – например, че сега пътуват много по-трудно и по-скъпо, разбира се. Но санкциите срещу Русия се усещат много повече в Европа, отколкото в самата Русия. И за тях се говори с насмешка, а по телевизионните канали те направо се иронизират дълбоко.

Дигитализацията в Русия върви с пълна сила. Интернет търговията в „Озон“ е такова невероятно капиталистическо творение, че всичко идва просто веднага. По улиците има дори кучета роботи. Да извадиш сега банкнота от 5000 рубли си е направо антика. Навсякъде има тотално видеопокритие, което не се забеляза, а престъпността е паднала няколко пъти.

Всичко е направо абсурдно – гледаш Санкт Петербург с всичките невероятни старовремски сгради от 18-и и 19-и век, с Достоевски и цялото великолепие на този град и разбираш за какъв мащаб става дума. Може би само Китай имат по-голям скок дигитално. Те са космически напред пред нас – разбира се мащабите са много различни. Но пътуване с такси през нощта около час и половина с изминати 63 км струваше само 1500 рубли, т.е. около 30 лева.

Цените в Петербург, който е един от най-скъпите градове в Русия, са поносими – оказа се, че в най-скъпия магазин, тип нашия „Фантастико“, с 4000 рубли успях да напазарувам пълна количка, а там има от пиле мляко и става дума за магазин с огромни размери. Книгите са много евтини – за 6 лв. можеш да си купиш невероятни издания.

25 000 е средната пенсия, това са около 500 лв., но с тях можеш да си купиш много неща, защото се живее много по-евтино. На „Невски проспект“ – централната улица в Петербург, в ресторант с балканска кухня пет човека ядохме и пихме за 80 лв. – 4000 рубли. Цената на едно изящно ястие в много скъп ресторант в центъра е 1000 рубли, което са 20 лв.

Легендата за пияните руснаци отдавна не е такава, каквато се говори у нас от либералите. За месец и половина не видях паднал пиян в някоя канавка. Но все пак успях да срещна малко пияни хора около Лахта центъра – там са трите най-големи флага на Русия, СССР и на руската империя… Останах с тях до 3 ч. сутринта, те имат жаргонен език и са с уж повърхностно поведение, но като заговориш за култура, веднага се усеща, че имат съвсем друго отношение. Тези хора знаят колко е значима и колко е важна тя за Русия, изпитват уважение към нея. Никой не би си и помислил да каже, че е против Достоевски. Има нещо, с което осъзнаваш вътрешна съпричастност, което е част от твоя духовен свят. А бездомници? Там няма такива!

Петербург е много привлекателно и чаровно място. В него има всички култури – и книжарници, и стриптийз барове… Дълбоко нюансираното умопомрачение в този град те завлича и не искаш да си тръгнеш. Виждаш как са наредени и високото, и ниското. В най-високото може да проблесне грозота и пошлост, а в най-ниското у „човека в канавката“ проблясва някаква възвисена мисъл на Достоевски. Не е измислица и е много впечатляващо. Това го няма в западния човек. Западният човек не може да го разбере, защото няма развити сетива за него. Затова например Достоевски им е толкова мистериозен.

Достоевски? Защо той? Защо е толкова важен? Срещата с Достоевски е като някакво потресение. Борхес казва, че първата среща с него е като да се опълчиш срещу морето с меч. В него има такава дълбочина и толкова мисъл с това той държи цялото религиозно начало в ръцете си. Той е вярващ човек и въпреки или може би заради това той може да достигне до най-големите висини и дълбини на нихилизма, антивярата, типът  атеизъм. А в тях той е стигнал в такава дълбочина и е прозрял в съвременните тенденции. Няма автор на художествена класическа литература от 19-и век, който да е по-съвременен от Достоевски. Цялата сложност на мисълта шокира човека. Трябва да се обливаш с кофи студена вода, ако искаш да разсъждаваш твърдо и обективно за него.

Като мислител той е първопроходник в много теми и мислите му са противоречиви една на друга. Впечатляващи са идеологиите, които има и е изповядвал – той не е бил чист славянофил, но е бил към този лагер, а най-ярките му и силни персонажи са против това убеждение. Като Разколников, който може да си въобрази че е Наполеон. Като Иван Карамазов, създал легендата за Великия инквизитор – може би е едно от най-съвременните неща, които изобщо може да се прочетат и цялата тази логика на подчинението: ние ще ги убедим, че те ще бъдат свободни, но ще им вземем свободата. Той например е предвидил цялата логика на комунизма от 20-и век и все едно е реагирал на следслучването. Абсолютно могат да се извадят големи пасажи от Достоевски и да се докаже като тотален отговор на историята на Фукуяма. Той реагира на много неща които се случват 150 години след него, което е невероятен пророчески дух.

Ако хората почетат „Записки от подземието“, ще разберат за Кристалния дворец, той е някаква либералсоциалистическа утопия, където всички хора ще бъдат разграфени по таблички, а там може да се види как ще изглежда транс хуманизма. Ако искаме да се осмислим като хора, не трябва да имаме Кристален дворец и бълбукащите мехурчета от щастие. Човекът има свободна воля. Ако има едно нещо, което може да се научи от Достоевски, то е как може през  нашата култура, през православието да имаме своята свободна воля и отговорност. И може би това е едно от най-важните неща – да се научиш да поемаш отговорност. Ние сме отговорни и за този чалга нацизъм, който се забелязва в България. И това го има и при Достоевски.

Отношение към България в Русия не е отрицателно. По-младите знаят по-малко, но възрастните разбират повече. А спомените им от нашето море още са в сърцето им. Много хора казват, че сме братя, друг пък смята, че имаме един и същи манталитет. Някои са недоволни от политиците ни, но никой не говори срещу България. Образованието там е на много по-високо ниво и си струва човек да е студент там.

Повече от половината у нас излизат с някакви специалности, свързани с икономика – тук обаче се развиват инженерните специалности.

Явор Дачков