В политфолклора лесно се влиза, трудно се излиза

Още с появата си професорката по ендокринология прикова вниманието.
Иска ли да прониже депутатите от опозицията, тя не търси аргументи. Само примижава и очите й заприличват на цепки. “Аз се усмихвам! Голямо заглавие!”- така може да бъде озаглавен обобщеният разказ за досегашното й публично присъствие, независимо дали то й допада или не.

Впрочем многобройни примери доказват тезата, че в хорските уста лесно се влиза, трудно се излиза…
Достатъчен е един непремислен порив за оригиналност, един непохватен опит за проява на хумор, един изблик на емоции, и мястото във фолклора е гарантирано. В изобилието от примери героите от съвременната ни политическа история могат да бъдат разделени на няколко групи.

Група №1 са герои по невнимание.
В зората на демокрацията, емнат от журналистите да каже откъде има на влог 100 000 долара, синият депутат Маргарит Мицев реши да им натрие носа. “Пестя от закуски”, сопна се той и днес, близо 18 г. след случката, не може да изтрие популярното си прозвище Мъро Закуската. “Това беше ирония. Трябва да си зъл и лепкаво подъл, за да си помислиш, че наистина съм пестил от закуски”, опитва се Мицев да даде приемливо обяснение на някогашната си изцепка. Не хваща дикиш. Кариерата му в политиката приключи с пестенето.

В тази графа се вписват и героите по незнание.
Например – Васко Нубиеца. Прякорът на Васил Михайлов дойде оттам, че на въпрос на студентското предаване “Ку-ку” какви трябва да са отношенията между България и Нубия, депутатът лапна въдицата и авторитетно поясни, че трябва да се развиват в дух на приятелство и сътрудничество. Днес дори да изрецитира Шекспир наизуст, допълнителното му име няма да бъде забравено.

Група №2 са героите по характер.
Тук влизат раздразнителни дами като Юлия Берберян. В 38-ото НС известната треньорка нарече журналистите “боклуци”, които нагъват кюфтета в парламентарния бюфет. За сдържаност в кулинарната разпасаност тя даде пример със собственото си малко коремче, което се задоволявало с банички.

В графата влизат и политици тип хулигани.
Като царския депутатКамен Влахов, чиято заплашителна реплика “Ше станем на кълбета” се използва редовно, щом се зададе търкал. Или правосъдният министър в кабинета “Костов” Теодосий Симеонов, който използваше юмруци и без да предупреждава.

В трета група се нареждат герои по призвание.
Това са политици, на които пиарът им идва отвътре. Те реагират спонтанно на събитията. Към №3 можем да отнесем култовата фраза на премиера Димитър Попов: “За Бога, братя, не купувайте!”

В №3 се вписва и сегашният премиер Бойко Борисов
с таланта си да скъсява лесно разстоянието с масите. Борисов има неизброими попадения, но на най-широка популярност се радва едно от първите: “Ние ги хващаме, те ги пускат”.

И Симеон Сакскобургготски се прочу с неговото “Вервайте ми!”
. Призив, който издаваше годините на царско обучение.

Четвъртата група може да бъде наречена “ин витро”.
Този списък се попълва от случки, в които личи почеркът на професионалните имиджмейкъри. Да подадеш реплика, която се подхваща от народа, не е лесно. Нерядко екип от пиари вае имиджа на шефа. Понякога успешно, понякога – не.

При Иван Костов разчупването на командирския образ бе неумело.
Точно тогава премиерът, пред когото трепереха всички, сподели пред медиите, че вкъщи си говорел с… теменужката.

При Сергей Станишев пиарите сложиха акцент върху младостта. И соцлидерът се изяви на път за Бузлуджа като рокер с фланелка “Ако четете този надпис, значи Елена е паднала”. Навремето акцията имаше успех сред представителите на третата възраст.

В пета група влизат самодейците.
Да речем, Нейчо Неев, който бил казал: “Егати държавата, щом аз й бех вицепремиер!”. Неев отрича думите си, но мълвата трайно го е “пришила” към това признание. Или Симеон Дянков, който реши да ни шашне по американски образец. В Щатите публичната фигура трябва е по-остра и агресивна, за да впечатли необятната аудитория. В мащабите на България сравнения като “феодални старци”, “съсели” и “Брад Пит с очила” имат дълбок и съмнителен от гледна точка на желания ефект резонанс.

Новият здравен министър Анна-Мария Борисова има самородна дарба.
Дали ще се впише в някоя от изброените графи, или ще открие нова, предстои да видим. Но колоритната министърка би трябвало да е наясно вече с ползата и вредата от нестандартното публично поведение.

Полза е бързата слава.
Доказателството е, че след първата си изява Анна-Мария стана популярна като прима на Сатирата. Вредата в политиката е, че публичният образ излиза извън контрол. Г-жа Борисова, както разчитаме от отривистите й изявления, иска да бъде възприемана не на шега. Като министър, който не се помайва, а работи. Вместо това тя рискува да стане любим персонаж на телевизионните шоута. Характерните й жестове са лесни за възпроизвеждане.

“Всички, които се занимават с ваксините – тук!”
Така министърката решила първия си проблем през мандата, събирайки в кабинета си специалисти по детски ваксини. С предимство може да извика и пиари, за да научи, че единственият контекст на министъра е да бъде министър. Че пред медиите не се кандидатства за приятелство и че дължи на обществото обяснение какво работи.

Разбира се, и медиите, и широката публика не обичаме скучни политици, които повтарят заучени фрази.
Но и гафовете е желателно да се избягват.
За да няма подмятания, че на разклоните у нас всичко се намира…

Таня Джоева
в. Труд