В спецслужбите – мишка до мишка!
Масова сеч върви в българските специални служби, а секирата върти небеизвестният Иван Драшков. Докато поголовно се пенсионират и разкарват високо квалифицирани служители, без изобщо да се остави възможност да си потърсят друга работа за да им се зачете категория труд – първа, самият Иван Драшков – любимецът на Костов, Борисов, Доган, Волен Сидеров, Цветанов и так дале, едновременно получава пенсия и заплата!
Иначе сме в криза и се говори за орязване на бюджета, а?
Директори на дирекции носят на рамо бол секретарки и шофьори, но те не са съкратени.
На улицата са изпратени всички онези, които не влизат в графата на послушници на Драшковия кръг.
И цялото упражнение с орязаните пари на ДАНС е просто блестящ повод неудобните да бъдат изритани.
В спецслужбите обаче засега никой не дава признак, че е мъж. Мишка до мишка – това е.
Всички мълчат и се гънат като макарони. Всички шушукат, псуват и омерзено стискат юмруци, но като ги питаш в прав текст – защо не открехнат завесата за мръсотията, която се вихри в ДАНС, се свиват по кюшетата и се усмихват като недооправени госпожици.
След публикацията на afera.bg за освобождаването на шефа на ДАНС – Варна Тодор Дичев, в която написахме истината, че на Дичев елегантно му е намерена цаката, защото е подписал рапорт, че не е бил притискан от Алексей Петров, същият „храбър оловен спецвойник” взел, че се разхленчил от поведението на … Веселина Томова.
Как можела да пише такива неща, моля ви се!
И понеже спецченгето е „мъж та дрънка”, куража му стигнал да реве пак пред жена, но така и не посмя да вдигне телефона на Томова.
Защо ли?
Защото същият употребен като салфетка Тодор Дичев, бе награден с плакет от … Иван Драшков за добре свършена работа.
Ех, Дичев, акъла ти толкова – иначе щеше да се срамуваш от подобен пиниз – да те изпратят като при Татово време. И Томова да ти е виновна, че написа истината. Можеш само да се благодариш, че не упоменахме и Румен Цайса. И фаталната грешка на Веселин Марков с името му. Поредният гаф на Марков, впрочем.
Спецслужбите приличат вече на препържени дробчета. Наръсени с амфетамини. Нито стават за ядене, нито за надрусване.
И „смелите” спецченгета мълчат, оправдавайки се, че така било от оно време – мълчание до гроба.
Мълчат Хаджолов, Зайков, Алексей Петров, мълчат знайни и незнайни агенти.
Ами мълчете, мишки! Мълчете! Все ще ви вземе някой олигарх, или мутра на работа. Все ще си изменкате далаверката със сегашните шефове на службите. Защото си знаете взаимно кирилвите ризи.Все ще си насъберете заплатите накуп при пенсиониране и ще си купите по някой нов хладилник.
Чест обаче няма как да се купи.
Защото ние всички имаме право да знаем какви спецслужби има България – лайняни, или перфектни.
Когато в една държава мъжете и заприличат ва плъхове, пиши я бегала.
Веселина Томова