Гази ме, тъпчи ме аз ще издържа – нали съм българин
Решил Тодор Живков да види колко му е верен народа и издал заповед на утрешния ден всички в България да се обесят. Всички приели тази заповед мълчешком и се прибрали по къщите. Дошъл утрешният ден и неочаквано се събрали тълпи от хора, които искали да говорят с бай Тошо. „Огънаха се“ помислил си той и излязъл между тях. Като го видели тълпата се усмирила и се възцарило гробно мълчание, само един човечец пристъпил тихичко напред с наведена глава.
– Не искате да изпълните заповедта ми ли? – попитал Тодор Живков.
– Не, всички сме съгласни, само сме дошли да попитаме вие ли ще ни раздавате въжетата или ние трябва да си ги купим? – смотолевил човечецът.
Имаше малко стачки в началото на 90-те години, когато никой не знаеше за какво точно стачкува и какво точно иска. В следващия момент някой поде „Демокрация“ и всички веднага се съгласиха с него, като започнаха и те да скандират „Демокрация“, а какво е демокрация сигурно 99% от тях не знаеха. След това всичко утихна и като изключим 10 януари 1997 година никой сериозно не се възпротиви против нищо.
Чета тези дни новините и научавам как във Франция примерно народа се вдигнал против увеличаването на пенсионната възраст. Стачки, скандирания, не могат да ги усмирят. Почти всеки ден сме свидетели на подобни мероприятия навсякъде по света за щяло и не щяло. Преди няколко години примерно в Белгия имаше стачка заради вдигане цената на горивото с цели 2 стотинки български пари. Всички шофьори блокираха цялата страна докато не бяха приети исканията им.
Това е по света, но ние сме цивилизован народ и не стигаме до подобни ексцесии. У нас е тихо и приятно.