Галеви отново на заседание на кабинета
За пореден път темата за т. нар. братя Галеви беше дискутирана от правителството. Присъствието на двамата дупнишки бизнесмени (които нито са братя, нито са Галеви) ги прави едни от най-редовните участници в правителствените заседания. Макар и задочно. От стенограмата на последното заседание на кабинета става ясно, че министрите, и по-конкретно – правосъдният министър Диана Ковачева, днес са повече притеснени от отсъствието на двамата.
По молба на премиера Борисов случаят с изчезналите бизнесмени „да се изговори, да го знаят хората, за да не се налага да влизат в спор вътрешно министерство, прокуратурата, съдии и други“, Ковачева обяснява, че до този момент всички смятали, че като залог за отсъствието на „братята“ имало депозирани 100 хил. лв. в държавната хазна.
Това, което ние научихме от това решение и не знаехме до този момент, е във връзка с мярката за неотклонение на братя Галеви, а именно – до този момент ние мислехме, че става въпрос за парична гаранция в размер на 50 хиляди лева за всеки от тях. Оказва се обаче, че през декември 2010 година по искане на защитниците на братя Галеви с определение Кюстендилският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение от „парична гаранция“ в „подписка“ за всеки един от тях, коментира пред министрите Ковачева.
Това означава, че не както досега се обсъждаше, че те са с парична гаранция и могат свободно да се придвижват из територията на България, без да уведомяват съда и може и да не знаят за това, че е постановена осъдителна присъда. В този случай, отклонявайки се след постановяването на присъдата, на практика те са в нарушение на взетата мярка, защото са били длъжни да уведомят съда за промяната на местожителството си и изобщо промяната си.
Министър Ковачева обяснява още, че министерството е отправило питане към Върховния касационен съд за противоречивата практика при постановяването на мерките за неотклонение.
На заседание на кабинета в началото на май заместничката на Ковачева Деница Петкова обяснява, че при постановяване на осъдителна присъда съдът би трябвало автоматично да измени мярката за неотклонение в по-тежка. „Това не е установено с императивни задължителни норми, но има възможност и е логично, при положение, че се постановяват такива наказания, да бъдат задържани“, обясни тогава пред министрите Петкова. Според нея това може да бъде регламентирано с указания на главния прокурор до всички прокуратури в страната и когато има осъдителна присъда прокурорите задължително да искат промяна в мярката за неотклонение.
Председателят на ВКС проф. Лазар Груев вече излезе с мнение по въпроса. Според него подобно решение би било в противоречие на презумпцията за невинност до доказване на противното и докато процесът на приключи и на последна инстанция, вината на подсъдимия не е е доказана, за да бъде искано неговото постоянно задържане.
На 3 май ВКС осъди на по пет години двамата бизнесмени, като ги призна за виновни за организиране на престъпна група. С това решение беше потвърдена присъдата на Софийския апелативен съд, който обаче първоначално даде седем години затвор за Пламен Галев. От излизането на решението на ВКС двамата са в неизвестност