Генерале, таванът пада, генерале!
„Всеки, който се стреми към успех на пазара на бъдещето, трябва да бъде разказвач на истории.”, реди тънка приказка Ролф Йенсен в „Мечтаното бъдеще”. Е, и Бойко Борисов така – Генерала разказва своята голяма история, в която просто няма малки неща. Всичко е значимо, всичко е съдбовно.
Помните ли истерията около бестселъра на Малкълм Гладуел „Типинг пойнт” – „Как малките неща могат да предизвикват големи разлики”. Ето едно малко нещо – „Стил и метод на лъскането на обувки от Големия Бодигард пред камерите”. Как медийните мушички после да не връткат пируети връз мамещия ги гланц? И да примират трепетно в последвалите интервюта – „И какво като влезем в офис – какво ще намерим: подредена фирмена документация”. Един възможен цитат… Една възможна история…
Кой фокусира вниманието върху Бойко Борисов толкова рязко през 2001 г.? Симеон. Как бе въведен Борисов край Симеон и от кого? И защо се забравя първото голямо интервю на Борисов като шеф на „ИПОН” в меродавен тиражен всекидневник като „Труд” преди вече повече от десет години? Т.Ж. вече не беше ли доста болен? Или?
Трябва ли да забравяме видни фигури като Валентин Златев и Диана Дамянова в тази каскада от „малки неща”?! И какво толкова важно „покри” Б.Б. с насочване на вниманието към Златев сега? Защо примами тази публичност? Нима уволнението на Красимир Петров не можеше да се договори по телефона?!
Когато Бойко Борисов насочи прекалено прожекторите към себе си, при това в „тъмните алеи” на НЕформалната задкулисна власт, знакова фигура като Цветелина Бориславова не влиза ли в комфортните „кинематографични сенки” на продуктивната дискретност?! Невинно предположение – даже не и подстъп към софистицирано спекулиране…
На това ниво вече не става дума за „малки истории”. Навлизаме във владенията на големите сюжети – най-хубавото в живота са историите за най-хубавото в живота.
И в този съспенс между малки истории и големи сюжети се произвежда разликата – как Генерала става това което е, бидейки онова, за което го взема „публиката”. Или обратно..?
Но от време на време на образа на „Генерала” му се налага да играе поддържаща роля. На сцената излиза премиерът. Задават се големи проблеми – нямало да има парички от Брюксел. Нещо повече – можело да се наложи да връщаме „стотинки”, както се изразяваха оределите босове на старите групировки.
Не е ли комбинативен премиерът? Вкарва в полезрението на „публиката” опцията за „връщането”. Шок и ужас. Таванът пада! И, о, небеса – след връщането от Брюксел се заформя щастлив ВИПов сюжет: поне няма да връщаме. Засега. Не че ще текат реки от парички, но няма да връщаме. Така се печели „оперативно време” – отсрочка от Брюксел, отсрочка от „публиката”. Но така отминава и световната слава – че и мандатът дори.
И все пак Бойко Борисов няма да има много време – ще трябват резултати. Защо му е тогава да си губи времето с брътвежите на такава като Меглена Плугчиева. Само заради услуги по обезпечаването на срещи в Германия ли?! Защото напоителното бърборене на тази госпожа е убедително само за нея – успехите й са пълен мит. И никакво моршируване в медиите не убеждава „публиката”.
На фона на голямата тема – връщането на парички на Брюксел изведнъж ДАНС се превръща в „малка история”. И аха да влезе в оперативната тишина. Обаче – проблем. Описателно осветеният Велин Хаджолов изведнъж решава да грейне в медиите – телевизионно да изгрее. И това може би е само началото. Сега пък старият екип в ДАНС ще поддържа в медиите темата за големите разказвачи на малки „опасни” истории за Службата. Появяват се конкуренти на Б.Б. в прелъстяването на „публиката” – гледай ти: Хаджолов даже изглеждал добре, отбелязва колежка-ценителка, посрещнала утрото край Дуранкулак.
Сега остава и Алексей Петров да се появи телевизионно в един прекрасен слънчев ден и тогава ще се чуват не толкова стонове и скърцане със зъби, колкото придиханията на вторачената „публика”.
Всъщност не е ли в това перверзията – Симеон вкара в употреба понятието. И по никакъв начин не използваше кавички – той гледаше на целокупния народ като на „публика”. И логично се самозанули. Какво ще се случи със сегашните играчи на сцената – времето ще покаже. А времето винаги цака с „последната история”.
Но докато се стигне дотам, няма ли да падат още толкова много тавани?! А когато това се случва, се налага да се вземат „критични решения”. Натрупването на малките неща вече е станало. И тогава – БЛИ(Н)К. Изведнъж не само на „публиката” й светва. Влиза водачът на пожарникарите в горяща сграда. Всичките му инстинкти са нащрек. Котешките му стъпки са на нокти. И малко преди да падне таванът, извежда хората си навън – спасява ги. Отново Малкълм Гладуел, разбира се, но този път – „Блинк”.
Така е с популяризаторите – сър Айзък създаде нова форма на мислене: работа с „безкрайно малките изменения” и славата му не отминава, но гуру в епохата след комиксите е Гладуел.
Кога ли Генерала от популярен ще се превърне в популяризатор – нека да е поне преди да падне таванът, генерале…
Любомир Живков