Гении на полицейщината!

Обичам България, бе! Спират ни с един приятел полицаи в центъра на Влас и започва…приказка!  Бяло-синята катафалка изсвирва със спирачки и подскачайки се установява. Вратата се отваря и вътре кой да видиш – Юрий Никулин и Андрей Миронов са същия абсурден вид, като във филма „Диамантената ръка“, но с български полицейски униформи. Катафалката смърди на джибри, а моя приятел ми вика: „Дай да не пушим наоколо, че тези могат да гръмнат всеки момента от спирта, който издишат!“

Тези двамата обаче – железни! С блага усмивка и зареян в невъзможния хоризонт поглед – лъхат на морски романтизъм и на бургаска мускатова. Убеден съм, че бяха станали преди 15 минути от някакъв дълъг белогвардейски обяд – започнал рано сутринта на предния ден и продължил до сега – този неблагодарен миг, в който бяха извикани за да заемат отново вишката на своята отговорна работа в полза на обществото.
Когато най-накрая след дълго мляскане, цъкане и пъшкане единият от тях сръчка другия да преглежда документите, малко по-бързо, Миронов най-накрая излезе със златния си лаф: „Спокойно беее…имаме време – от сега, та чаккккк до вечерта…“.

Гении на полицейщината!
В подобни моменти осъзнавам, че често съм крайно несправедлив към Веселин Маринов и Цветан Цветанов. Единствено бард, като Маринов може да възпее тези национални стожери на сигурността и единствено дебил като Цветанов притежава целия необходим потенциал за да им бъде шеф!

Евала районното….

Васил Петев