Георги Ифандиев отвръща на удара на Иво Инджев, и afera.bg му крива
Журналистът Георги Ифандиев, подразнен от публикацията на Иво Инджев „Крайнобесните – торбалан в помощ на левите”, препечатана от afera.bg, изпрати писмо – опровержение до сайта afera.bg
Отвореното писмо на Георги Ифандиев обаче не се четеше и в надлежен отговор Веселина Томова помоли да бъде пратено отново, посочвайки личната си поща на Ифандиев.
Писмо на личната поща на Томова така и не се получи.
Въпреки това главната редакторка на afera.bg потърси чрез Николай Колев – Босия телефон на Георги Ифандиев и с надлежен SMS отново го помоли да прати опровержението си на посочената и в SMS –а лична поща.
Отговор от Ифандиев не се получи.
По-късно на пощата на сайта Веселина Томова получи поредно писмо от Георги Ифандиев с приложено отвореното писмо, което отново не се четеше.
Ето какво гласи писмото на Георги Ифандиев, написано до afera.bg:
„Драга Томова,
След като снощи получих Вашия държан в тайна електронен пощенски адрес, незабавно и изпреварващо Ви изпратих своето отворено писмо, адресирано лично до Вас.
Не държа непременно да го публикувате, въпреки че би било етично. Тъй като давате думата или препечатвате публикации на автори, чиито морал е съмнителен, възможно най-меко казано . Такъв е случаят с агент Ивайло. Не бих се омърсил в опит за връзка с това нещо. За мен, моите роднини, близки и приятели агент Ивайло и подобните нему не са човешки същества, а вещи . Трябва да ги ценим или пазим в зависимост от оценката за тях (цената им). В конкретния случай лично аз
имам работа с нещо, за което не бих дал и пукнато петаче. Няма значение има ли или вече не съществува.
Разбира се, става дума за стойности по ценностната система на моя скромност, която е възприета и от споменатите мои любими и уважавани от мен хора. Тя е общочовешка, ако щете – християнска. Навярно е трудно да го разберете. А може би ще ме обвините в нехристиянско поведение. Тъй като навярно допускате, че
непременно трябва да бъдем смирени и не познавате Божието предупреждение:
„ Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. ” („От Матея свето Евангелие”, гл.
10, ст. 34-36.) С други думи: “ Suum cuique tribuere ” – „ всекиму
заслуженото ”.
Ако не съм прав, вече щях да съм зърнал писмото си във Вашата медия.
Елементарното възпитание изисква най-малкото да ми отговорите, че сте го получили. И да ме известите за Вашето мнение, както и за намеренията Ви по отношение на него.
Тъй като допускам, че е възможно нещо да е възпрепятствало неговото получаване, сега Ви го изпращам отново.
Оставам с най-добри пожелания.”
За сведение, електронния пощенски адрес на Томова изобщо не е държан в тайна. Нещо повече – не само като отговор, но и в SMS е изпратен на личния му телефон. „Тайният” адрес обаче така и не бе използван от Ифандиев.
Що се отнася до това, че afera.bg публикува автори „със съмнителен морал”, това е лична преценка на Георги Ифандиев, на която има право.
Afera.bg цени широко скроените автори и не се наема да ги дели колко съмнително са „съмнително морални”. Времето на заклеймяването отдавна премина. Човек трябва да умее да се взира и отвъд нещата, е нашето скромно мнение. И поради тази причина не сме отговорили на злите думи, изречени точно от Георги Ифандиев за Веселина Томова в негова публикация преди време. Защото разбираме паралелите, в които се намира, въпреки че не ги споделяме.
И тъй като за пореден път Ифандиев не успя да ни прати Отвореното си писмо, така че да се чете, afera.bg си направи труда да го открие и го намери в един друг сайт – „разкрития”, и го препечатваме от там.
За да не остане с впечатлението Ифандиев, че упражняваме към него цензура.
Ето и Отвореното писво на Георги Ифандиев по повод публикацията на Иво Инджев:
„Този път влязох в afera.bg (правил съм го и друг път главно заради приятеля ми Николай Колев-Босия) и се запознах с „творечството” на агент Ивайло. Не пиша, за да се оправдавам, тъй като няма за какво. Когато сгреша, се извинявам. Правил съм го по отношение на далеч по-високопоставен комунист от автора на публикувания от Вас пасквил – другаря Красимир Премянов, и то от телевизионния екран. Пиша Ви заради онези свестни българи, които все още се впечатляват от ченгесарските изяви на комунисти, безенесари, щатни и нещатни сътрудници на репресивните тайни служби на интернационалния антибългарски тоталитарен режим на Тодор Живков и болшевишката номенклатура. Държа да подчертая, че в случая се натъкваме на черта от характера, типична за всеки комунист и агент на кървавите секретни шпионски агенции – доносничеството и готовността за оклеветяване. Преди година същият автор набеди и обруга Румяна Угърчинска. Става дума за нашенка, която от години живее в Париж и издаде книга, посветена на атентата срещу папа Йоан Павел ІІ. Сега просто е дошъл моят ред.
Остава да виси въпросът: Защо сега и то тъкмо против мен? Нали от достатъчно дълго време не се появявам никъде публично? Кротувам в дома си, пиша книги и превеждам чужди. Не обелвам дума, никой не е в състояние да ме обвини, че нарушавам мълчанието си. Почти не посещавам тукашни интернет-медии. Наистина единственото място, в което изпращам свои мнения, е лондонският всекидневник “The Times”. Подписвам всичко с истинското си име – Georgi Ifandiev. Там върлува страхотна цензура и вече почти се отказах да опитвам – безнадеждно е. Въпреки че има повече смисъл да бъдат отваряни очите на хората на Запад, понеже съзнанието им не е чак толкова промито от идеологеми, колкото на тукашното население. Прочее това личи все по-отчетливо в мненията на тамошните читатели, в които поне не биват допускани никакви обиди и квалификации. Тъкмо поради обидите престанах да пиша за познатия Ви сайт „Форумът”. В такъв случай как сам ще прибягвам до подобни долни способи и изразни средства? Никога не е било в стила ми.
Може да прозвучи като „конспиративна теория”, но единственото обяснение за атаката по никое време от страна на агент Ивайло спрямо моя скромност се съдържа в следния факт. Преди две седмици ни в клин, ни в ръкав, вестник „Шоу” обяви, че създавам своя платена страница в интернет. Тя ще се нарича „Диагноза” и ще бъде нещо като продължение на сваленото от червено-синия тандем Георги Гергов – Иван Чомаков мое авторско телевизионно предаване със същото название. От момента на споменатата публикация насам колоритът на нападките и инсинуациите срещу мен взе да се сгъстява. За да стигне до най-мрачните тонове в „творчеството” на агент Ивайло.
Истината е една: никога досега не ми е минавало през ума да вляза в онова, което наричат „блога на агента Ивайло”, камо ли да пиша в него, пък на всичко отгоре и да го псувам?! Явно егоцентризмът му е прекалено силен… Срещал съм заглавия на негови публикации и никога не съм посягал да ги прочета. Може да съм краен, но наистина в това отношение съм чистофайник. По същата причина почти не гледам тукашни телевизии, а някои – съвсем. Не чета местни печатни медии, а радио не слушам от десетилетия, да не кажа от малък. Все още множество добри люде от цялата страна ме осведомяват, изпращат ми книги, вестници, списания и дори изрезки от печатни медии. Ама има ли смисъл да доказвам, че нямам сестра, както се казва?
Агент Ивайло е типичен продукт на онова за съжаление неотминало време. Той обвинява и осъжда – донася, без дори да познава фактите по съответния казус. Така му разпореждат. А той е свикнал да изпълнява. Така е дресиран. Клетва е полагал за това. Нвярно надлежно оформена и запазена, където трябва.
Агент Ивайло „разсъждава” над някаква „кауза на антикомунизма в България”. Ще пропусна това, понеже следва да пропадна във вече споменатата духовна пропаст. Попитайте къде го завари 10 ноември 1989 г. – него и останалите агенти? Аз бях у дома, болен и без работа, без шанс да ми поставят диагноза, защото „хуманното” социалистическо здравеопазване бе обрекло простосмъртните като мен без достъп до плаки за рентгенови снимки. Хубаво е, че неотдавна агент Димитър припомни как през ноември 1989 г. прикритият агент Асен Агов водеше първия митинг на БКП пред Народната банка. Същият е и агент Ивайло. Какво да се прави – комунистически „антикомунисти”!
Та нека агент Ивайло сподели дали на 10 ноември 1989 г. е бил член на БКП? Пак по същото време бил ли е действащ агент на репресивната Държавна сигурност, отнела живота на поне 222 000 българи?
Мнозина близки ме карат да подиря справедливост от агент Ивайло в съда. Няма да го сторя. Защото обичам свободата и не бих предал на съд никого заради слово.”
Afera.bg