Георги Коритаров : Алексей Петров кара Бойко Борисов да вади най-доброто от себе си
– Г-н Коритаров, това лято гледахте ли предаването “Челюсти” на Диана Найденова по Нова тв?
– Гледах го един, два пъти. Да, сериозно говоря. Гледам да не ставам много рано, все пак си почивам. “Челюсти” е друг стил в журналистиката – много различен от това, което правя. Това е констатация, не е оценка за качество, а просто констатация за различност.
– В блога си Николай Бареков определи срещата на Бойко Борисов с Путин като футболен мач. Според Бареков, ако Путин е “Манчестър Юнайтед” или “Реал Мадрид” то Бойко е “Левски”. И въпреки това мачът Путин-Бойко е завършил с резултат 0:0.
– Това са мокри сънища… мокри сънища…
– Като говорим за Бойко си спомням, как в предишния ни разговор стана дума за това, че силният премиер по правило не е задкулисен играч, а прозрачен, предсказуем и предвидим “играч” за външнополитическите си партньори. Бойко Борисов предвидим политик ли е, г-н Коритаров? Питам Ви, защото определени руски журналисти, отразявайки срещата на Борисов с Путин, видяха Борисов като “екзотичен премиер”?
– Само външнополитическите ни партньори могат да кажат дали министър-председателят ни е екзотичен за тях. Във всеки случай Бойко Борисов е съвсем от скоро във властта и тепърва ще бъде анализиран много подробно. Въпреки това, аз съм убеден, че до сега той е бил наблюдаван в детайли от партньорите на България. Защото отдавна се знае, че Бойко Борисов ще бъде премиера на страната. Тенденцията сочеше, че ГЕРБ ще спечели изборите. Може да се каже, че някъде от около две години, неофициално се знае, че Борисов ще е следващия премиер. Обществените настроения сочеха това. При това положение е най-нормално той да бъде наблюдаван – в смисъл бил е проучван какви изказвания прави, какви реакции има и като резултат са направени съответните изводи. Борисов е предвидим дотолкова доколкото си следва целите. Стана ясно – той е постоянен. Но съм сигурен, че тепърва ще става ясно и в кои точно сфери е непредвидим. Нека външните наблюдатели сами открият тези сфери на непредвидимост и непредсказуемост, които не са нито малко, нито несериозни. В политиката непредсказуемостта е функция от нивото на компетентност. Колкото повече имаш да учиш за да се изградиш като политик, толкова си по-непредсказуем.
– Бойко Борисов открито заяви : “Станишев е един провалил се политик”. Въпреки, че Бойко няма високото образователно ниво на Станишев виждаме, че той проявява завиден политически нюх и рефлекс, за разлика от нежния, муден и поддаващ се на манипулации Сергей Станишев?
– Що се отнася до образоването на Борисов грешите. Бойко има високо образователно ниво, той е доктор по психология. Има ниво, но в политиката съществено е нещо друго – става въпрос за нещо много по-комплексно като познания. Освен това аз не споделям оценки от рода на тази за провалилите се политици, защото в България през тези години на преход няма политик, който във властта да е оцелял. Ако не броим, разбира се, двата мандата на Георги Първанов като президент, което може да се счита за максимално реализиран конституционен ресурс за успешно присъствие в една институция. Ако говорим за министър-председатели то се за
белязва, че са се сменяли най-различни политически модели. От това не следва, че този който пада от власт е провален. Просто конюнкурата се променя. По въпроса за “провалилите си политици” може много да се спори – кой всъщност се е провалил. Дали не се е “провалил” даден политик, който е решил да не върви по гребена на популистките очаквания и е влязъл в конфликт с емоциите на избирателите и точно поради това е бил наказан. Или политик който, за да остане на власт колкото се може по-дълго, подвежда избирателите с фалшиви очаквания и подгрява емоциите им с несъществуващи социални оферти. Като при това го прави с такова магьосничество, че хората продължително време не могат да разберат, че са “упоявани”. Това успешен политик ли е? От гледна точка на формалното разбиране за присъствие във властта някой може да каже – да, това е то успешния политик. Но за мен това разбиране не е морална политика. Това не е политика на аргументите, това е политика на имитацията.
– Бойко Борисов добре успява да “упои”, да хипнотизира народа. Той предложи една добра оферта към нас, очакванията към него са огромни…
– Да, надежди към него има, оферта от негова страна също. При Бойко Борисов са възможни две неща. Възможно е той да падне от власт, но е възможно той да спечели и следващ мандат. При него политическата опция е от минус безкрайност до плюс безкрайност.
– Да се върнем на Сергей Станишев. Докато хората мизерстваха той даваше на своя любим съветник Азер 13 бона заплата, за да работи неизвестно какво в „Информационно обслужване”. Дори въпреки скандала Сергей- Азер Меликов, според Вас Станишев не може да се определи като “един провалил се политик”?!
– Политическата кариера може да бъде определена всякак, но не и като провал. По принцип политиката не трябва да бъде оценявана с такива понятия, защото те са по-скоро емоционални и пристрастни, а не рационални. Защото се прави една много серизона грешка. Виж, как и ти в момента я възпроизваждаш. Ти казваш – как така Станишев дава 13 хиляди на своя съветник Меликов?! Ами, хайде,,задай си истинският въпрос. А той е – ако Станишев дава 13 хиляди на Азер Меликов, както пише в пресата, то колко трябва да получава като реално възнаграждение министър –председателят на страната?! И ако министър-председателят трябва да получава три пъти повече от своя подчинен или съветник, то защо официално българите си мислят, че премиерът по документи получава пет или четири пъти по-малко от съветника си? И откъде идва разликата в заплащането, която компенсира наистина отговорния труд на премиера спрямо това, което получава неговият съветник. Аз не знам откъде идва тази разлика – но това е истинския въпрос. Има ли такава разлика?! Наистина ли премиерът получава три хиляди, а неговият съветник тринадесет? Ако това наистина е така, що за държава е България?!
Не е ли много по-достойно да се каже – за този труд, който се полага в „Информационно обслужване” Меликов или съветникът Х – взима сума, която е функция от някаква печалба или от някаква сложност и се изчислява по определен начин. Но тогава да се каже – премиерът на страната, който управлява цялата държава, получава наистина много повече – за да бъдат хората спокойни. Те би трябвало да се притесняват не заради това какво е съобщено за заплащането на Мелоков или друг съветник на премиера. Би трябвало да са притеснени от фалшивата пропорция. А фалшивата пропорция е – съветникът взема 13 000, а по офицални документи, премиерът взима едва 3 000. Ето тази фалшива пропорция е притеснителна.
– Вие говорите за фалшива пропорция в изнасянето на данните относно заплащането на политиците ни – това е сензация. Значи лъжат, че Сергей е взимал три хиляди, значи не може да се вярва, че Сергей е взимал едва три бона, докато Меликов е взимал 13?
– На това или не може да се вярва, или ако се вярва то не е нормално. Едното е ненормално.
– Значи по тази логика премиерът Станишев изобщо не е бил ощетяван като заплащане, както се внушаваше?
– Аз не мога да кажа дали Станишев е бил добре заплатен или не. Но хората трябва да си зададат този въпрос. Ако съветникът получава толкова, то нормално ли е онзи да получава три бона след като е премиeр. И ако получавал наистина три… Нормално ли е това? Не, не е. Ами тогава? Преди да започне да се мисли нормално България няма да стане нормална държава. Защото това е истинския въпрос, а не Меликов или който и да било от съветниците колко е получавал, а какво е съотношението, на каква икономическа логика е подчинено заплащането и на премиера, и на неговия съветник. На проблема трябва да се погледне много по-глобално.
– Според вътрешен човек работил в „Информационно обслужване” Меликов дори не е бил специалист. В столични вестници вече писаха, че Меликов дори не можел да включи един компютър?
– Дали е бил или не специалист – това е съвсем различно. Знаете комисията Кушлев. Е спомяте си, как тази комисия също стана обект на скандал точно заради заплатата, която председателят си беше гласувал в размер на седем хиляди. Казусът е същият – ако шефът на тази комисия получава седем хиляди, защо премиера и президента получават по-малко? Какво означава това? Тяхната работа по-елементарна ли е? Какво означават изнесените факти за заплащането на тези политици – означават полулизъм. Нека българите не си мислят, че този, който е начело на държавата се обогатява неправомерно или заплащането му се движи в някаква по-шокираща геометрична прогресия спрямо други хора.
– Забелязва се обаче, че Станишев е материално много добре?
– Това са лични аспекти. Няма никакво значение, дали Станишев е материално добре или не. Вижте например един изключително скромен и достоен човек като Жан Виденов. Той работи в Пловдив, преподава в университета, бил е министър -председател. Това е сравнение между лични качества и не е предмет на аналитичен разговор, защото е въпрос на лични разбирания за морал.
– Напоследък трескаво се завъртя името на Алексей Петров. В последното си интервю осветеният агент подчерта, че ще е опонент на Борисов? Има ли основания медийното противопоставяне Бойко Борисов – Алексей Петров?
– Няма нищо лошо в това да има сериозен опонент на сегашното управление, добре е да има опонент дори в персонален план на министър- председателя. Защото нито БСП, нито която и да друга партия показват потенциал да са опонент. Очевидно е, че обществото ни има нужда от алтернатива. Тази алтернатива трябва да бъде както достатъчно критична, така и конструктивна. Тя трябва да създаде визията за един следващ политически субект или носител на политика, който да наследи управлението на ГЕРБ след време. Защото в края на краищата тази въртележка не може да продължава до безкрай.
– Извинете но, Бойко Борисов в “Челюсти” по Нова тв каза, че готов да управлява 30 години!
– Той, Бойко би могъл да управялва и 45 години. Наистина би могъл. Ти питаш дали това би могло да стане дори в резултат на изборен цикъл? Ако легитимно някой печели избори в продължение на 30 години това ще означава, че той е или гениален политик, или “печели” в резултат на наложена диктатура. Така след това изказване на Бойко вече говорим за една заявка от негова страна за дългосрочно управление. Напълно е възможно Бойко Борисов да си постави това като цел. В политиката има случаи, когато определени личности са упрявлявали 16-20 години и то в демократични общества. В България обаче, преди да се прави заявка за толкова дългосрочен и амбициозен проект, Бойко Борисов трябва да представи пред обществото доказателствата за своята състоятелност. А най-успешно това ще стане когато има срещу себе си сериозни съпротивителни сили, които непрекъснато го карат да вади най-доброто от себе си.
– Да разбираме, че Алексей Петров е серизоната съпротивителна сила на Бойко Борисов? Алексей ли кара Бойко да вади най-доброто от себе си?
– В момента не говоря конктретно за една личност, а за необходимостта да има съпротевителни сили.
– Доколкото разбрах, изявленията на Алексей Петров са една заявка от негова страна за влизане в голямата политика?
– Вероятно това е така. Вероятно е заявка и от негова страна и в това няма нищо лошо. Както ти каза в по-предишен разговор, ако в пазарната икономика основен двигател е конкуренцията същото е валидно и при правенето на политика. Многопартийната система е също вид конкуренция. Но не нуждо да си в политиката институционално за да имаш серизно политическо и обществено влияние.Преди няколко дни ген. Атанас Атанасов директно тълкува изявления на Алексей Петров също като негова заявка за участие в политиката. В това няма нищо лошо, но мога да кажа, че това е тълкуване.
– Е, да ама непрекъснато медиите са заети с тълкувания на думите на Алексей Петров?
– Хубаво да се коментира. Колкото повече се коментира, толква по-добре. Въпросът не е в това да се тълуква поведението на Алексей често и много, а да се тълкува адекватно.
– Знаем, че Георги Коритаров и Алексей Петров пишат книга – бъдещ бетселър. Докъде стигнахте, кога ще е премиерата на книгата ви?
– Писането на книга е тайнство. \Усмихва се\. Крайният продукт е този, който удостоверява усилието. Щом има процес той трябва да завърши.
– Вие следите изкъсо сътресенята вследствие на промените в ДАНС, които медиите определиха като “Битката за ДАНС”. Какво точно се случи?
– Казано накратко сблъскват се две различни концепции за това как да изглежда и с какво да се занимава агенцията по сигурността. Става дума за нещо, което се нарича възглед за това как да се развива една държавна институция. Това го казвам като анализатор, въпреки че тъпанарската журналистика, говоря за определен сегмент от журналистиката, много спекулира с твърдения, че едва ли не че като говоря за ДАНС, аз съм вътрешен човек на ДАНС…….
– Дори писаха, че работите в ДАНС…..
– Естествено, че това не е така. Но няма как да се провери и е много удобно да се пише, защото е вкусна тема. Но отстрани погледнато за мен ДАНС трябва да има достатъчно свободен периметър за работа, да не бъде функция от работата на МВР под някаква форма , а да продължи да отстоява и да развива правото си на комплексна институция по сигурността, която се занимава с всички аспекти на понятието сигурност – включително и с теоретичните й нива, практика, противодействие на организираната престъпност и корупцията.
– Казано с две думи – спорде Вас ДАНС трябва да е такава, каквато беше по времето на Алексей Петров и Петко Сертов? Разбирам, че според вас техният модел е по-надежден от този, който лансират ген. Атанас Атанасов и Иван Костов?!
– Да, затова казвам, че битката за която говорим, е сблъсък на концепции. За пореден път се видя, ще се плати политическа и обществена цена на новите реформи. Вие видяхте какаво стана- нова реформа нови взривове, нови жертви при това децата. Нали?! Да не стигаме до такъв буквализъм, но ето виждате, че ако някой иска да прилага такъв конкретен аршин какво става. Ето има реформа – става това – взривове, жертви деца…
– Случайно ли Огнян Стефанов освети агента на ОСА – В.Х? В едно ваше интервю по този повод вие доста натиснахте шефа на Фрог нюз?
– Не мога да кажа дали е било случайно или не. Не съм натиснал Огнян Стефанов, просто си водихме разговор. Той например смята, че не е осветявал никого.
– Вие вярвате ли на Огнян Стефанов?
– В журналистиката няма понятие – вярваш или не на някой. Той просто казва определени неща. От там насетне събираш гледни точки и си правиш изводи. Велин Хаджолов е разтъркулвал действията на Стефанов като пряко или косвено осветяване. И обективно за себе си сигурно има своите основания. Той каза: ако бяха започнали да търсят кой е този човек биха могли да стигнат до много хора. Този случай е частно проявление на много по-сериоен пробрем. Това е проблема на битката на възгледа за сигурността. А битката на възгледа за сигурността е под ниво на проблема за това как трябва да изглежда българската държавност.
– В битката за възгледа за сигурността се появи и сайта “Опасните”, който се оказа, че е рожба на едно от лобитата на ДАНС? В тази битка Огнян Стефанов май изгърмя като бушон?
-И до този момент никой официално не е казал кой стои зад сайта “Опасните”. Разбира се, ако не се брои стенограма от срещата на бившето ръководство на ДАНС с депутати, в която Петко Сретов казва, че по безспорен начин е установено, че Огнян Стефанов стои зад този сайт. Но от там насетне няма никакво развитие по случая. Ето Огнян твърди, че не е така. Няма институция, която да е удостоверила това, защото очевидно няма казус, който да принуди институция да се произнесе по случая. Никой не е съдил сайта или поне ако са започнали някакви неща, то те не са приключили.
– Прави ли Ви впечатление как след завръщането на Милен Цветков и Лора на екран рейтингът на Нова започна да пада. Сутрешният и блок започна да прилича на магазинно предаване?
– Това е стила на тази телевизия. Част от митологията е, че телевизиите търсят гледаемост. Ако журналистът осигурява гледаемост без да създава проблеми, той получава шанса да си стои и да осигурява гледаемост. Това се нарича гледаемост чрез шоу. Ако даден журналист обаче проблематизира в резултат, на което създава политически проблем на телевизията, предизвиква недоволства на влиятелни фактори, телевизията предпочита комфорта независимо, че рейтингът й пада.
Едно интервю на Мария Друмева, специално за агенция БЛИЦ