Георги Коритаров: В България пещерата прави свободата
– Г-н Коритаров, как се чувствате в малкия ефир на ТВ+, след като бяхте в националния? Каква е разликата?
-Никога не съм се съобразявал с това дали един ефир е голям, или малък. Основният критерий е сериозността и професионалното отношение към работата. За добро или за зло, условно наречените малки медии позволяват много повече свобода и шансове за професионализъм от условно наричаните големи. При големите медии стремежът да се харесват на една размита до безкрай широка публика измества сериозността за сметка на развлекателността. А развлекателността често пъти се превръща в безсмислица. По тази причина в националните телевизии, може би с изключение на БНТ, има нещо, което в най-възпитания вариант може да бъде наречено “трескаво търсене на идентичност”.
– Сега в Б отбора на водещите ли сте?
– Няма А и Б отбор. Това е изкуствена представа, създадена дори и с цел да бъдат манипулирани журналистите на едно допълнително равнище. Видите ли, стойте си в А отбора. Но за да останете там, слушайте и изпълнявайте това, което ви се казва. Не дърпайте лъва за опашката, за да не изпаднете в Б отбора.В днешна България обаче е изключително гражданско призвание и чест да попаднеш в Б отбор, където се е съсредоточил елитът на сериозната политическа журналистика. По-скоро мисля, че ставаме свидетели на процес, който с цел гарантиране на спокойствие на определени политически и олигархични интереси прави така, че всеки ресурс на сериозна журналистика, която означава провокация към общественото мислене, да бъде изолиран, пращан в периферията.Навремето от късните ми ученически години и студентския период много обичах да чета литературата, свързана с репресии над личността по време на тоталитарни режими. Има една автобиография на Никита Хрушчов, издадена през 70-те години в САЩ. След това е преведена и се разпространява в Източна Европа. В нея Хрушчов разказва за среща с Мао Дзедун. На тая среща бил впечатлен от един млад човек – главен редактор на сп. “Червена звезда”.После изведнъж този човек бил изчезнал и Хрушчов се пита в автобиографията си какво ли стана с него. Неговото име е Дън Сяопин. Той изчезва за около 10-ина години, пратен в трудови лагери. Животът в неговия случай се оказва по-силен, той се връща и съумява да продължи развитието на личността си. Без да внушавам алюзия, някой да си помисли, че се съизмервам с тази личност, защото има всякакви тъпанари, просто описвам един модел, при който по стечение на обстоятелствата човек може да бъде запратен нанякъде, а след това времето да си го върне.
– И вие ли сте така запратен?
– В моя случай не става дума за запращане, а за професионален експеримент в изключително интересна медия – ТВ+.Това е може би модел за телевизия на бъдещето – телевизия на собствения избор. Националната телевизия се натрапва на нацията, защото е покрила всичко и ти няма как да не я гледаш, а това е телевизия на интелектуалния избор. Защото в ефира на ТВ+ може да се види испанското футболно първенство, италианското, които са елитът на европейския футбол, страхотни филминапример "1984" на Оруел. И в такава телевизия трябва да правиш публицистика така, че да накараш хората да те изберат.
– Успявате ли да докарате в студиото важните обществени лица, или гостите ви са Б отбор?
– За мен е важно не просто да има разнообразие от говорители, а да се поддържа интрига у публиката какво представлява ветрилото от политически говорители.
– Как изглежда това ветрило?
– Моя декор аз си го измислих като идея. Представлява пещера, аз съм като в щаб на някаква група, затворила се в пещера, където се разсъждава.
– Пещерата на познанието на Платон?
– Не съм имал това предвид, а затвореното пространство, което в момента е една от надеждните територии на свобода. Дори си имам девиз – “В България пещерата прави свободата”. Това всъщност е моето послание, което наричам не Б отбор, а емиграция на сериозната журналистика. Тя е в състояние да генерира едни от най-силните послания. Ако биха излезли в национален ефир, сигурно щяха да генерират и сериозни политически последици.
– Какво например?
– Бях поканил Цвета Маркова по темата трябва ли ВСС да се подлага на проверка за достъп до класифицирана информация. Според нея това трябва да стане, като ДАНС прави проверката, както е за всички български граждани. Пак по нейните думи такава проверка ще бъде гаранция срещу евентуални връзки с организирана престъпност, всякакви зависимости, включително сексуални. След такава проверка значи човекът е чист и няма отклонения. Попитах дали Алексей Петров е имал допуск до класифицирана информация. Имал е, казва тя. До какво ниво? До ниво строго секретно. Това е най-високо ниво, значи проверката е била изключително сериозна, казвам аз и тя потвърждава. Тогава или този човек е абсолютно невинен, защото е минал през такава проверка, която е отхвърлила всичко и сега е обект на тежки инсинуативни внушения, или, ако приемем, че обвиненията са верни, ДАНС не става за нищо и не може да прави такива проверки. Следователно не може да бъде надежден критерий за проверка на ВСС. Казусът е такъв, че или едното е вярно, или другото. Тя се съгласи – такова нещо в национален ефир би предизвикало голям скандал.
– Какво ще кажете за управлението на ГЕРБ?
– В управлението на ГЕРБ няма изненада. Бе предвидимо, че ще управлява така, както го прави сега. При Симеон бе обезсмислен политическият език, нямаше смисъл въобще да се води политически дебат, защото образът бе на господарите на мълчанието. Всички те бяха такива. Разликата е, че сега има един, който определя дали да се говори, или мълчи. Върви се към модел на открито управление на лидерската воля. Това е част от по-висока степен на персонификация на отговорността за управлението, която сега изцяло пада върху плещите на Борисов.
– Какви господари бяха в тройната коалиция?
– Господари на взаимното пазене на гърба. Тройната коалиция между другото ще бъде много голям проблем за анализаторите в опита да бъде разбрана, докато не бъде произнесена една очевидна истина. Тя всъщност бе правителство на ДПС с премиер.Сергей Станишев, което покани за коалиционен партньор НДСВ. Това не беше управление на БСП, а на ДПС като мандатоносител. Да си такъв, не е абстрактно понятие, а е натоварено с огромна отговорност. Станишев нямаше да изкара пълен мандат и това управление нямаше да се състои, ако не беше мандатът на ДПС. То бе основата, а Станишев беше изпълнителят. Тройната коалиция преживя две основни фази. Първата беше падането на Станишев от власт още когато се разпадна първият опит за съставяне на правителство с мандата на БСП. Втората фаза е съставянето на правителство с мандата на ДПС. Това обясни голяма част от компромисите, недомлъвките и редица процедури, извършени по време на тройната коалиция, които сега са обект на друго институционално разглеждане. Затова е малко смешно, когато сега някой казва, че БСП е изкарала пълен управленски мандат. Не е БСП, а ДПС. Всъщност БСП падна от власт още на 5-ия ден.
– Какво предстои на БСП с толкова много проекти в ляво – и на президента, и Татяна Дончева?
– Не мисля, че БСП ще се саморазпусне или разпадне или ще има драматично сътресение. Напротив, тя ще продължи да съществува в рамките на едно локализирано електорално пространство. Но наистина не толкова проектът на Татяна Дончева, дори не и отделните проекти сами по себе си, колкото идеята за развиването им би могла да направи така, че по естествен път да се стигне до федерализация на лявото пространство. На принципа на по-широка коалиционна формула отделните сегменти да обединят след години леви тенденции и да се превърнат в относително перспективноляво движение с по-голяма обществена опора и наистина да стане алтернатива.В момента очакването, че Първанов ще донесе развръзка с магическата пръчка на авторитета на действащ президент е подчертано преувеличено. Той наистина има авторитет чрез институционалната роля, която изпълнява. Сега това е единствената лява институция. Когато спре да бъде президент, нещата рязко ще се променят.
Паола Хюсеин
В. 24 часа