Георги Коритаров постави в шах ГЕРБ. Страхът вцепени гербаджии да поставят антитерористичен символ в Бургас.

Пред сайта „Бесове” журналистът Георги Коритаров вади на показ умишлено премълчавана тема за извършен терористичен акт в Бургас през 1982 година. Тогава арменската организация АСАЛА убива в Бургас турският дипломат Бора Сюелкан. „Какво означава ГЕРБ да се съобразява?! Ако ГЕРБ се съобразява, по-добре да не управлява. Защото, ако ГЕРБ ще се съобразява с различни форми на национализъм, ако ще се страхува да поема европейска отговорност, нека да припомня, че когато през 1997 година България правеше първи стъпки за членство в НАТО, Турция беше единствената държава в света, която прие специален закон, за да задължи правителството и всичките си институции да помогнат по пътя ни към НАТО.” Настоява Георги Коритаров.

Ето и цялото интервю на журналиста Георги Коритаров пред бургаския сайт www.besove.com:

„- Г-н Коритаров, Вие сте първият журналист, който повдигна премълчаваната тема за извършен терористичен акт в Бургас през 1982 г. и единственият, засега, който твърди, че трябва да се помни този исторически факт чрез поставяне на паметен знак. Но Вие не познавате местните нрави и има опасност да взривите така крехкия етнически мир. Бихте ли се мотивирали?

– Ако в Бургас управлява модерно, демократично и европейско по начина си на мислене образувание, каквото ГЕРБ заявява, че е, този проблем въобще не трябваше да стои. Нещо повече – не биваше да минат 30 години от терористичния акт на арменската организация АСАЛА, чиято жертва е турският дипломат Бора Сюелкан, за да се повдигне темата за паметна плоча – и то от страна на Република Турция. Обществеността в Бургас, ръководена от своя демократизъм и съвременни ценностни разбирания, трябваше сама да предложи поставянето на такъв възпоменателен знак, който да бъде силен символ срещу тероризма и напомняне, че българите могат да носят отговорност.

– Но трябваше ли южната ни съседка да обвърже тази своя претенция, грубо казано, с нашето 8-годишно очакване на разрешение да сложим паметна плоча на Константин Фотинов в Измир? Обидно е някакси да се обвързват двата случая.

– Поставянето на възпоменателния знак на Константин Фотинов в Измир и този на Бора Суелкан в Бургас са абсолютно съизмерими от съвременна гледна точка, защото Фотинов е създателят на българското печатно слово, в символичен смисъл той е и родоначалник на свободата на словото в българската общност. В същото време поставянето на знак за почит към убития от арменски терористи турски консул в Бургас щеше да бъде отговор на ценността „антитероризъм“. В този случай дори бих казал, че не трябва да говорим за удовлетворяване на искания, колкото за една естествена повеля на човешката отговорност – както пред историята, така и пред съвременните поколения.

– Бургаският кмет Димитър Николов каза, че това, което е зависело от нас като град, е направено, разрешение за поставянето на плоча на фасадата на Турското консулство трябва да се издаде от Външното и Културното министерства. Не поставяйте нас, бургазлии, под общия знаменател на незрялото българско гражданско общество.

– Щом изхождате от тази теза, отгърнете днешния брой на в.“24 часа“ (в понеделник, б.р.), за да прочетете, че в Бургас ще се издигне паметник на убитите при атентата на летище Сарафово. Защо в този случай нямате запитване до Министерството на външните работи на България?!

– Тъй като летището е концесионна територия.

– Тогава нещо друго да попитам:атентатът срещу турския консул не е ли извършен в к-с „Славейков“ в Бургас, пред дома на дипломата?!

– Да. По-точно пред т.нар.блок „Поморин“, много известен блок.

– Като е така – защо трябва да се чака разрешение за плоча на сградата на консулството, а не се инициира от българското гражданство в Бургас такава плоча да бъде издигната пред блока, където е извършено убийството. Този жилищен блок не е паметник на културата, предполагам.

– Прав сте, но подобна идея, уверявам Ви, не би могла да се роди в главата на някой местен политик или общественик.

– Значи говорим за неразбиране на истинския смисъл на това, което се е случило и което би дало на България изключителен знак на съвременно противопоставяне на тероризма. Или е неразбиране, или е форма на лошо прилагане на двоен стандарт.

– Г-н Коритаров, Бургас е град с интересни политически нрави, тук е люлката на българския националистически модел, наречен „Атака“ и прераснал в нова партия – НФСБ, с която ГЕРБ се съобразява. Предстоят парламентарни избори, все пак…

– Какво означава ГЕРБ да се съобразява?! Ако ГЕРБ се съобразява, по-добре да не управлява. Защото, ако ГЕРБ ще се съобразява с различни форми на национализъм, ако ще се страхува да поема европейска отговорност, нека да припомня, че когато през 1997 година България правеше първи стъпки за членство в НАТО, Турция беше единствената държава в света, която прие специален закон, за да задължи правителството и всичките си институции да помогнат по пътя ни към НАТО. Турция направи така, че България да се приеме от международната общност като демократична държава, въпреки Възродителния процес и затова на ГЕРБ не им отива да се крият под масата. Трябва да се направи едно елементарно нещо – да се отдаде почит, макар и 30 години по-късно, на убит от терористи турски дипломат.

– Вашата конкретна рецепта?

– На 9 септември 2012 г. се навършиха 30 години от убийството на турския дипломат Бора Сюелкан. 2012 година е трагична за България затова, че за пореден път Бургас стана територия на терористичен акт. Ако България иска да покаже пред света, че е решена да стигне докрай в разследването на атентата на летище Сарафово, мисля, че трябва, по своя воля, обществеността в Бургас да предприеме конкретни стъпки за отдаване на почит към паметта на този човек, загинал в терористичния акт отпреди три десетилетия и да покаже на света, че България има еднакъв критерий в разбирането си за тероризъм и антите роризъм.”

Пред „Бесове” бургаският кмет Димитър Николов коментира казуса така:

„Доколкото разбрах, е подадено заявление от Турското консулство до Община Бургас за изграждането на паметна плоча.То е препратено към главния архитект на Общината Веселина Илиева. Понеже искането е паметната плоча да бъде поставена на оградата на консулството, трябва да се има предвид, че тя е към прилежаща улица, на сграда, която е паметник на парковото изкуство – срещу входа на Приморския парк. В случая законът ни задължава да получим съгласието на НИПК чрез Министерството на културата, от там да дадат разрешение. От друга страна, понеже се касае за чуждо представителство в България, с дипломатически статут, трябва да се уведоми Външното министерство. Тези две министерства и институтът вече извършват своите проверки и са в контакт помежду си. Ние лично, в архива на Община Бургас, не намерихме никаква информация за тези събития, които вие описвате като журналист. За този случай не открихме. Освен няколко реда, че е убит турски дипломат. И нищо повече – нито име, нито кой е убиеца, дали е заловен, нищо повече не разбрахме. Направили сме това, което законът ни задължава. В нашия информационен архив единствено е споменато, че е убит турски дипломат, като последното изречение е, че „Извършителят не е открит и не е намерен пряк изпълнител“. Аз не мога да говоря като журналист, все пак, аз съм кмет. Няма приключило следствено дело, не са разкрити поръчители, организатори, участници… Длъжен съм да коментирам реални факти и документи, и да ги цитирам.”

Пак в Бургас лятото бе взривен автобус с израелски туристи.

Тероризмът може да засегне всеки без значение националността му и нищо страшно няма в това в Бургас да има антитерористичен символ – паметен знак.

Избори идват обаче. И всичко е мръсна политика – и животът, и смъртта.

Представяте ли си ГЕРБ да има куража да постави паметен знак на убития турски дипломат?

Толкова смели популисти засега не сме виждали.

Afera.bg