ГЛАДИАТОРСКИ БИТКИ ВЪРХУ ТРУПА НА МОСКОВ. ПРОКУРОР СРЕЩУ ГЕНЕРАЛ!

От памтивека се знае, че на Западния фронт нищо ново не може да се случи. Едва ли Ремарк е знаел, че в България Западния фронт е съдебната система, която съвсем разбираемо за мислещите граждани и по удивителен начин за немислещите, имитира Източен фронт.

Допускам, че системата си знае кое налага тази мимикрия!

Да включим бойните граждански прожектори към една много специална магистратска явочна квартира, наречена за кратко Специализиран наказателен съд.

Според замисъла на това тъй демократично нещо, то би трябвало да произвежда съдебен резултат, годен да произведе демократично управление на посткомунистическото ни блато. Според реалностите, обаче, този рабфак-институт на съдебната система е обикновена арена за гладиаторски битки. Най-интересен остава фактът, че гладиаторите не са подсъдимите, а представителите на официалната държавна власт. Удивително, нали!

А остава някак в сянка, защото казионните медии не пестят сили и средства да заглушат писъците на умиращите, за да може залозите за победа, да бъдат осребрявани в българския вариант на „Игра на тронове“.

И така, за пръв път от създаването на този съд-арена няколко мъже в черно, високопоставени държавни лъвчета, решиха да вдигнат за пръв път завесата и да наблюдаваме същинската национална драма и личните достойнства на гладиаторите около нейната защита.

Става въпрос за делото, което условно ще наречем „Москов срещу България“, известно като чутовен скандал с прехвърляне на камиони и бидони с ваксини от България към Турция и обратно.

Сценарият на битката изглежда твърде скучен, но не и ако на Арената на честта /Специализирания съд/, не излизат повече от един гладиатори. Впрочем, трима – двама мъже и една съдебна Жана Д арк, която, мотивирана с турбо-мотиви, да отсече ръцете и краката на корупцията веднъж и завинаги. Това е съдийката И.Ф, което означавало на магистратски език „изпълняващ функциите“ председател на съда. И докато си изпълнява някакви функции гладиаторката на Темида е и съдия по делото срещу бившия здравен министър Москов. Вторият гладиатор видимо е самият главен гладиатор на Прокуратурата Сотир Цацаров, а третия – ах, третият, е лично премиера на казашката ни провиция  Борисов.

На арената на честта присъстват и други длъжности или допуснати лица, но те са само част от задължителния декор.

Ако приложим математически модел за анализ на ситуацията, саздадена вече като процесуален прецедент, на арената ще останат само двама гладиатора – Борисов срещу Цацаров, мускулите срещу знанието!?

Започва да става интересно, нали!

И точно тук се питам дали не е налице първият реален опит за защита на националната сигурност от страна на прокуратурата или и този шанс ще бъде проигран и осребрен отново във власт и пари?

Сами виждате, че никъде не обсъждам думата „истина“ и „съдебна справедливост“, защото с подобни лозунги си служат слабаците – подсъдимите, необходимите жертви в играта на тронове – виновни или невинни.

За пръв път в историята на специализирания наказателен съд се сковава арена и се конституира обвиняем! Този успешен ход е дело на прокурора по това производство Емил Петров, което може да се счита, само в микромащаб, за негова лична победа. Мога само да си представя какъв е бил натискът върху този човек от Специализираната прокуратура, например, в която също битуват два прокурорски синода.

От другата страна е съдийката Мариета Неделчева /И.Ф/ председател, която е била буквално затисната от взвод сумисти-адвокати, защитници на Москов и много приближени до банкянската власт, чието главно острие е всепознатия адвокат Менков.

Но как да затиснеш съдия-гладиатор, при това закичена спредизвикателството И.Ф.? Проста работа. Технология.

Да надникнем в технологията?

По делото за ваксините, провокирано от Валя Ахчиева в разследването си в предаването „Открито“ по БНТ, има призовани достатъчно на брой свитетели, включително и  самата тя. Разпитан в досъдебното производство е и самия премиер на республиката ни. И други интересни фигури. От снетите обяснения прозират престъпления с международен характер, с всички годни доказателства, извършени от властта!

Точно в този момент, в който съвсем логично е да се даде ход на делото, за да има върховенство на закона, сумистите-защитници искат от съда свидетелите да не бъдат разпитвани „заради големия им брой“, а само премиерът и компания да бъдат призовани в камерен състав. Като поставим и една „закрити врата“ на заседанията, възможният резултат е само един и не излиза от рамката на събраните доказателства – т.е. оправдателна присъда и поредното дело срещу държавата в Страсбург. Готино нали? Така се прави – свирен мач, на който се произвеждат политически светци.

Какво искат прокуратурата и съда? Възможните цели са само две – олигархично-магистратска сделка с Борисов или пробив в практиката на източните ни съдилища и превръщането им в западни, което е също сделка, но на Западния фронт.

Изток или Запад – това е проблемът!

В контекса на съдебното производство, което вече е факт и е даден пълен ход напред, специализирания съд, в лицето на гладиатор Неделчева отхвърля всички искания на защита, а именно – гледане на делото при „закрити врата“, привличане на резервен съдия!, привличане на резервен съдебен заседател, назначавенае на вещо лице, тълковник, преводач за извършването на съдебно следствени действия по делегацията.

Схващате ли?

Съдът иска да не губи време и да не изпуска срокове, но днешната държавна власт, чрез сумистите си, иска смачкване на това дело и потапянето му под вода. В едно със Специализирания наказателен съд и Главния прокурор!

Прокурор срещу Генерал!?

Вярно е, че и двете страни имат професионална и лична обремененост. Пък и други обременености. Но все пак, но все пак. Нали трябва да започнем отнякъде? Нали всички се кълнем в родината и спазването на закона? И в охраната на този закон.

На кървавата арена в Специализирания съд дрънкат саби и щитове, но на нас гражданите ни се иска не само да дрънкат, а и да режат.

Впрочем, ние за това си плащаме…

Николай Марков