„ГМО във фризера” – пълна манипулация и лъжа!
Дами и Господа, изпращаме Ви Отворено писмо във връзка с филма на г-жа Мария Чернева „ГМО във фризера”, излъчен по БНТ в предаването „В кадър” на 08.05.2010 г.
До:
г-жа Уляна Пръмова
Генерален директор на БНТ
До: Съвет за Електронни Медии
Копие до: г-н Георги Първанов
Президент на Република България
Копие до: г-н Бойко Борисов
Министър-председател
на Република България
Копие до: всички медии
Относно: филм “ГМО във фризера” на г-жа Мария Чернева,
излъчен на 8 май 2010 в рубриката “В кадър” на БНТ
Уважаеми дами и господа,
С настоящото писмо изразяваме категоричното си възмущение от необективността, лъжите и манипулациите, представени в този филм. Така представената “информация” е подвеждаща, едностранна, непроверена, което говори или за поръчков материал, или за абсолютна липса на елементарен професионализъм от страна на създателите му. И в двата случая считаме, че излъчването му, особено от екрана на обществена телевизия, е недопустимо. Настояваме да получим право на публично опровержение, съизмеримо с продължителността на филма, в подобен часови пояс и формат.
В приложението са посочени някои от основните неверни твърдения, прозвучали във филма.
Инициативен комитет на родители и граждани
Приложение
1. В началото на филма доц. Божинов заявява “Никъде не са забранени научните изследвания [с ГМО], освен в България”.
Това твърдение не отговаря на истината истината и е опит да бъдат заблудени зрителите на БНТ, като същевременно показва, че журналистката Мария Чернева не познава темата, която коментира. Новият Закон за ГМО, приет от Народното събрание на 18 март 2010 г., не ограничава по никакъв начин работата в контролирани условия. Предполагаме, че доц. Божинов има предвид практическата невъзможност за извършване на полеви опити в околната среда, но използва лъжлива формулировка. И сега учените имат право на работа в лаборатории и оранжерии. Да уточним, че полевите опити в околната среда служат не за научни цели, а са необходим етап за издаване на разрешение за индустриално производство. С една дума, засегнати са не научните, а бизнес-интересите на доц. Божинов.
2. Свързана с тази фраза са думите на водещата “Защото България е единствената страна във света, която забранява на учените си да работят. Дори в Австрия учените не са спирали да работят и разработват всичките си местни сортове.”
От разработения по 6-та рамкова програма на ЕС информационен сайт http://www.gmo-compass.org/eng/agri_biotechnology/field_trials/ всеки може да се осведоми в кои държави от ЕС са се извършвали полеви опити и в кои – не (последните са 7 на брой). Така че България не само не е единствена в света, тя не е и единствена в Европа, в която не се извършват полеви опити в околната среда. Важно е също така да се отбележи, че част от държавите са прекратили полевите си опити преди няколко години. Невярно е твърдението за Австрия – както се вижда от споменатия сайт, единствените нейни полеви опити са били през 1996-1997 г.
3. Интервюираните учени през цялото време внушаваха, че българската държава и земеделски производители ще печелят от ГМ работата на българските учени.
Самият проф. Атанасов заявява ясно в свое интервю 12.01.2010г. в електронното издание на в. „Марица” (http://www.marica.bg/show.php?id=21082): “Същата година България беше една от първите страни в света със своите постижения, … Това и сега е възможно, стига някой да прецени, че тази технология може да се прави, защото гените, които ние използваме, са патентовани от големите фирми. Не отдавна започнахме да преговаряме дали можем и как да използваме тези продукти. Защото ние ги създаваме, обаче патентът принадлежи на тях.” Българската държава няма как да печели, при положение че чужди фирми притежават монополни права над тези сортове.
4. Според думите на водещата “За да бъде одобрен един продукт, минава през всички възможни изпитания. Те се поръчват от ЕФСА, но се плащат от компанията, която иска разрешение”. Интервюираната от нея ръководителка на EFSA (Европейската агенция по безопасност на храните) Катрин Желен-Ланеел твърди “Нашите специалисти изискват многобройни токсикологични и т.н. анализи, за да могат да оценят всички рискове” и “Създали сме строга система, която не допуска учен, който участва в изследвания за дадена компания, да оценява същия продукт. Експертите ни са абсолютно независими”.
Това е пример за смесица от лъжи и манипулативно представена полуистина. Впечатлението от тези думи е, че ЕФСА прави независими изследвания, което е невярно. Първо, “независимите” учени в ЕФСА съвсем не са независими. Съвсем неотдавна избухна скандал във връзка с преминаването на бившия ръководител на ГМО отдела в ЕФСА на работа към Синжента. “Независимите” учени на ЕФСА единствено преглеждат документацията, предоставена от заявителя. Всички токсикологични и други тестове се извършват от самите заявители. Недопустим пропуск от страна на журналистката е да не попита за конфликта на интерес и да не се осведоми за процедурата от официалната страница на Агенцията, където лесно се намира тази информация: (http://www.efsa.europa.eu/en/gmo/gmorequests.htm и http://www.efsa.europa.eu/en/scdocs/scdoc/1320.htm).
Тук е мястото да добавим, че в консултативната комисия по ГМО българските “експерти” са в отявлен конфликт на интереси.
5. Странно звучат думите на д-р Цвета Георгиева, че “Всички страни-членки и техните компетентни органи имат възможност да разгледат всички протоколи и всички резултати и да ги оспорят”.
Фактите говорят, че научната общност няма възможност да разгледа протоколите и резултатите. Това се вижда от следния материал: http://www.biolsci.org/v05p0706.htm. В този (засега не ни е известен друг) случай, резултатите от тестовете на фирмата-производител са станали достъпни на френските учени след съдебен процес. Резултатите от работата на френските учени представляват не експеримент по същество, а единствено проверка на методологията и изводите от тестовете, проведени от производителя. Изводите от това изследване са, че използваната от производителя методология за обработка на данните е неправилна и води до погрешна интерпретация на резултатите, а препоръката на френските учени е да се проведат допълнителни дългосрочни тестове, за да се осигурят научно валидни данни за ефектите от изследваните видове царевица – NK 603, MON 810, MON 863. Всички те са разрешени за употреба, а единият – и за отглеждане в Европа.
6. Думите на водещата “Така анализаторите и в тази лаборатория дават много по-големи гаранции за безопасност на ГМ храни, отколкото за останалите” също са откровена лъжа.
Дори за непрофесионалистите отдавна е известно, че тези лаборатории дават гаранции единствено за наличието на ГМО съставки (с праг на чувствителност 0,01%), но гаранции за безопасност са нещо съвършено различно.
7. Предизвикателство към здравия разум са думите на водещата “Никоя друга храна не минава през мащабните клинични изпитания, подобни на тези за лекарствата” и думите на доц. Божинов “Защото ние твърдим, че ГМ растения са най-тестваните културни растения изобщо в историята на човечеството. Няма други културни растения, които някога да са били изследвани по подобен начин.”
Би било обида за интелигентността на зрителите (и Вашата), ако в тази връзка споменем нещо повече от хилядолетния опит на човечеството с традиционните (не-ГМ) храни и култури и го сравним с няколкогодишните (неясни) резултати от ГМО. Според нас, дори само тези думи са достатъчни за ръководството на една уважаваща себе си медия да поне публично извинение от страна на журналиста.
8. Друг момент е представянето на здравните аспекти. Алергологът, с когото разговаряте, казва “Най-общо казано, нямаме досега сигурни данни за това, че тези продукти, които у нас специално се продават, имат този алергогенен потенциал, който теоретично биха могли да имат.”, както и “Аз не мисля, че ГМО са тези, които биха допълнително дали тласък на увеличаването на алергиите”.
Известно ли е на авторката, която има биологично образование, как се правят такива изследвания и как се набират “сигурни данни”? Необходимо е обособяването на няколко групи с достатъчно голям брой участници, приемащи различна храна (ГМ и не-ГМ). След определен период от време се сравняват показателите за различните групи. Такъв експеримент не е провеждан. Поради това няма как да има данни за връзката между ГМ храна и алергии. При липсата на статистика, интересно е съждението на алерголога, че “мисли”, че няма връзка. “Мисленето” на базата на нулева информация е от областта на врачките и екстрасенсите, не на учените. Най-простото, което би направил един професионален журналист, е да зададе въпроса дали съответният лекар е работил по такова изследване; или дали е запознат с такова, направено в България; или с независимо изследване в чужбина.
9. Материалът, заснет в Румъния, също е пълен с невярна или непълна информация. Водещата заявява “Румънците бяха принудени да изкоренят соята си – жертва, равна на нашата със затварянето на АЕЦ Козлодуй”.
Наистина, изкореняването на ГМ соята е било необходимо, твърдението,че заради по-високата цена няма да има пазар за чистата соя, е невярно. В Европа се внася голямо количество ГМ соя поради единствената причина, че няма достатъчно не-ГМ соя.
(http://www.farmer.bg/news_view.php?id=20671)
11. Водещата твърди в 6-та минута, че Bt белтъкът се среща естествено в природата и се смята, че е безопасен за човека, и тъй като Bt препарати се ползват така или иначе за растителна защита, дори и в органичното земеделие, следва, че е безопасен и за околната среда.
В действителност, има съществена разлика в общото количество и проникването на Bt токсина между пръскането с такъв препарат два пъти в годината и отделянето му от растението през целия му живот, особено различни концентрации се натрупват в почвата. На това се дължи и изграждането на резистентност към този токсин. Именно това налага при засяването на ГМ царевица да се редуват ивици с чиста царевица, които да осигуряват “подслон” на вредителите, забавяйки по този начин развитието на резистентност (http://www.physorg.com/news121614449.html)
12. Твърденията на Божинов “Употребата на ръчен труд правеше нашите памукопроизводители неконкурентноспособни, тя и сега всъщност ги прави неконкурентоспособни” са абсолютно неверни.
В Европа има огромно търсене на чист памук. Достатъчно е журналистката да беше проверила за съвсем скорошен скандал в Германия с доставка на ГМ памук, представен като чист. Дали някой ще представя ГМ памук като чист, ако няма търсене за чистия?.
13. Последното, на което ще се спрем, е друг многократно повтарян аргумент, който се намира на ръба на здравия разум. Д-р Джилянов: “На практика големите компании нямат интерес да се захванат с български сортове, просто интересът на компанията ще бъде да внедри собствения си сорт тука.”, а доц. Божинов “Това заболяване практически ликвидира насажденията от кюстендилска слива в страната. Ако модифицираме сливата, бихме могли да възстановим традиционните насаждения от този сорт.”
От една страна, работа на агроинститутите е опазването на традиционните сортове, включително чрез съхраняване на семена и разработването на лекарствени препарати. Модифицирането на един традиционен сорт от друга страна, води до създаване на нов сорт. Научният жаргон, че това Е традиционният сорт, но разработен, е просто евфемизъм. Този евфемизъм прикрива ужасяващия факт, че новият сорт, който ще измести традиционния, ще бъде монополно притежание и то не българско, а на чужда корпорация.
Иван Иванов