Говорещите у нас могат да бъдат надмълчани
Генерал-майор Цветанов, който не носи фамилията на прочутия си брат, е назначен за шеф на военния инспекторат в последния ден от управлението на Тройната коалиция – 30 юни 2009 г.
Дотогава той беше началник щаб на ВВС. Според висши военни, лично експремиерът Сергей Станишев е уредил брата на Румен Петков в 12 без 5, за да има сигурен човек в едно от най-важните контролни звена в Българската армия.
Володя Цветанов е роден през 1957 година и все още не е натрупал години за пенсия.
Генералът по подобие на брат си е много близък до президента Георги Първанов.
Вероятно държавният глава няма да остави на улицата ген. Цветанов и ще му намери място като военно аташе.
Близки кръгове до ръководството на БСП веднага заговориха, че отстраняването на Володя Цветанов е отговор на премиера Бойко Борисов, който беше принуден да напусне МВР под натиска на Румен Петков, отбелязва БЛИЦ.
Грях ми на журналистическата душа, че стъпвам на твърдения, които не мога да проверя, но ще се доверя на колегите за цитираната по-горе информация. Дори и да сгреша, тя е само повод да задам въпроса за кадровите мини, оставени от тройната коалиция и за Първанов като склад за онези от тях, които сапьорите на новата власт разкриват и обезвреждат.
Чудя се само доколко въпросните сапьори успяват да се преборят със страха. Не своя ( какъвто е нормално да изпитват сапьорите), а на хората, които от опит знаят, че другарите са съзаклятници и конспиратори, които заговорничат, мимикрират, оцеляват и пак изплуват в подходящ момент, когато дойде време да консумират власт и благата й. Поради което не са много желаещите да се “закачат “ с тях.
На този феномен се натъквам лично. Виждам интересен събеседник, знае много неща, споделя ги дори. Но в момента, когато трябва да застане с името си зад фактите, помръква и предпочита да си няма работа с “онези”.
Има и други типажи. Познаваме се, били сме свидетели на едни и същи събития, но колчем призова да потвърдят, за да не бъде самотна думата ми срещу друга дума, придобиват амнезия.
Не знам дали съм прав, но 20 години след като се случи невероятното, когато отместиха Тодор Живков, вероятно отново сме се върнали на изходната точка по отношение на страха. Първоначалният порив за промяна и участие в нея, характерен поне за големите градове, изтече като че ли в канализацията на историята. Сега отново всеки си наляга парцалите и само позабърсва с тях влагата от този теч.
Иначе е бил прав Наполеон Бонапарт, когато е казал, че говоренето на 10 души създава повече шум от мълчанието на хиляда.
Което не отменя тъжния факт, че говорещият у нас спокойно може да бъде надмълчан.
Иво Инджев
www.ivo.bg