Голяма криза в българското кино

Заседание по дело. Ще прожектират в залата съдебен експеримент със защитен свидетел. Обаче – ядец! – за касетата със записа няма подходящ апарат. Нейсе.

Ще прожектират друг експеримент с друг свидетел – Били Лъжеца. Слава на Бога и на СГС, има дивиди за неговия диск. Гледаме: Били и адвокатката му отиват някъде. Накъде? А-ха да чуем – звукът спира. Филмът показва кални улици. И тъкмо да пратим нямото кино по дяволите – о, Господи! – сякаш флекс ни реже в ухото. Върни се, тишина! Милостивият чува молбата ни. Но прокурорът е жесток: прожекцията да се повтори. Още 30 минути, олеле! Но няма как – в интерес на 5-годишното съдебно следствие следва да видим кои адреси посещават “артистите”.

Да видим. Само че адресите са невидими. Табелите с улиците са размазани или не са “хванати” – не от полицаите бе, госпожо, от оператора. Ох, оня флекс да млъкне само! И убитите да влязат.

Не се майтапим. Само препредаваме вчерашния епизод от делото “Маргени”. Не казваме като министър Цветанов, че няма съдебна воля за борба с престъпността. Отбелязваме само, че българското кино явно е в голяма криза.

Ана Заркова

В. Труд

Бел. на afera.bg: Ех, „безспорни доказателства”, ех!