Господин Главен прокурор, ако преди четири години бяхте наритали мръсниците в прокуратурата днес нямаше да се сбогувате като шушумига, а като герой!

Истински тъгувам за главния прокурор Борис Велчев. И години наред търся отговора кое е онова скрито зрънце, което преобръща съдбата на един безспорен, блестящ, ерудиран професионалист – вместо да триумфира като герой, да се изниже хартиено като шушумига. На сбогуване „смелото сърце” на Борис Велчев стигна своята Мусала като се обяви против образуването на дело срещу рапъра Мишо Шамара и изрази несъгласие с аргументите на прокурор Милко Момчев. Апропо – същият прокурор Момчев, който се възнася и по делото „октопод”. Години наред пред очите на главния прокурор обаче прокуратурата бе превърната в бакалия за поръчки, извършвани от некадърни, комплексирани, тесногръди и позорно надупени на изпълнителната власт прокурори.

И докато прокуратурата се превръщаше все в по-миризлив бардак, слугуващ позорно на кариеристични фатмаци и корумпирани спецполицаи, главният прокурор втрещен, заровил глава в бюрото си, титанично МЪЛЧЕШЕ!

„Животът в България е наркотици и кисели п**ки, а те се правят, че не го виждат. Те управляват, защото ние сме ги избрали, обаче всъщност изобщо не ги интересуваме. А ако пък се опитват да ни отнемат основното право всеки да казва това, което мисли, значи вече не живеем в България, а в Либия на Кадафи. То не че нашия диктатор не се държи като него или като адмирал-генерал Аладийн от филма „Диктаторът“ на Саша Барън Коен. Сам си прави олимпиада и сам си я печели. Тука е същото с мачовете.

Ще кажа на тези, които са на власт, че такива са им най-големите врагове. Защото когато паднат, тези дето им лижат г**овете и им казват колко са велики, първи ще избягат. Тези, които им казваме колко зле са нещата, сме им най-добрите приятели. Аз искам да отгледам сина си да прилича на мен. Ще науча Лил Ша точно на това, на мъжественост! И да не пуска аванта на някакви малоумници”, казва днес в интервю рапърът Мишо Шамара срещу когото корифеят на прокурорската мисъл – прокурор Милко Момчев е образувал дело, понеже нещо не му харесвал текста за ГЕРБ, пардон … за герба. /“Не вярвам на ГЕРБ, но силно вярвам в герба“/.

„Ще поискам делото да бъде изискано за служебна проверка от Софийската апелативна прокуратурата и ще чакам нейното решение“, прояви нечувана храброст главният прокурор Борис Велчев по отношение „казуса Мишо Шамара”.

Закъснялата гузна „смелост” на човек, който е блестящо наясно каква мръсотия всъщност се твори в българската прокуратура.

В селяшкият си стил, възхвален иначе от придворните журналя като „уникално умеене да общува”, премиерът Бойко Борисов пък коментира: „Нито знам кой е този рапър, нито го слушам, нито от това, което ми прочетоха, че е песента, няма да го слушам. Не искам такива хора да са в ГЕРБ и да поддържат ГЕРБ“.

Като знаем какви хора са в ГЕРБ, на нас – които сме обявени от същият премиер, че сме от мафията, защото критикуваме МВР и Цветанов – Мишо Шамара ни се вижда като колос. Зашото Мишо не само има характер, но и за разлика от мишоците в ГЕРБ, които се насират от всяко мигване на Вожда си, отстоява позицията си и свободата си да казва това, което мисли.

Какво може да си помисли нормален гражданин за европейско развитие, нормален европеец и нормален българин за прокурор като Момчев, който образува подобно безумно дело като това срещу Мишо Шамара? Същото, което в прав текст каза и главният прокурор Борис Велчев.

Няма да коментираме, че същият този прокурор е „топ” прокурор, защото нищи делото „октопод”, няма да ровим и колко и на кого са прислужни „топ”-овете по „знаковите” дела, които се дирижират не от друг, а от вътрешния министър Цветан Цветанов.

Колкото сме писали досега – изписали сме се. Колкото са си заравяли главите в пясъка Инспекторати, главни прокурори и вся остальная – си е за техен позор.

Преди четири години главният прокурор Борис Велчев можеше да стане герой, или поне да прояви мъжественост.

На бюрото му бяха изсипани шокови, шокиращи и скандални безобразия на „мега” прокурори от Варна.

Той бе втрещен. Той бе ужасен. Той се хвана за главата.

И вместо да прояви волята, правомощията си и тежестта си на главен прокурор, захленчи – ах, да, ама, моля ви се, само не ми разваляйте „мега” дознанието…Защото с него трябваше да ЛЪЖЕМ ЕВРОПА, че сме разбили организираната престъпност и да лъготим народа, че сме преборили бандитите.

А онези, другите бандити – от държавната организирана престъпност – облечени в магистратски тоги преплитаха интереси и резваха китки с бандюгите. Пиеха, ядяха с тях, даваха им пари да купуват калашници, заравяха ги в земята, после ги отравяха и възвестяваха на целокупното народонаселение, че заловили „въоръжена организирана престъпна група”.

Велчев се сви. Скри се. Години мълча и се правеше, че „мега” прокурорите са „пример” за прокурорска „доблест”.

„Доблест”, закачена за ташака на ползвания ахмашки некадърно като вечен дежурен свидетел Светлин Иванов – Близнака.

Главният прокурор мълча и пропусна да спре позора на прокуратурата, когато преди три години член на Висшия съдебен съвет влезе в кабинета му и на четири очи го предупреди, че всичко това, което се случва с т.нар. „знакови дела” е безумие, че те са балони, които рано или късно ще се пукнат и че Велчев трябва „да събере своите прокурори и да спре това, което утре ще се срути върху главата на цялата правосъдна система в България”.

Борис Велчев изхъка, измъка и отново се направи, че нищо не се случва.

И в годините едно по едно делата започнаха да гърмят, защото те бяха скалъпени по политическа, поръчкова, мръснишка поръчка с участието на прокурори засилили се към светлата си кариера, която щеше да бъде осигурена от вездесъщия Властелин Цветан Цветанов, на когото те служеха и служат все по-позорно усърдно.

„Мега” дела със стотици томове, скалъпени единствено по събрани като тюрлю-гювеч зависими криминални типове, на които се диктува какви показания да дават – за да впечатлим Европа.

Така я впечатлихме, че тя погнусена е на косъм направо да ни отсвири, защото там не са от Левуново за да не знаят каква свирепа вакханалия се вихри тук.

Днес Борис Велчев е много смел колко не бил прав прокурор Момчев за Мишо Шамара.

А останалите прокурори, чиито безумни творения лъсват по „знаковите” дела, защо ли не са обект на критика или някакви действия от страна на Велчев?

Може би защото идващите избори ще са чертата, преди която ще бъдат произнесени изрежисираните и предварително написани присъди от други подопечни на Цветанов, този път съдии, с които ще се пъчат пред електората?!

Или просто за да си главен прокурор на България освен всичко друго трябва и да си зависим и в никакъв случай да не си мъжкар?!

Филчев и Татарчев може и да бяха всякакви, но искам един, единствен да ми опонира дали нямаше да шутират с един  ритник американския посланик Уорлик, който директно даваше акъл на българската прокуратура как да си върши работата. И тук му се хилеха като изоглавени.

Борис Велчев си отива.

Безславно.

Идва новият.

Придворен на вътрешния министър Цветанов.

На бардакът ще му сменят само чаршафите.

Веселина Томова