Господин премиер, каква всъщност Ви беше равносметката за 2010-та?
За нашият премиер очевидно няма празнични дни, били те такива и тези около Рождество Христово. Не стига, че от сутрин до вечер в сутрешните блокове и в новинарските емисии задължително ни го показват под различен ъгъл, осветен от прожектори и заобиколен от напористи репортерки или удобни журналисти, ами и сега около Коледа ставаме свидетели на това как той и неговите ПР-и се опитват да изполват, фактът че в почивните, при това празнични дни телевизионната аудитория, ще се задържи пред екраните, но не за да гледа холивудските продукции за старецът с бялата брада , ами точно Него – нашият премиер.
А сега се опитайте да си представете разговорът в студиото на Нова между Бойко и Люба Кулезич и си представете една мила и сладка картинка, в която мъркащо коте стои в обятията на своят стопанин. Та имах чувството, че точно тази картинка ни беше сюрпризирана от екрана на Нова телевизия. Вероятно философията на предаването в което беше интервюиран Бойко Борисов, е била такава, че празничните дни не бива да се затормозяват хората с проблеми, негативни анализи и равносметки от една страна, а от друга се внимаваше, да не би да Му развалят настроението с нелицеприятни теми за разговор. Коледа е, все пак – чисти и светли дни са!
Самото интервю с Бойко Борисов започна с "Ех, едно време…Исках да уча "Международни икономически отношения, ама те комунистите…" и продължи с "Първи ме сурвакаха…".
Флиртът в студиото, ако може така да се нарече, продължи с историята за бай Сашо – здравият българин от пожарната, за да продължи с малко философски разсъждения за българската народопсихология, в контекста на случаят с наръгания шампион по борба в Габрово, за да завърши с изводът, че ние българите сме били 13 века войнстващ народ.
Време е да видим какво мислят и хората от улицата за Бойко Борисов: Исус от Факултета казва, че някои хора нападат Бойко, защото видите ли не им харесвало, че той строял магистрали и отварял детски градини? Де, наистина заради това да го нападаха повечето? Защото вместо водещата да попита премиерът с какви пари всъщност се строят магистралиТе, разговорът продължи философски –
настъпи моментът, в който премиерът трябваше да бъде показан и в друга светлина, като един мъдър държавник, който еднакво добре борави както с маркуча, така и с гегата, с която пазел стадото си от вълците.
Какво съчувствие прозвуча само от думите на Кулезич, че било лошо, когато всички започват да се взират в думите на един политик, търсейки втори смисъл. А да не би да трябва да приемаме за достоверно и вярно всичко казано от политиците с отворена уста, за да извикаме в опиянение накрая Алилуя? Лошо е, когато вместо за реалните проблеми в държавата които тормозят всички български граждани, трябва да слушаме истории за детството на един ПРЕМИЕР в едното студио, а в другото за това кой го е осурвакал и как се размахва гегата и т.н.
Но да видим все пак прави ли Бойко Борисов някаква равносметка за годината? Разговорът продължава със СРС-тата и Цветанов, който ги прочете от трибуната в НС, а накрая каза само едно Извинете! Но все пак нали така, като подслушваме почти всички, ако има някъде за някого сигнал за злоупотреба, просто ще прослушаме СРС-тата и ще разобличим виновните. Очевидно няма нищо стряскащо за един премиер, нито пък за седящата срещу него журналистка цялата държава да се слухти безразборно. Очевидно няма нищо стряскащо в това парите за култура, да са по-малко от тези за слушане? За съдебната ни система спор няма, крадеш 150 000 и връщаш накрая за глоба или за гаранция сумата от 1000-1500 лв.
И в този момент хормоните в студиото напират: Мяу Мяу: "Ама ви гледах всички интервюта, а вие даже си довършвате мисълта…а пък той Първанов ходел в любимата си телевизия, цъфтял веднъж на 100 години и като кажел нещо, ехото заглъхвало "Бойко Бойко". Малко по-нататък водещата и гост подхващат Сашо Диков във връзка, с неговите зачестяващи критики към властта.
Вече напълно ми е ясно, защо Бойко обича да се изявява в телевизии, чиито водещи сдъвкват и предъвкат всеки въпрос, и за да не го ядосат, за да не го засегнат, за да не му стане неудобно.
Спомням си, че точно обсъжданата личност на Сашо Диков успя наскоро да изнерви и да накара премиерът да се препоти пред камерите на Канал3.
В следващия момент в студиото на Нова очевидно настъпва "любовната игра", но в този момент премиерът, я прекъсва с обяснението, че хората не ги интересуват любовните Му вълнения, но казва нещо много важно за което е аболютно прав, че хората искат да им се случват добри неща не в далечното бъдеще след 10-20 години, ами в близкото такова!
По-нататък разговорът отново се завърта около Цветанов, но Бойко май не успява да направи разлика между това да се проснат на земята при улична демонстрация, и това да се проснат на земята под светлината на прожекторите в специализирана полицейска операция, за да те дадат по телевизията по бели гащи?
С лекота по-нататък премиерът се измъкна от темата за ДС и твърденията на Първанов, че е обучавал репресивния апарат, и че е бил проект на ДС – думи на Татяна Дончева. Някак си изведнъж разговорът преминава към футболната тематика и нелепи обяснения, че Той е тренирал карате след 17,00 ч. и пр. и пр.
Спортната тематика отстъпва на приносите в управлението, които се изреждат, започвайки от строежите на магистрали, ниските данъци, остойностяването на пътеките в здравеопазването, даването на 900 млн. за пенсии още в първите дни на кабинета, строителството на спортна зала, и дори назад в кметските Му години с построяването на 46 детски градини. Нито дума обаче за липсващия и непостроен завод за боклук в София? Нито дума, защо миналата година по Коледа подадоха на пенсионерите по 25 лв., а тази година не им подхвърлиха и стотинка. Да попитам господин премиерът, те пенсионерите само веднъж ли в годината имат право да бъдат нахранени? Защото с това непрекъснато споменаване на онези 900 млн., оставам с впечатлението, че пенсионерите я карат на специални умения за оцеляване. Толкова ли е трудно? Изглежда е! И дотук ще спра, защото по-нататък просто не си струва да продължавам.
Пламен Тодоров
http://plamentodorov.blogspot.com