ГОСПОДИН СЛАВИ, НЕ БЪДИ АМЕРИКАНСКИ ГОВОРИТЕЛ! АКО МОЖЕШ, РАЗБИРА СЕ!

Господин Станислав Трифонов, Слави!

Най-дългия път в цялата историята на българската държава и нация е пътят между Скопие и София. За този път се намеква в много песни, част от които самия ти пееш за комерсиална потреба, но не разбираш, защото мотивацията да правиш нещо създава своя собствена реалност. Публичното поведение на един човек се диктува от неговите вътрешни реалности и много рядко от здрав разум. Затова има хора и хора, не са все едно!

Допускам, че волно или неволно си станал говорител на американското посолство, което чрез теб ни подхвърля оферта по темата „Македония“. Ти сам не би измислил подобна глупост, най-малко защото около теб и с теб, като политически фактор, разговарят и много умни българи. Затова мисля, че в качеството ти на прост политически инструмент американското посолство и някои други европейски фактори вкарват в изкушение българския народ и така проверяват моралните му твърдини.

Голяма грешка, Слави! Поредната.

По-горе започнах с „най-дългия път“. Не съм забравил! Той е такъв, защото от Скопие до София има невидима магистрала, цялата изградена от труповете на нашите бащи и деди. Наредени един върху друг, тези героични българи представляват здрав път от истински и достойни хора с широчината на магистрала и височина на един човешки бой. Дали разбираш Слави за какво ти говоря!? Вероятно не. Та от тези всичките, нито един не би дал и педя българска земя за доживотна американска виза!!! Няма да го направим и ние.

Не ни трябват визи за САЩ, Слави!

Не ме разбирай грешно, никой от нас не мрази американската администрация, те са временни явления в управлението на света. Когато нашите бащи и деди умираха като кучета за пуста опустяла Македония, САЩ не беше велика сила, нито световен политически фактор. Събуди се, господин Слави, защото където е текло пак ще тече. Това е истинския закон!

И не бъди американски говорител, а български. Ако можеш, разбира се!

Николай Марков

Колаж: Rossen Jordanov’s Sketch pad