Господ прибра ТАТКО! Осиротях!
БАЩА МИ
Той винаги е бил до мен, дори тогава,
когато мене ме е нямало.
Сядал е до мен и е мълчал, когато съм била убедена,
че светът свършва с една загуба.
Стоплял е млякото. Носил ми е меда.
И горещото му рямо е било винаги желязно.
Прегръщал ме е неумело и се е напивал безпаметно,
когато съм била самотна.
Оставял е прозорчето отворено –
душата ми да проветри,
И книги ми е чел, и музика е писал,
и хляб е месил, за да ме нахрани.
Предавал се е, за да ме спаси и бой е ял, за да съм здрава!
О, как жестоко е м ълчал, когато ме е възпитавал!
Той си е бил обикновен и винаги е бил необходим!
Но не е бил със мен, когато съм била щастлива.
Не съм си спомняла за него,
когато съм ликувала в победите си.
Той просто е седял на камъка,
Протегнал е ръцете си нагоре,
Хванал се е за небето,
И е излетял в звездата си.
Бог да те прости, татко!
Благодаря на Бог, че те имах!
Веселина Томова