Гоце, Гоце…

Не ми се искаше да пиша за Гоце, но статията за двуликия Янус ме накара да взема отношение по въпроса. Когато стана шеф на БСП имах една случайна възможност да розговарям с него без да съм търсил  неговата компания.

Като историк му зададох въпроса дали няма да поставят една паметна плоча на църквата “Света Неделя”, на която да напишат извинението си към нацията от страна на БКП за жестокото убийство на 160 невинни граждани на атентата през април 1925 г. Той тогава започан да увърта, че било още твърде рано за такава една стъпка. Това ясно показа, че нито той, нито тези, които го издигнаха, ръководиха и направиха шеф на БСП, а по-късно и президент са искали да правят държава.

По-късно имах още една среща с него, вече като президент на България. Поводът беше поведението на тогавашния Главен прокурор на страната Никола Филчев. Подобна неуспешна среща бях направил с предишния президент Петър Стоянов. На тази среща обясних на Първанов и сие, че Филчев е луд престъпник. Позовах се на свидетели, държавни чиновници, на лудостта и престъпленията на Филчев. Какво бе моето учудвяне, когато след 20 дни Първанов обяви, че заедно с Филчев ще се борят срещу престъпността, т. е. срещу себе си. Обясних му, че в България трябва да се създаде един граждански институт за изучаване на исляма, за да можем да интегрираме мохамеданите, особено след престъпния “възродетелен процес”. Той не се изсмя открито, но показа доста повърхностно виждане не преблема.

Мога да напиша още много факти за Гоце, включително и излизането на партизанското му има, но някак си не ми е кеф. Това говно трябва да си влезе в съответния нужник. Било в Сирищник, било в Косачи.

Николай Колев Босия