Григор Лилов: Скандалите тук са планирани като кегелбан
Григор Лилов е икономист, един от водещите ни разследващи журналисти, както и много четен писател. Водещ е на предаването „За икономиката“ по тв СКАТ. Григор е роден в София. Завършва журналистика в СУ „Свети Климент Охридски“, а после и икономика и организация на труда в УНСС. Финансов и икономически анализатор. Пише за The Economist и Financial Times. Работил е още в БНТ, във вестниците „Работническо дело“, „168 часа“ и „Труд“. Григор Лилов е автор на книгите „Либийска връзка“, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, „Тайният проект Бойко Борисов“ и други, които се радват на огромна аудитория.
– Защо стана така, че цяла една държава, с всичките си институции, остави двама души близо месец публично да се обиждат и заплашват без никакви последствия? Според теб този спектакъл режисиран ли е и ако да – от кого и защо?
– Разбира се, че е режисиран. Включително от самите участници. Един от най-видните функционери на политическа партия и един от най-видните банкери на страната си разменят есемеси със заплахи за убийство. Ако поне един от тях не лъже, значи и двамата са мафиоти. Не може да не си мафиот, а да имаш общи дела, бизнес и да въртиш пари с гангстер, макар и с бели ръкавали и копринена вратовръзка. А ако двамата лъжат, сме свидетели на театър, в който са жертвали репутации, банката си, името на големите си фирми и т.н. Такива неща се правят само заради ужасно много и много пари. Накратко – мафиотски спектакъл, който крие онова зад кулисите. А ако и двамата не лъжат, то тогава играчката се е превърнала в плачка, както казва народът.
– Откъде идва самочувствието на същите тези двамата – Пеевски и Василев, да си играят със съдбата на ключови фирми, на хората в тях, с чуждите пари, като че ли си играят с кофички и лопатки на плажа?
– От милиардите и политическата протекция, които те им осигуряват. 10% от брутния национален продукт е огромна величина на мощ и влияние – от света на политиката и коридорите на власта до трезорите на парите. Навремето написах, че групата около Корпоративна е новата скандална „Мултигруп” на страната, но истината е, че убитият Илия Павлов дори не можеше да се мери с тях и наглостта им.
– Да си спомним и поговорката – когато двама се карат – трети печели. Кой ще е той, но и кой ще загуби най-много и не отиват ли вече нещата наистина на кръв?
– Според мен е доказано, че скандалът е поръчан както непосредствено от замесените, така и от всички олигарси и обслужващите ги срещу комисиони политици. Под този претекст изгърмяха една банка и 4.5 милиарда се изпариха сякаш в нищото заедно с кредити на свои хора за повече от 2 млрд. Скандалите са планирани като кегелбан – една кукла пада, удря другата, тя третата и така, докато всичко фалира, за да се откраднат останките от пари в банките, в Борда, във фискалният резерв.
– Кому беше нужно да се правят напълно необосновани опити за разклащане на банковата система? Доколко политическа и доколко подмолна и користна беше тази атака? Кой печели и кой губи от това?
– Опитът не е необоснован. Състоянието на банковата система е като надвиснала лавина. Скандалът я взриви така, както една дума повлича снежната маса в планините. Мисълта ми е, че той беше поводът, но не и причината, беше спусъкът на изстрела, но не и куршумът му.
– Що за малоумен сценарист е този, който тръгна да плаши поне половин България с над 40 млрд. лева в трезорите? Каква цел трябва да има това според теб?
– Истинският проблем е, че сценариите се раждат от самата действителност. Иначе ще са гротеска, жалък водевил, на който никой няма да обърне внимание. В моя профил във „Фейсбук” изнесох данни на БНБ, МФ, банковата система, МВФ и Европейската централна банка за истинското, незавидно дередже на финансовата система у нас. Официални документи с факсимилета, които поместих, защото са истина и за тях не се търси отговорност. Не става дума за слухове и паника. Това управление и тези хора са докарали страната и Валутния борд почти до фалит. Не могат да го спрат, понеже толкова си могат и затова се опитват чрез паниката да заличат следите си от грабежа и същевременно да спечелят под масата. Защото когато някой губи пари, задължително някой друг ги прибира.
– Какво би се случило, ако падне бордът, каквито хипотези вече се появиха?
– Няма вечен Валутен борд по света. От близо 50 мнозинството са банкрутирали и засега са останали само 9. Дори най-успешния в света – този в Хонконг, е 2 пъти отменян и 3 пъти – въвеждан. Ала и в последния им валутен Борд от декември 2012 г. действат ограничения върху тегленето и ползването на влоговете – например без специално разрешение не можеш да вложиш спестяванията си в покупка на имот. Хората не разбират, че Бордът се крепи само на истински пари. Кой ги дава – работещото национално стопанство и притокът на капитали. Знаем какво е състоянието у нас – икономиката едва-едва крета, а чуждестранните инвестиции побегнаха със страшна скорост. Бордът може да се отмени както в балтийските страни – без сътресения, с влизане в Еврозоната. Още през 2009 г. този вариант беше сондиран у нас от МВФ, Брюксел и Европейската централна банка. Но политиците ни – и властващи, и опозиция го отказаха. А днес е пожар – Брюксел им разреши въпреки правилата на валутните бордове да теглят 3.3 милиарда от фискалния резерв. Тези пари са в пасива му като левове и в актива му като валута. Ще спасяват банките, ама ще погребат бюджета и еврата на Борда, които са призвани да крепят лева.
– Бойко Борисов призова да се вика на помощ МВФ. Това правилен ход ли е?
– МВФ е онова, което се нарича „кредитор от последна инстанция”. Той идва тогава, когато всички са вдигнали ръце. Според мен лидерът на ГЕРБ е далеч от материята за макрофинансите, макар че ни беше премиер. Но то и затова си има финансов министър. Казвам го, защото вероятно специалисти и експерти са му подсказали идеята.
– Появи се и спекулация, че това което се случва у нас било провокирано от Кремъл. Възможен ли е такъв вариант?
– Да, безспорно. Кремъл има интерес да строи „Южен поток” в условия на хиперинфлация, за да излезе съвсем евтино и да се спечели много от надутите му цени. Има интерес да дестабилизира България като член на ЕС в отговор на ставащото в Украйна. Парадокс е, но такъв геополитически интерес съществува и в Брюксел. Това правителство и политическа коалиция се оказаха „троянски коне” в системата на Запада. И последно – имат интерес и сили, за които не се говори въобще. Например една обезценка на лева ще стопи дълговете на „Мобилтел” чиято компания-майка в чужбина се купува от супермилиардера Слим. Една обезценка ще помогне на чуждите банки да се изтеглят с по-малко загуби от България. „Ситибенк” се изтегля, а например след скандала в Австрия и смяната на цялото ръководство на „Райфайзенбанк” новият им бос нарече „рискови” вложенията им в България. Има поне още десетина такива, как да го нарека – „казуси” за стотици милиони и дори над милиард, които са огромна величина за нашата държава. И най-сетне: голям е интересът от катастрофа на финансите от групировки, които искат да повторят сценария от 1996-1997 г.
– Какъв според теб е начинът да започнем да излизаме от това тресавище, откъде може да дойде поне капка оптимизъм? Коя е поне малката крачка напред, която трябва да направим?
– Не виждам много шансове. Дано хората да премислят, да не се водят от прогагандата и да спасят парите си. Прекалено много външни и вътрешни сили натискат в тази посока, а конструкцията на финансите у нас се оказа с разхлабени, ръждясали болтове и арматура и поддали основи. Щом най-добрата доскоро банка, с най-малкото лоши кредити като Корпоративна хлопна кепенци, нещата не са добре.
– Твоите книги се търсят като топъл хляб. Работиш ли върху нещо ново?
– Да. Почти едновременно излязоха „Политиците. Парите, Мръсните им тайни” и „BG милиардери” – също с личните им сензационни тайни. Сега готвя нещо ново – надявам се да е толкова скандално колкото тези две книги, но още не знам дали ще успея да го постигна. Просто проучвам, разследвам и пиша.
Димитър Генчев