Григор Начович определя десанта на руската освободителна армия при Свищов

В началото на руско-турската освободителна война руското военно командване и разузнаване имат най-голямо доверие в двама българи-Григор Начович и русчушкия архимандрит Климент, бъдещ търновски митрополит Климент Браницки.

Климент чистосърдечно си признава, че  в деня на започване  на военните действия на 12 април 1877 г.е посетен в митрополията от първия секретар на руското генерално консулство в Русчук г-н Крилов, който „под най-голяма тайна” му  съобщава свръхсекретната новина, предлагайки му от името на началника на щаба на Дунавската армия ген.-лейтенант Непокойчицки да замине за Букурещ, където под руска охрана би бил по-полезен за народа си!

Архимандритът тактично отказва, оправдавайки се с пастирската си роля на православен йерарх.

В същото време Начович е на работа като разузнавач в Главното командване на действащата армия и е на пряко подчинение на шефа на военното руско разузнаване полковник Пьотр Паренсов, бъдещ ефимерен военен министър на България в първото правителство на епископ Климент между 24 ноември 1879 и 22 март 1880 г.

За мнозина е загадка появата на горещия патриот и бивш председател на свищовския революционен комитет Начович в щаба на действащата руска армия и то с разузнавателна мисия, но това му назначение си има предистория.

В началото на май 1877 г.той отпечатва в реномирания австрийски вестник „Политише кореспонденц” дръзка фалшификация, носеща бомбастичното заглавие „Възвание към българския народ”, завършваща с подстрекателския призив:”А дотогава ( т.е. до идването на руските войски-б.м.) се подчинявай на временното национално правителство, избрано от патриотите”.

Ударът е насочен директно срещу БЦБО, наследникът на БРЦК с председател Кирияк Цанков, а целта е разпускане на благотворителното общество и превръщането на членовете му в руски чиновници под надзор.

Задачата, поставена пред Начович от Паренсов е изпълнена перфектно, Българското централно благотворителното общество е разформировано, от него е отстранен най-опасният член Стефан Стамболов и на  Григор Начович е поставена нова,  още по-отговорна задача.

Той трябва да определи мястото, откъдето ще започне десантът на руската Дунавска армия.

Сред руските военни съществуват спорове къде да е опорната точка за форсирането на Дунава.

Ясно е, че това не може да бъде Русчук, свръхукрепена и модерна за времето си крепост, която само е обкръжена и пада едва на 20 февруари 1878 г., на другия ден след подписването на Сан-Стефанския предварителен мирен договор.

Има идея инвазията да започне при Видин, проект, достатъчно рисков и абсурден откъм ефективност, който за щастие е отхвърлен.

Тъкмо тогава се намесва със своето предложение Григор Начович, предлагайки за предмостие родния си град Свищов.

Бил е достатъчно аргументиран и подготвен, за да изтъкне през разузнавачи и военни командири всички предимства на акцията, включващи и моментът на изненадата , и възможността бързо да се преодолее очакваната османска военна съпротива.

Планът му е приет и на 15 юни 1877 г.руската Дунавска армия извършва десант при Свищов.

За блестящия успех на операцията, а и за останалите му  разузнавачески заслуги по време на войната Григор Начович е награден с високия орден „Свети Георги”.

Той остава в съзнанието на официалните руски  власти и със своята безкористност.

По време на мисиите си никога не взема рубли за пътни разноски и нощувки, а след войната отказва предложената му от самия полк.Паренсов фантастична сума от 250 000 рубли за своята безупречна служба.

Бегло отбелязвам, че тогавашната покупателна стойност на рублата е била доста по-значима от сегашната, а предлаганата сума е сравнима само с 300 000 рубли, които Азиатския департамент ще прахоса през септември 1886 г., за да провали изборите за 3 ВНС, което трябва да избере в Търново новия български княз.

Разузнавателаната дейност на Начович ще се окаже важна за бъдещата му кариера.

От Учредителното събрание той ще бъде дългогодишен депутат,  министър и посланик до 1904 г., ще е съратник на Стамболов по време на „българската криза” в периода 9 август 1886-2 август 1887 г., но когато се налага не само ще напусне целесъобразно кабинета му като финансов министър на 18 ноември 1892 г., но и ще организира покушението срещу него, довело до смъртта му на 6 юли 1895 г.

Борислав Гърдев