Грузинската мафия – „сън” в лятна Варна
Пролетта на 2003 г. отбеляза финализирането на пропагандната кампания – „Грузинската мафия във Варна” (Тя откриваше своите сериозни основания в кървавите „разборки” от 1997 г. до 2000 г. във Варна). По обективни причини. Най-силният местен „патрон” на динамичните конфигурации от гастролиращи и установили се грузински (руски?) „бизнесмени” излезе от играта. На 1.09.2002 г. на пъпа на Варна (малко след 19 часа) пък бе отстрелян Бидзина Арушидзе. Предотвратяването на готвено поръчково убийство бе началото на края на „третото поколение” на „грузинската мафия” в България.
Елиминирането през август 2003 г. на Фатик лиши паралелните мобилни групи от „бащица в сянка”. (Ударът на 2 март 2001 г. по фигури като П. Блиадзе и като В. Тутберидзе целеше по-скоро политически резонанс, очакван заради връзки с шефове от първата редичка в БСП и само косвено бяха свързани с Фатик)
На 31 май 2003 г. Косьо Самоковеца получи „първата телеграма”. На 6 декември – последната. След този исторически Никулден грузинците (поединично и на групички) вече са само почитани ГОСТИ във Варна.
Междувременно останките от старата „грузинска сикаджийска група”, планирала навремето да се впише мащабно в играта с Ферибота, също се трансформираха в нова бизнес-конфигурация.
Сменят се играчите. Променят се правилата на играта. Игралното поле остава – географията е всесилна. Трансграничните връзки само се препозиционират.
Основните активни точки са пристанищата. Варна и Бургас от българска страна. Сухуми, ПОТИ, Кобулети, Батуми – от грузинска страна. Резервна писта е Констанца – каналът през Русе е доста актуален. (Едва ли е случайно, че Симеон Дянков посети първо митницата в Русе, а съвпадението с Ваньо Танов е впечатляващо) В същото време източници от специализираните служби не пропускат да напомнят, че силно присъствие сред „гостите” имат фигури от Гагра и Гудаута.
Наблюдават се, разбира се, и опити за „внедряване” в групите на „гостите”. Те обикновено се реализират по линия на сътрудничеството с „партньорските служби”. Историята с Арчил във Варна през есента на 2007 г. много напомня на оперативните „номерца” с част от сръбските и хърватските групи в София.
Службите не забравят и преструктурирането на старите „грузински канали” за прехвърляне на крадени в Западна Европа лимузини. Най-вече от Германия с логистична подкрепа в Австрия и Хърватска. Преди 2003 г. грузинците само плащаха такси на нашите играчи. (Каналите през Румъния, Молдова и чрез Ферибота) Сега предпочитат да въртят „бартер”. Главните действащи лица по трафика от Германия до Варна и Бургас са българи. Потокът е доста изтънял. Но затова пък лимузините са повече от суперски.
Промяната в статута на партньорите на „бизнеса” във Варна от Грузия нямаше как да не съвпадне с властовите трансформации в Грузия и България.
В същото време „руската линия” винаги е била силна. Никак не е за подценяване и сега.
Всъщност елиминирани бяха старите посредници от българска страна. Руснаците просто си подмениха водещите оператори в „представителствата”. (Апропо – те си ги сменят с ритмична „мандатност”) Логистичният и експертен ресурс на „руската група” да осъщестява реален контрол над цялата „цветна конфигурация” и да се вписва в отделните линии е пословичен. Той е като природна даденост. Аналогията с географията се набива в очи при анализиране на „картата” на Конфигурацията.
В почти всички случаи на затегнати преговори досега последната дума при заглаждането на конфликтите е имал неограниченият финансов ресурс на „руските групи”. Според източници от службите те са поемали дори временни „загуби”, за да запазят присъствие в зоната и да съхранят оперативните си позиции за наблюдаване на сектора поради стратегическите си интереси. Досега не е установен нито един доказан случай на „остра реакция” от тяхна страна, когато е била елиминирана тяхна „придобивка” в различните мрежи – чеченски, грузински. Вероятно не са лишени от основание анализите на службите, че те казват тежката си дума при „преговорите” между босовете – без значение дали се провеждат в Москва, Цюрих, Марбея, Амстердам или София. (Една от перспективните линии, които руснаците наблюдават във Варна, са сондажите на ударени през август и септември 2008 г. грузински босове на казина в Москва да се включат в комбинациите с клиентелата от Израел)
Грузинската „тема” в България не се следи само от руснаците и нашите служби.
Британците, дойчовците и най-вече янките също работят яко. Посланици от София директно отиваха в Тбилиси – в ключовите моменти за властовите съотношения и рокади там.
Янките вкараха и военен ресурс – зоната на Бургас е под сериозно наблюдение от разузнавателното обезпечаване на „армейските им съоръжения”. Те работят доста „основателно” с нашите гранични служби.
Точно тук е заровено „кучето” – след поредната смяна на властта у нас става все по-ясно, че затягането (връзката в „реално време” на инфосистемите на митниците и данъчните) на комплексния граничен контрол ще е главно направление на удара по досегашните конфигурации на контрабандните канали. Дали ще става дума за поредното им преподчиняване или за ограничаването и елиминирането им – само времето ще покаже. Засега се очертава картинката – оперативните ще наблюдават играчите по цялатга верига у нас: от границата до последния склад с митнически контрол.
Тънкостта е в друго – как ще се справят с „отправните точки”, които са извън юрисдикцията.?! Контрабандните канали са паралелни на коридорите за транзитиране на енергийни ресурси. И едните, и другите могат да ни заобиколят. И?
Дали случайно първият разговор на Бойко Борисов бе с Реджеп Таийп Ердоган?
За разговорите и преговорите между Путин и Ердоган просто е излишно да се напомня – руснаците никога не са се лишавали от един силен аргумент: Грузия и България ги интерусували само като „опорни пунктове” в отношенията им с най-значимия регионален икономически и политически партньор като Турция. Дали е точно така е отделен въпрос. Важното е, че руснаците маневрират предсказуемо, симетрично, но ефективно.
И за пореден път става все по-ясно – генерирането на „мафиотски” контрабандни канали и динамични бизнес-конфигурации е просто продължение на официалната политика с други средства.
Любомир Живков