Гузен негонен бяга, или как петролните компании разбраха Ваньо Танов
Сякаш за да потвърди думите му, в същия ден МВР арестува управител на бензиностанция за укриване на данъци. Големите в бранша се припознаха в изявлението на Танов и заявиха, че са чисти като сълза, а шмекеруват и крият обороти малките бензиностанции.
Напротив, казаха те, големите компании от години настояват за онлайн връзка на бензиностанциите с Националната агенция по приходите, за да могат продажбите да се следят в реално време.
Както и повечето неща в живота, криенето на обороти и спестяването на акцизи при горивата има две страни. Първо, и това е абсолютно, спестяването на акциз пряко ощетява държавния бюджет. Второ обаче, неплащането на този налог теоретично може да е в интерес на потребителя – горивото може да бъде по-евтино.
Може, обаче не е. На практика и редовните горива, и тези с неплатени акцизи се продават на една и съща цена, а някои хора направиха милиарди по този начин.
Тъй като бюджетът на държавата сега свети на червено, администрацията най-после се е разшавала – лично министър-председателят Борисов се закани, че ще затваря бензиностанции, а арестът на управител на бензиностанция, станал във вторник, със сигурност няма да бъде последен.
Държавата обаче не е само бюджет, ако и на Симеон Дянков навярно да му се иска да е така. Държавата сме и всички ние, които всеки ден зареждаме по бензиностанциите и така пълним касичката и на Дянков, и на петролната компания.
Факт е, че петролните компании имат стабилно лоби във властта – шефът на “Лукойл България” Валентин Златев, например играе редовно баскетбол с президента Първанов, и в продължение на десетилетие и повече бяха оставени да правят каквото си искат. Може България да е пазарна икономика, обаче бензинът струва колкото “Лукойл” каже.
В бранша реална конкуренция и оттам добри цени за потребителите няма, понеже компаниите негласно са направили картел, а тези, които представляваха държавата досега, си затваряха очите. Можем само да се досещаме защо.
Това се случва навсякъде, не само в петролния бранш – компаниите дерат по три кожи от хората, а държавата си трае. Обаче и това не им е достатъчно, та крият и данъци.
Може да прозвучи и еретично, но добре, че се яви бюджетна криза, та държавата най-после да се размърда. А след като – дай, Боже, понапълни бюджета – не е зле да се поразрови малко и в начините, по които се определят цените.
И там ще излязат интересни неща, вервайте.