Гуцанов редна „писъмце до съседите” и грейна до Слави

Винаги сме знаели, че Гуцанов е много смел политически мъж, но при Трифонов надмина себе си. Според социологически проучвания Гуцанов спокойно може да остане трети и да не се класира за втория тур. Нещо повече – Добромир Джиков работи много здраво и може да го изненада отзад…

Но Борислав Гуцанов е прав за себе си – така се прави. Редят се големи приказки, а след вота се надяваш всички журналисти да са „паметливи” като ефирните репортерки, пърхащи около кандидатите за кметска слава. Гуцанов не може да не е в еуфория – нали събра хиляди симпатизанти на концерта на Лили Иванова. Варненци знаят – за когото пее Лили, той става кмет. Примата пя за Кирил Йорданов през 2007 г. и той помете всички още на първия тур. Сега пя за Гуцанов – значи на 23 октомври вечерта той трябва да е кмет. Шегата настрана – след 8 октомври 2006 г., когато на предизборна среща на Георги Първанов залата на Двореца на културата и спорта във Варна беше претъпкана, червените не са събирали толкова много симпатизанти. Как няма да се изтъпани Боби Гуцанов връз Черешовото топче на предизборен транспарант?!

Между грандиозните си предизборни изяви и мегаконцерти Борислав Гуцанов заформи „нещо човешко” – редна „писъмце” до варненци. Купуваш си вестник и се уреждаш с „писъмце” – подател: Борислав Гуцанов, получател: Варненец. Умеят ги тези неща червените във Варна. Кандидат като Марешки са дави в мегаломания, опаковайки Централната поща в морската столица с безценния си фейс, но Гуцанов е овладян, почти лиричен в писмовната си проза. „Много отдавна не съм писал истинско писмо, не съм и получавал такова.”. Апропо – писмото на Гуцанов „истинско” ли е? Или е просто „такова”? Но да не издребняваме с някои стилистични хубости на „писмото”. „Искам да се чувствам у дома в собствения (?!) си град и поне за малко да не говоря за политика. Затова днес не ви пиша като политик, а като съсед.”. Супер. Но ето какво реди още в следващия абзац „съседът” Гуцанов – „Ще започна от това, което вече си мислите: „поредните политически глупости, популизъм и обещания”. Затова ще прескоча тази част и вместо да ви обещавам как ще преобразя Варна за няколко години, ще ви отговоря защо останах в политиката.”.

Споко. Ще стане дума и за политика – втората страница започва с почти лиричен отговор защо Гуцанов останал в политиката. (Уж нямаше да говори за политика.) „Може би защото съм спортист. От малък съм ветроходец. Израснах на морска гара, покорявах вятъра и се борех с вълните. Намерих много приятели, поставих много рекорди. Като курсант в Морско училище бях по-скоро бунтар, отколкото комсомолец.”. Няколко лирични редчета и отново за политика – „Когато за пръв път попаднах (Забележете – „попаднах”, за да не си помисли някой, че Апостол Димитров го е „завел”.) на сесия на общинския съвет, реших, че тези хора не са нормални, но тогава разбрах и че аз имам какво да им кажа. (На кого – на „ненормалните” ли?!) И така станах общински съветник, а няколко години по-късно и председател на общинския съвет.” Гуцанов леко заблуди публиката на Слави – и първия му мандат като председател на Съвета беше непълен, защото наследи Апостол през 2005 г. Но да не издребняваме отново…Политиците така го карат – на едро.

„После правителството се смени, а новите държавни управници, както вече знаете, нямат подготвени кадри и затова завзеха общинския съвет силово. За мен арестът беше по-достойна позиция от предателството.”. Така по „съседски” Гуцанов продължава да пише за политика. Въпреки твърдението, че няма да го прави. Той не може иначе – вероятно и спи като политик. И други неща прави като политик. „Трябваше да взема решение да се оттегля от политиката и да се отдам на семейството и на бизнеса си или да се опълча срещу вятъра.” Почти всеки ред на „писмото” е за политика. Нещо повече – думата „политика” взривява „писмото”. Жалко за лиричния потенциал на Боби. Каква поема в проза можеше да редне, ако съумееше да се отърси от клишетата на политическото говорене и писане. Уви.

„По улиците всеки ден ме спираха непознати и в очите им имаше повече разочарование, отколкото надежда. Затова днес обикалям целия град вече с ясното съзнание, че съм длъжен да променя статуквото. Време е да се разделим с досегашното управление на Варна. Време е да си върнем града. Време е за промяна. Промяна, която започва от Варна. Промяна, която започва от всички нас!”. „Писмото”, в което уж нямаше да става дума за политика, завършва с политическо послание. Какво друго е призивът за „промяна” на управлението?! Няма лошо – година и половина Гуцанов е извън управлението и вероятно „онова статукво”, „онзи модел”, вече е друго статукво, друг модел. Все едно, че Борислав Гуцанов не е бил в управлението с Кирил Йорданов. Така говорят политиците, когато обстоятелствата се променят – бърборят за „промяна”.

„Писмото” на Гуцанов е политическо послание. „Затова днес не ви пиша като политик, а като съсед.” е , разбира се, поза. „Писмото” е форма на предизборна агитация. Това е Гуцановото „близо до хората”. Интонацията на политическото говорене в „писмото” не е като гръмките призиви на площадните апели. Поне това е успял да постигне Гуцанов. Звучи „по-човешки” – факт. Но и грешката му е налице – не е трябвало да поема ангажимент, че ще пише „като съсед”, а не „като политик”. (Вразите му могат да го подхванат веднагически – във Варна не всички „съседи” имат такива къщи и да го залеят с популизъм.) Гуцанов не може да не говори „като политик”. Особено няколко дни преди изборите. Гуцанов се самооценява като единствен достоен съперник на Йорданов. Лидерът на червените във Варна смята, че може да бъде по-добър кмет. Личи му, че си вярва. Няма как да е иначе – той се готви десет години за тези избори. Наистина е по-подготвен от останалите кандидати – освен от Кирил. Дори сравнение не може да се прави – само Гуцанов се доближава до опита на Йорданов. Но политическото притворство явно не му е чуждо и това прозира от „съседското писмо”. Когато политиците преследват искреността (за да я употребят) с подобна страст, тя бяга от тях със скоростта на светлината и никой ветроходец не може да я достигне.

Дано Борислав Гуцанов стане кмет, за да изпълни детската си мечта. Така ще съкруши бляновете на другарчето си от детската градина (Марешки) и ще започне да реди мандат след мандат. Подир всеки мандат по едно писмо. А след победата на тези избори – ода на радостта. Гуцанов е сигурен в победата – той вече се вижда кмет. И с поглед ще измести пристанището. Пърхащите репортерки да се готвят за екскурзия до Барселона, Генуа, Берген. Гуцанов ли не си държи на думата – върнете се към „писмото”?! (Колежката Веселина Томова не е права да громи Боби така съдбовно в „АФЕРА” – ние се разграничаваме и прочие…Но ако Гуцанов е трети-четвърти на 23 октомври, може да е сигурен кои двама журналисти ще го подкрепят.) Ако Борислав Гуцанов не стане по някакво чудо кмет, може да се цани за журналист – „писмото” разкрива неподозирани таланти.

www.bgsniper.com