Данов към Николай Колев: Мен ли ще арестуваш, бе? Мен? Дето съм те купувал едно време за чифт дънки?
„…Тогава се запознах с Веско Баретата, лека му пръст, с Алексей Петров, който създаваше дружеството “Спартак” тогава, със Златко Баретата, Борчо и много други. Те ме направиха и представител на застрахователно дружество “Аполо и Болкан” във Варна.
Мога да ти кажа съвсем искренно, че тогава “Аполо и Болкан” никога не сме извършвали престъпления, не сме изнудвали или грабили.
Няма да направя лошо на никого и няма да цитирам имена, но тогава всичките от СПООР-а, с много малко изключения, работеха при мене. Всички, в това число и офицерите…
Във Варна по времето, в което колеше и бесеше тогавашният шеф на Военна прокуратура Николай Колев, когото разстреляха по-късно, се случи и една голяма мръсотия. Тогава, както се казва, поръчаха да бъде смачкан тогавашния шеф на БОП – Варна полк. Стамо Стамов.
Поръчката идваше от местна групировка и от Стопанска банка. Отвратителна поръчка беше.
Стамов ми беше приятел от 1973 година и аз не го крия, нито той някога е крил, яли сме и сме пили заедно. Стамов не е взел никога и от никой нито една стотинка. Можеше да седне да пие една водка, да, сигурно е черпел информация, но не е работил за никого. Тогава, благодарение на полк. Николай Колев арестуваха Стамов и му измислиха обвинение за подкуп.
Аз лежа вкъщи с 40 градуса температура и идват Николай Колев, и един следовател от Сливен, Ников. И Кольо казва – Веско, трябва да дадеш показания срещу Стамов, защото иначе и теб ще те арестуваме.
Сега сигурно, никой няма да ми повярва, какво съм му казал, но аз съм много импулсивен човек. Станах, както бях на легло болен и му изревах –
Мен ли ще арестуваш, бе? Мен? Дето съм те купувал едно време за чифт дънки? Айде, арестувай ме!
Аз няма да кажа нищо за Стамов, защото просто няма какво да се каже за него. И му казах още – сега, ако си голям мъж, арестувай ме, ако не, сядай и пий нещо, и си отивай. Той изгони Ников да го чака долу, седна пи една чаша коняк, помня, стана и заминавайки си, каза – може да си всякакъв, ама… Даже, може би и той в злобата, и гадостта си прозря, че не съм някой гадняр. И си замина.
Но този човек, който прозря, че аз не съм гадняр си остана гадняр.
След няколко години, една сутрин в шест часа сутринта се звъни. От опит знам, че като звъни някой толкова рано, не е за добро. Обадих се по домофона и попитах кой е и отсреща ми се казва – Полиция! А аз викам – кого търсите, те казват – Веселин Данов, и аз казах – Вкъщи няма никой.
Пълна глупост казах. И се сетих за Мечо Пух, който като го питат има ли някой вкъщи, отговаря – няма никой вкъщи и сяда, и разсъждава – за да кажа, че вкъщи няма никой, значи има някой, за да каже, че няма никой…Но явно полицаите не бяха чели Мечо Пух.
Поглеждам леко от прозореца и виждам трима цивилни долу. Спряха да звънят, после пак почнаха. Очевидно обаче бяха приели, че са объркали звънците долу. По телефона събудих един мой приятел и го помолих да мине покрай къщи за да види каква е хавата. Обади ми се и каза – въобше не излизай, има един микробус с барети с качулки. Микробусът беше със старозагорски номера.
В това време ми звъни по мобифона един от шефовете на службите от Варна и вика – Веско, какво правиш, а аз му отвърнах – чакай, че тук съм в София и бучи един трамвай, не те чувам…Ама в София ли си, да в София съм. Кога се връщаш, викам – след два дни. Очевидно го бяха накарали да ме прослуша. И казах на един мой приятел – иди пред къщи, имах един микробус, ритай по гумите, все едно търсиш нещо, те ще те арестуват и ще те питат какво правиш тука, а ти им кажи, че шефът каза, че ше заминава и каза, че ще остави ключа на микробуса на предната гума…
И наистина така и стана, и те си заминаха.
Николай Колев нарежда на Военна полиция в Казанлък и Стара Загора да вземат барети, да дойдат във Варна, да ме арестуват, да обискират целия апартамент като е казал дословно – една гилза от куршум ако намериш празна, водите го!
Целта каква е била?
Тогава разбрах, че някои хора не само са злобни, но са и много прости. Според Николай Колев аз съм бил закупил тракийска златна огърлица от някакви иманяри с брилянти. Толкова е тъп, че дори не знае, че по тракийско време брилянти няма.
Обаче аз полудях от злоба от тоя цирк, качих се на колата и отивам в София. Имахме общи познати и разбрах, че в момента е в едно заведение. Влязох вътре, той беше седнал заедно с любовницата си, която я обвиниха за убийството в Пазарджик и сега се крие в Лондон, и още 10-на прокурори. Влязох вътре, той ме видя и вика – аа, здравей, Веско. А аз му казвам – ти ли ще пращаш барети да ме арестуват. И го наврях в кучи гъз.
Накрая заради издевателството срещу Стамов, който го бяха преместили в затвора в Плевен и не му сменяха мярката за неотклонение, аз отидох при Татарчев и му казах – в името на старото приятелство с баща ми, защо държите по поръчка Стамов, пуснете го, това е пълна идиотщина. Той кандиса и тогава ми даде един прокурор, няма да му казвам името, все още е прокурор във ВКС – с една бяла “Темпра”, тръгвайте за Плевен, дал съм на прокурора постановление да освободят веднага Стамов под гаранция. Ходил съм на свиждане при Стамов, този огромен мъж плака като дете от унижение. Можеш да си представиш какво значи шеф на БОП сред рецидивистите в затвора.
Закъсняхме и пристигаме по – късничко, и главният надзирател казва – елате утре, защото делоловодството не работи. Прокурорът хъка, мъка, а аз се развиках, и му показвам документа от Татарчев – незабавно да се освободи Стамо Стамов, значи днес, а не утре. След един час го пуснаха по анцуг и си го закарахме в София.
Мина делото, оправдаха го Стамов по всички обвинения и аз се гордея, че той ми е приятел и бях приятел с него и когато беше в затвора. Човек не бива да си мени и предава приятелите.”
Откъс от изповедта на Веселин Данов дадена пред журналистката Веселина Томова
Откъсът е от книгата и „Бандитска Варна”
П.П. Днес Веселин Данов е свидетел срещу Алексей Петров по делото „октопод”. Той свидетелства колко „лоши хора” са и Никола Филчев и Филко Славов. Срещу Данов продължават и дела, заведени от известната като „Комисията Кушлев”.