Данъчните идеи на Първанов са политически проект за PR

Идеята да се премахне плоският данък е малоумна, надявам се да не е разработвана от икономисти – така финансовият министър Симеон Дянков коментира антикризисния план, предложен от експертите на Георги Първанов. Критичният патос в реакцията на изпълнителната власт иска да докаже и без друго предварително известното – че ГЕРБ няма да допусне предложената от президента корекция в данъчното законодателство. Аргументите и на Дянков, и на потърсения за становище Милен Велчев, а и на специалистите от БСП, които навремето прокараха приемането на плоския данък, сигурно ще обединят в обща икономическа платформа личности, които иначе принадлежат на твърде различни като политическа идеология партии. Полемиката как да се облагат доходите, която при управлението на Станишев избухна за кратко време, а после затихна – сега ще се разгори с нова енергия. Но и с нови цели.

Ако в нещо Дянков греши, това е определението за идеята на Първанов като „малоумна”. Тя не е такава и не защото от икономическа и финансова гледна точка не би могла да бъде определяна и по този недипломатичен начин, а защото в предложението на президента няма нито икономика, нито финанси, а само намерение за изграждане на политически образи. „Левият” – с олицетворение в президентската институция и личността на държавния глава, а „десният” – с огледало в управлението на ГЕРБ. В интервюто ми с Георги Близнашки, който е искрен противник на плоския данък, поставих няколко въпроса, на които не получих аналитични отговори.

Те бяха – защо Първанов замълча, когато тройната коалиция с премиер Станишев въведе плоския данък и има ли смисъл подобна идея за ревизия да се предлага при дясно управление, след като много по-лесно би могло данъкът да бъде отменен или изобщо блокиран при правителството със социалистически премиер? Нещо повече – Първанов навремето можеше дори да наложи президентското си вето върху закона, с чиито промени бе регламентиран плоския данък. Той не го направи. Не се обърна с призив към старото мнозинство, нито пък даде разяснителни интервюта, с които да покаже, че не споделя мярката. Защо го прави сега? В практически план държавният глава е наясно, че идеите му ще си останат пожелание. В политиката пожеланията са основа за митология – в случая на лявата митология.

Намерението да се търси социална справедливост чрез възстановяване на диференцираните данъчни ставки не е за еднократна употреба, а е нещо, което тепърва ще започне да изгражда около себе си територия за дискусия между „лявото” и „дясното”. Прицелната точка на президента обаче е по-далечна, а обосновката й – по-сложна. Въпросът не е в това изобщо да се води ляво-десен обществен дебат, а кои са носителите на лявото и кои – на дясното политическо мислене.

Подтекстът е в това, че при подобен нов дебат за плоския данък Първанов иска да се окаже единственият полюс на левите идеи. Социалистическата партия няма възможност за собствен ляв почерк в дискусията, тъй като плоския данък стана факт при нейно мнозинство и освен това бе превърнат в емблема на модерно икономическо мислене и на БСП. Внушението е пряко – в партията на Станишев доминират десни икономически идеи, а те – като неотделима част от философията на социалистическия елит, доведоха и до загубата на парламентарните избори. БСП се провали, защото изгуби лявата си идентичност, но левите настроения вече имат нов изразител и това е президентът.

В личен план изпитвам удовлетворение от случилото се. То доказва изводи, които съм правил в предишни анализи – защо Първанов има нужда от ГЕРБ, за да разгърне образа си на „социален президент” и как постепенно ще се опита да се оттласне и от БСП, за да изземе символиката на алтернатива на сегашното управление. В същото време социалистите ще попаднат в безкрайно нелепа ситуация – те, ако се хванат на въдицата, ще трябва пак да се обясняват защо, докато бяха на власт, въведоха универсалните десет процента, кои са били „за”, кои „против” и в крайна сметка вместо стабилизиране на остатъците им от някаква идентичност, ще се разпилеят в още повече посоки.

Част от коварството е, че при кметската кампания за София очакваният кандидат на БСП Георги Кадиев няма как да не бъде вкаран в капана да интерпретира темата, а това със сигурност ще привлече едни, но ще отблъсне други групи социалисти. В крайна сметка – Първанов с ляв образ, ГЕРБ – с власт, а БСП – с исторически спомени. По този начин данъчните идеи на Първанов се оказват негов дългосрочен политически проект за PR.

Георги Коритаров

www.koritarovonline.hostzi.com