Да бъдеш или не, собственик в “частния” град на Златеви?!
Това е въпросът. Особено когато градът е Правец. Някога известен като родния град на Тодор Живков – първия човек в държавата, олицетворяващ официалната тоталитарна власт. Днес, след 20 години демокрация, вече с друга слава – като “частния” град на Златеви. Онези същите – представители на неофициалната, задкулисна, но често много по-реална, зловеща и категорична власт от официалната.
Да бъдеш или не, собственик в “частния” град на Златеви?!!
Да отстояваш ли правото си на собственост или доброволно да се откажеш от него, продавайки го срещу илюзорна сигурност и спокойствие за жълти стотинки, участвайки в сделка за покупко-продажба на ръба на закона, че и оттатък него …
Какво се случва, когато отказваш да се разделиш със собствеността си, когато не искаш да продадеш земята си – поради сантимент, традиция, предадена от
родителите (да се продава имот единствено когато член на семейството има нужда от пари за лечение или за образование) или дори поради каприз, като това осъзнато желание е конституционно гарантирано право.
Какво се случва, когато притежаваш два декара земеделска земя като Христо Х. от Правец, но същата попада в очертанията на терена на голф игрище, изградено от “първокласните” инвеститори и неформални собственици на града – Златеви?
Какво се случва, когато законите на държавата, не действат на територията,
обозначена на картата като “община Правец” и си останал сам с
“неприкосновеното” си – на книга, право на собственост?
Животът започва да тече в две абсурдни измерения – реално и виртуално.
В реалното – достъпът на Христо Х. до земята е ограничен, дори невъзможен,
поради поставени от “Тера Тур Сервиз” ЕООД (фирма-инвеститор на Златев,
финансираща голф комплекса) бариери и охрана на общински пътища, водещи до мястото му, обградено изцяло от голф игрището. Пак там, в реалното – дори екип на Нова ТВ не е допуснат да снима земята му и гребната база на Техническия университет, намираща се в съседство (виж видео).
Във виртуалното, според прокурорско постановление, с което се
отказва образуването на досъдебно производство, достъпът на Христо Х. до имота му “не е ограничен”! Необходимо е единствено да се легитимира пред охраната, като докаже правото си на собственост?!!
На кого да вярва човек – на реалното или на виртуалното. В реалния свят, де
факто, Христо Х. няма достъп до имота си и Васил Златев чрез “Тера Тур Сервиз” ЕООД самоуправства, погазвайки правото му на собственост. В кривото огледало на виртуалността обаче, всичко е законно.
“Тъй като аз съм обикновен човек, каквато и истина да кажа, един прокурор няма да ми повярва, тъй както вярва на Васил Златев, каквато и лъжа да каже той” (цитатът е от Жалба на Христо Х. до СОП чрез РП Ботевград от 19.08.2008/.
Какво се случва, когато искаш да запазиш собствеността си, устоявайки на
натиска за продажба или замяна. Тук максимата “което не става с пари, става с много пари” – не действа. По две причини. “Първокласният” инвеститор е повече виртуално “първокласен” и предпочита да пести, там където може да получи нещо безплатно, макар и прекрачвайки закона. И още. Назначените с негова благословия кмет и общински съветници, винаги са готови за “жестове” на угодническа благодарност. В случая, с решение 164 от 2008 г, гласувано единодушно с 13 гласа “За” и нито един “против” или “въздържал се”, общинският съвет дава съгласие за реализиране на проект “Туристическа алея Правец – голф игрище – езерото”. Краят на алеята влиза в частния терен на голф игрището, сепариран, ограден и охраняван. Но не само това. Двата декара земя, собственост на Христо Х. са част от … алеята. Предстои да бъдат отчуждени, привидно в обществен интерес, но в действителност в частна полза (на “първокласния” инвеститор Златев) с цел извличане на парична облага, доколкото голфът е платено развлечение. По същия начин, по който са отчуждени и съседните терени с тополите около Правешкия язовир – привидно “за изграждане на зона за спорт и отдих”, а в действителност за построяване на луксозни вилни имоти с цел продажба, като част от проект “Правец ризорт енд кънтри клуб – II част”.
Да бъдеш или не, собственик в “частния” град на Златеви? Да ползваш ли нещо виртуално, а реално да го гледаш през бариери или иззад гърба на охранители?
Така, както прави Христо Х., гледайки към земята си от магистралата. Така,
както правят десетки притежатели на частни гори в Правец, заградени от Златеви, обикаляйки километри телена мрежа, КПП-та и бариери, препятстващи достъпа им.
“…Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
стрелите на свирепата съдба,
или обнажил меч, да се опълчиш …”*
Да бъдеш или не, собственик, макар и в “частния” град на Златеви е личен избор, защото никой не може да бъде унижаван без негово съгласие. Дори и в Правец…
Светла Василева