Да набием самара, че да се сети магарето – Австрия да си ги прибере!

Напоследък топлофикациите и „Булгаргаз се разшаваха. Искали си били парите. Парното от нас, а „Булгаргаз” от топлофикациите. Стигна се дотам, че във Враца „Булгаргаз” изрови с багер дупка и спря газа. Че нямаше ли един юрист в компанията да ги светне какво могат и какво –не? Защото се наложи същия ден пак да го пускат и да ровят. Но това е само парче от пъзъла на топлофикациите, които като всичко останало в страната правят каквото си искат. Интересно ми е защо „Булгаргаз” не съди топлофикациите. Както е редно в една правова държава, за каквато тръбят политиците, че сме.

Аз имам сложни отношения с „Топлофикация София -АД”. През 2003 г. ми поискаха 1410 лв. за отоплителния сезон без да ми измерят разхода. А цялото ми семейство студуваше, защото три от четирите ми радиатора в апартамента бях с въздушни тапи и бяха студени като задника на замръзнал в Сибир мамут. През пролетта дойдоха момче и момиче да проверят изразходваната енергия. Попитах ги да ми обяснят как се отчита енергията. „Това е фирмена тайна” – заяви левентът и аз незабавно ги изритах при „фирмената им тайна”. Написах едно писмо и отидох в „Топлофикация – София”. В него задавах въпроси на какво основание ми е начислена такава сума. „Наесен ще ти върнем парите като направим засичането. Това е „на база”.

Този „базов” бандитизъм никак не ми хареса и поисках незабавна проверка. Пратиха една дама, която беше шеф на отдела за отчитане. Тогава още ги нямаше бандитските фирми за отчитане. Дамата дойде и се вторачи в топломерите. Подсмръкна два-три пъти и каза, че отчетената енергия превишава В ПЪТИ употребената. Обеща да направи протокол и да ми изпратят истинската сметка. Ей, Богу, още я чакам.

След това започна дълга кореспонденция между мен и „Топлофикация”. Липсата на удовлетворение ме заведе в съда, където подадох искова молба за разследване на начина, по който ми /не/ се отчита енергията и за температурата на водата, която в общи линии трябваше да бъде 70 гр. С. В къщи всички се къпем без да разхлаждаме водата не защото сме йоги, а защото тя не минава 37-8 градуса. Надявах се Софийски районен съд /СРС/ да поиска тези експертизи. Уви, съдът изобщо не си мръдна пръста и ми прати писмо, че прекратява преписката. Обжалвах в СГС и оттам отново пратиха за доразследване в СРС. След две години преписката, отново без никакви действия от негова страна прекратила преписката, но този път дори не ме уведоми, за да не мога да обжалвам. И един ден получих запорно съобщение да плащам наема към хазяина ми не на него, а на „Топлофикация”. Така държавният орган СРС и държавно-общинската фирма „Топлофикация София-АД създадоха престъпно сдружение на държавата срещу гражданите на страната.

Междувременно стана ясно, че бившият изпълнителен директор Вальо Топлото беше хванат, че си плацика трътката в джакузи и се вози на джет за наша сметка. По-късно от разследващите органи разбрах, че сумата, която е окрадена от нас, потребителите за около 10 години е малко над 1милиард и 800 милиона лева!!! Представяте ли си? Почти два милиарда. И въпреки това от нас искат да платим отново надписаните сметки веднага, а държавният орган наречен съд не иска да върне откраднатите пари и да преразгледа цените и организацията на престъпната фирма, за да не могат повече да надписват и да рекетират. Излиза така, че бандитската фирма е по-мила на държавното ръководство от гражданите, които плащат сметките и данъците. Закриля я прокуратура, СРС, Министерство на икономиката и Комисия по енергетика и водоснабдяване под „мъдрото” ръководство на др Шушулов.

Дело срещу Вальо Топлото има, но търсените от него суми са смешни. Дългият инкасатор Румен Овчаров дори не е привлечен към отговорност. Неговата знаменита фраза, че това били „суми за близалки” дори не направи впечатление на прокуратурата. Тя дори не си представи какъв мощен диабет ще хванат и Топлото и Дългият инкасатор само ако си представят една купчина близалки за милиард и 800 милиона лева. Не желае драгата прокуратура да спаси „юнаците” барабар с тартора им Дълъг инкасатор от захарната болест и да ги прибере на повече от една ръка разстояние от шекера.

В същото време тихомълком немската прокуратура заби един неотразим ъперкът на българската съдебна система и прибра Коце Маца да си го съди в Германия, където приятелството и рушветът не играят. Не е лошо да припомним на държавата Австрия, че Вальо Топлото, Дългият инкасатор и останалите айдуци са извършили престъпление и на австрийска територия. Казват, че падналият не се бие, но още един ъперкът на нокаутираното българско „правосъдие” ще ни дойде добре. Нищо, че в австрийските затвори няма да можем да ги навестяваме често и да им носим вълнени чорапи да се греят през дългите зими.

Затова, братя и сестри, предлагам да си изпратите подкрепата на една подписка по интернет да се обърнем към република Австрия да си ги прибере и да си ги осъди, а ние ще направим един дълбок поклон и ще изразим дълбоката си благодарност за този правосъден акт.

Предлагам следния текст:

ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Предвид леталното състояние на българската съдебна система Федералната република Германия премина към директен арест и съдебни действия на български граждани, извършили престъпления на нейна територия. Обръщаме се към вас с молбата да разширите ареала на европейските страни, съдещи престъпления на тяхна територия и да изискате Валентин Димитров – Топлото и останалите уличени в престъплението „пране на пари” на австрийска територия.

Уверяваме ви, че целокупният български народ ще ви изкаже най-дълбока благодарност, каквато ще получи и Германия, както и всяка друга европейска страна, осъдила справедливо нашите престъпници, поради това, че тленните останки на българската правосъдна система подлежат на спешно погребение.

Дълбок поклон от името на българския народ.

15 септември 2008 г.

София

Следват имена и адреси на подписалите.

Николай Колев – Босия