Да не се чете от върховни съдии
С възхищение и нежно томление наблюдавах три дни медийните подскоци на говорителя на ДПС по националните медии във връзка с обвинението, че началникът му Ахмед Доган е получил 2 милиона лева в конфликт на интереси.
Защитата на хидроинженера се състои от класическа персонална атака срещу Елеонора Николова в качеството й на адвокат на парламентарната комисия. Тя видите ли си позволявала политически коментари. За незапознатите този аргумент може и да звучи смислено, но истината е, че това е административно дело, в което се поставя под съмнение съпричастността на г-н Доган именно като политик, а не като летец или кебапчия.
Съответно и коментарите на една от страните по делото няма какви други да бъдат. Злоупотребата, за която става дума е за недекларирани пари на лицето именно в битността му на политик и депутат – нещо, което по закон той е длъжен да стори. Какви да бъдат коментарите? Юристът Николова е с 30 години стаж и носи подтискащо голяма експертиза за хората от ДПС.
Другото обвинение срещу представителя на обществения интерес Николова бе, че е зам.председател на партия и с това е нарушена нейната обективност (разбирай в полза на управляващите). Който си е дал труда да следи публичните прояви в последната една година на партията й (Единна народна партия) няма как да не е забелязал критичния тон към управлението на ГЕРБ – полицейския произвол, липсата на реформи, икономическата политика и т.н. Така че и това обвинение издиша по същество.
Фалшивото кресчендо на ДПС всъщност е предназначено, за да получи отговор и да се завърже дебат в политическото пространство. Играта на въпроси и отговори, обвинения и оправдания е единствената, която може да накара хората да мислят, че това е политическо преследване или както неуместно се изрази Лютфи Местан – „пуч”. По този начин случаят ще излезе от пределите на съдебната зала и ще влезе обратно в пределите на пленарната зала на Народното събрание, а от там както е известно санкции не произтичат.
Уви, дебат не последва. Воплите на ДПС останаха самотни. За това последва действие второ. То гласи – „Някой умишлено иска да ни скара с ГЕРБ” и добавка „Изказването за „порциите” на властта” помогна на ГЕРБ да вземе повече места в Народното събрание. Какво да си каже човек? Хората си имали чудесен политически дослук, а сега някои им мъти водата. Тоест случаят е пак политически, а не юридически.
Сега се разчита на светкавичната реакция на Бойко Борисов, който ще тръгне да сипе словеса срещу тях, а той е доказал, че поне това може. ДПС това и чакат и мечтаният дебат по темата ще се е случил и той ще е ПОЛИТИЧЕСКИ. Хоп готово. Властта ни преследва и влияе на съда са реплики, които логично ще последват в тирадите на Движението.
Къде е драмата на ДПС? Партията се готви за президентски избори. За нея местните избори са ясни, както са ясни и местата, които евентуално ще спечели. Големият залог, който търгува винаги ДПС е подкрепата за президентски избори. Винаги е вървяла хвалбата, че 20 години всеки президент е избиран с тяхна подкрепа.
Не щеш ли, точно когато се очакват оферти отвсякъде за тези 600 000 гласа партията се оказва ударена в сърцето, в лидера, в остатъка от моралния облик. Кой сега ще иска да се коалира с ДПС? Официално никой. Пак ще се окаже, че това е мръсна дума, защото лидерът й от професионален политик се е превърнал в любител-хидролог. Нелепо.
Цената на акциите пада точно преди отварянето на борсата. Точно на тази борса се търгува влияние, но това вече е Наказателен състав на престъпление. Да му мисли г-н Борис Велчев, ако му стиска , разбира се.
Валентин Кожухаров