ДА РЕЧЕМ, ЧЕ СТАНЕ НЕЩО СВЕТОВНО ОПАСНО, ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ КАРАКАЧАНОВ КАК НИ ПАЗИ? ЕТО КАК!
Министърът на войната вика, че БСП все народът ги е пъдил от властта. Ся, в интерес на истината Станишев си изкара цял мандат, за наш и на министера Каракачанов срам. Щото беше опозиция …примерно. Докато Борисов май не. То Каракачанов и министер на войната, мен ако питате, е някаква смешка*. Да го бяха направили министер на хранителната промишленост. А сега съвсем обосновано се съмнявам, в здравия разсъдък на българското човечество. Да благодарим горещо на Путин, Тръмп и френския аналог на Плевнелиев, че за сега пушат лулата на мира…
Да речем, че стане нещо световно опасно, представяте ли си Каракачанов как ни пази?
Ето как –
Седи на дивана и гледа Николаев и господин Хекимян, които пребледнели коментират разни бомбардировки. Пред него на масата – виски, бира, голяма мешана скара от стола на Министерския съвет, пържени картофки, тортичка, един наапан шашлик, две три препечени питки със сминдух /естествено, без сминдух нищо не е като хората/, едно бардуче с домашна сливова от Троян, чиния дробчета по селски, шкембе в масло и едно печено пиленце с червен пипер. Това е маса, която успокоява неспокойния дух на Каракачанов. На съседния стол е метната една генералска униформа, ушита специално за него от 14 метра плат с двойна ширина, тва прави 19.6 кв.м плат, колкото е наща спалня. Каракачанов е разгърден, зачервен и много разтревожен. Телефона звъни. Боби, казва си той. Вдига с трепереща ръка:
– Да – промърморва, докато преглъща парче пиленце
– Веднага да отиваш в МС, аз съм зает тука с едни гости, скрил съм ги в едно бомбоубежище и трябва да остана с тях, че много ги е страх, а ти моментално да събереш армията и да организираш кръгова отбрана! – вика Боби
– Не мога, нямам какво да облека!
– Нали ти ушихме окстюмче?
– Не мога да го закопчея…
–––––-
смешка:
В едно купе на влак страшно се размирисало на лайно. Определено миришело от един Непукист, който четял вестник ПИК. Хората един по един напуснали отвратени купето. Останал само един Истински Стоик. По едно време Истинският Стоик не издържал, почукал с пръст на вестника на Непукиста. Непукистът свалил вестника и дружелюбно казал:
– Да?!
Стоикът, също любезно, попитал:
– Извинете, Вие случайно да сте се насрал?
– Да, защо?
Виктория Тинтерова