Да ядат пасти! Гоце – туй име свято, родно, мило…

Това звучи точно както когато председателят на Народното събрание Георги Трайков награждава президента на делегацията от Бурунди за «особени заслуги в развитието на научните отношения между двете страни» (става дума, примерно, за 60,000 автомата «Калашников» продадени на Бурунди).

По същия тегел се движеше и редакцията на «Работническо дело» когато публикува съобщение за смъртта на баба Маруца (не се казва коя е баба Маруца – но ние всички знаем, защото трябва да знаем). Та в съобщението се казва:

«Баба Маруца отгледа многобройна челяд, а сред нея бележития деец на международното комунистическо и работническо движение…» и точка. Не се казва кой е деецът, понеже ако се каже, ще бъде култ към личността. Но ние всички знаем кой е той, нали? Смеем ли да не знаем!

Та така и с президента Гоце: като каже «След два месеца могат да повторят същото упражнение», той всъщност влиза в клуба на Мария Антоанета – когато на нея й казали, че хората нямат хляб да ядат, тя отговорила: «Ами да ядат пасти!»

Та, тая наша Мария Антоанета си пътува, ходи на лов и когато я питат казва: «имам една краста» и чеше ли чеше; когато й покажат мизерията на домовете за недъгави деца във филма на ВВС, тя казва: «Ние нашите проблеми си ги знаем най-добре!»

Един министър дори нарече идеите й «малоумни» – явно желание да предизвика в главата й някакъв умствен процес, но Мария Антоанета казва: «Но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено.» Става дума за нейното име и имената на цялото котило от ДеСарски аристократи-благородници , застанали в кръгова отбрана, които дружно с нея, чешат ли чешат крастата.

Ето защо досадените французи я сложили на гилотината и главата й хвръкнала. А французите и досега ядат пасти, и то хубави! Може ли някой да отрече това?

Николай Флоров
www.svobodata.com