ДДС пак пада – тупна първият ботуш

Вечерта се върнал в 12,30 ч. уморен и леко пийнал, свалил левия ботуш и го тупнал шумно, но точно тогава се сетил за съседа и поставил втория ботуш мно-о-о-го внимателно. После заспал, но към 3 ч се събудил от удари отдолу и викове: "Хайде сваляй и втория ботуш бе, човек! От чакане цяла нощ не мога да мигна!"

Напоследък и държавата май е в това състояние – все чака втория ботуш. Прокуратурата, МВР, Яне Янев, а напоследък и Волен Сидеров все ни обещават големи разкрития я другата седмица, я другия месец. Но дотогава тупва първият ботуш на нов скандален сюжет и всички забравят за предишния.

Може би най-дългото чакане между двата ботуша е падането на ДДС. Още през 2001 г. това бе част от предизборните кампании на СДС и НДСВ, после пак през 2005 г., когато за кратко се включи и БСП, а ето че онзи ден лично Бойко Борисов обеща през 2011 г. ДДС да стане 17%. Остава само 1 година чакане.

През 2004 г. намалението на ДДС даже мина на първо четене. Тогава парламентът хвърли няколко кьорфишека, като например по-демократичен избирателен кодекс, закон за референдумите и други подобни. Вторите им ботуши още се чакат.

Даже се забелязва една закономерност. Кои ботуши тупват едновременно и тихо? Тези, които облагодетелстват елита. Например плоският данък от 10% се случи най-неочаквано. Докато го обявят и стана. В предизборните програми на две от трите партии нямаше и помен от подобно събитие, а НДСВ предлагаше 16%. Кои ботуши са безкрайно раздалечени във времето? Тези, които обещават някакви придобивки за населението.

Отдавна е доказано, че косвените данъци, сред които ДДС е първенец, ощетяват с предимство бедните и средните слоеве, както и дребния бизнес. Но те са изгодни за този елит, който се издържа предимно от финансови операции и е най-близко до властта. За всеки случай той е намерил хиляди начини да замаскира своето потребление като инвестиции – вижте само примера с луксозните джипове, които масово са регистрирани като баничарки, за да избегнат ДДС.

По света съотношението между преки и косвени данъци варира от 3:1 до 1:1. Само в България сме постигнали абсурдното 1:4, тоест ние сме въвели данъчен механизъм, при който бедните бавно, но сигурно се превръщат в просяци, а средната класа обеднява и се стопява.

Затова при нас кризата е хроническа, тъй като самата данъчна система произвежда криза.
Що е кризата? Много просто нещо – лакомията на богатите толкова е изпреварила възможностите на населението, че то вече не може да плаща. Затова единственият лек е да се стимулира потреблението, т.е. у хората да останат малко повече пари.

Ето защо обявеното от г-н Бойко Борисов желание да намали ДДС с цели 3% трябва да се приветства – това е първата смислена антикризисна идея на новата власт. Досегашните мерки, като намалението на осигурителната тежест за бизнеса, бяха прокризисни. Само че България е в ситуацията на болен, който първо трябва да оздравее, за да може да си вземе лекарството. Но пък ако не го вземе сега, няма как да оздравее.

Защо ще се намалява ДДС чак от 2011 г., нали рецесията е днес? Логично бе това да го стори кабинетът на г-н Станишев през 2007 – 2008 г., когато кризата се очертаваше на хоризонта, а в бюджета имаше достатъчно излишъци. През 2008 г. това вероятно би лишило бюджета от около 1 млрд. лв., но може би щеше да се компенсира от увеличената събираемост на данъците. Според макроикономическите науки 1 млрд. лева, оставени в населението, биха дали поне 2 млрд. допълнителен брутен продукт през следващата година, т. е. днес. Уви, 2008-а бе годината, в която богатите празнуваха лакомията си с изложения на луксозни стоки и яхти за милиони.

Откъде ще вземе Симеон Дянков този милиард? Всички прогнози сочат допълнително намаление на брутния продукт с около 2-3 на сто през 2010 г. Постъпленията в бюджета ще се свият още, а пицата ще стане колкото копче за риза. Чуждестранни инвестиции? Строителният балон се пукна и няма да започне да се надува още поне 10 г. Повечето трайни чужди инвестиции по-скоро източват пари от населението и намаляват потреблението още повече. Устойчиви източници на растежа у нас не се забелязват. Ето защо намаляването на ДДС би изисквало революционна смелост и преди всичко тотално скъсване с досегашната официална икономическа идеология.

Кажи-речи в цяла Европа държавите облагат с много по-ниска ставка масовите потребителски стоки като храни, лекарства, билети за кино, книги, вестници и списания и т. н. Миналата година Хърватия намали ДДС за вестниците с 10%. Турция пък свали ставката за храните и за туристическите услуги от 18 на 8%. Повечето наши съседки облагат с по-ниска ставка и компютрите. В Черна гора ставката е 17%, а храните, туризмът, лекарствата, вестниците се облагат със 7%. В Гърция храните и лекарствата се облагат с 9%, а книгите и вестниците – с 4,5%.

В Румъния повечето стоки за широка употреба се облагат с 9%, а в момента има голям натиск храните да се намалят на 5%. Какво означава това за България като остров на високото ДДС сред морето от облекчения? Много просто – все повече български компании и частни потребители ще изнасят реализацията на добавена стойност към съседите.

Нашата данъчна система привлича спекулантите, тяхната засмуква нашето потребление. Просто и ясно. Но българският политик е готов да умре от кокоша слепота. Когато през март ЕС прие директива, която насърчава диференцирано намаляване на някои ставки, българското правителство се обяви против. Днешното парламентарно мнозинство пък дружно отхвърли частичното сваляне на ДДС за лекарствата, но затова пък с велик ентусиазъм вдигна глобите на КАТ.

Затова по-реалистичната прогноза е, че падането на ДДС няма да се случи нито през 2011, нито през 2012 г. Но затова пък през 2013-а ще бъде във всички предизборни програми. Тогава отново ще тупне първият ботуш…

Валери Найденов
www.24chasa.bg