Демони от ада
В България демоните управляват почти без прекъсване от 66 години насам. Измислиха си идеология, която да оправдае безсмислената им жестокост и презрение към човешкото:
1. Гавриха се с останките на Васил Левски, отнасяха се с труповете на жертвите си като с труповете на животни.
2. Гавриха се 50 години с най – верните си последователи, заслепявайки ги невъзможни мечти, прикриващи злодеянията им, крадяха и от тях и ги караха да мислят, че всъщност забогатяват.
3. Гавреха се с благите по характер, с възпитаните, с кротките, издевателстваха над умните, като взимаха труда им и им даваха жълти стотинки.
4. Гавреха се историята, пренаписваха я по повелята на господарите си, унищожаваха всяко национално чувство, за да го въздигнат изкривено и подхранено от омраза, като бясно животно, живеещо с мисъл за убийство.
5. Поставиха тленни останки в мавзолей и караха децата да се кланят на идоли, като варвари-езичници, идоли и портрети във всяка стая и кабинет.
6. Изнудваха хората да злословят едни срещу други, настройваха ги един срещу друг, караха ги да се страхуват да говорят на висок глас.
7. ВЪДВОРИХА РАЗЛИЧНИТЕ В КОНЦЛАГЕРИ – ПСИХИЧНО БОЛНИТЕ, ДЕЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ОТКАЗАХА ЖИВОТ НА БЕДНИТЕ ДУХОМ
От всички тези неща най – страшното е последното. Най – страшното е, защото разликата между човека и дивия звяр е, че първият се грижи за своите слаби, проявява милост, към тези, които не могат без нея, обича страдащите повече от здравите.
В България, страдащите са измъчвани и убивани по особено жесток и мъчителен начин. Системата е изградена преди 66 години така, че да крие това от хората, защото ще се разбере, колко анти-хуманна всъщност е тя, тъй като позволява и поощрява мъчението и убийството на деца, само защото са различни.
В този момент, в България има над 100 деца, които бавно умират от глад. Десетки други са подлагани на мъчения, стотици живеят без любов и всички са нещастни. Всичко това го осигурява държавата, която ние сме изградили или по – скоро, държавата, която не успяхме да разградим, за да изградим наново. Онази държава все още е тук и все така смазва човешките души:
“Надеждa се ражда с увреждане. Вкарват я в дом. Tам я фиксират с ремъци за леглото, връзват я в количката й, стягат я в усмирителна риза. Там лежи години в креватчето си и така не пораства никога. Там се клати по цял ден на пода. Там не й се случва нищо. Там се самоуврежда, защото предпочита да чувства болка пред това да не чувства нищо. Там методично блъска главата си в металния крак на леглото. Там изсмуква палеца си дотолкова, че гангренясва и й го отрязват. Там чеше ръцете си до кръв. Всеки ден до кръв. Там си играе с камъни. Там яде камъни. Там плаче от глад. Там блъскат каша в устата й, без да я чакат да преглътне. Там никой не я прегръща. Там пищи и вие. Там e тъпкана с лекарства за грешна диагноза. Там е химически обуздавана с медикаменти, които смазват съзнанието и тялото й. Там е горена с гореща вода и кожата й се свлича. Там е удряна, ритана, блъскана, задушавана, хапана. Там с нея се блудства.
После Надежда умира. Ha три умира oт недохранване. На четири умира от раните си, причинени от залежаване. На шест умира oт зарази заради лоша хигиена. На седем умира от измръзване, на осем от удавяне, на девет от задушаване, на десет от обесване.
И всичко това е вярно.
Просто Надежда е колективният образ на децата с увреждания в домове в България.
".. Децата прекарваха своя следобед в бездействие, виене, блуждаене и търкаляне по пода.”
Това е текст от статия в Дневник
За престъпленията има конкретни, виновни лица. За системата, която е умишлено поддържана и нереформирана има отговорни лица.
Емилия Масларова е отговорно лице, като министър на социалните дейности за четири години, по време на които тя саботираше по всички начини социалните дейности.
Емилия Масларова, която е милионерка, но няма капчица милост към бедните.
Емилия Масларова, която е асоциален социалист:
9. Масларова – човек, обичащ работата, дори призванието си: На въпроса на журналисти как гледа на идеята министерството й да се раздели на две – на труда и на социалната политика, Масларова отговори “Ако там е заровено кучето, заповядайте. Нямам нищо против. С удоволствие бих предоставила на най-желаещите да се занимават с проблемите на социалното подпомагане.”
8. Масларова – гений в реториката: “Ох, много, много има за свършване. Казах ви, тази една година мина като миг. А какво можеш да свършиш за един миг?” пред журналисти в края на 2006 г.
7. Масларова и добрия тон: “Половината инвалиди са фалшиви” пред журналисти по повод облекченията за внос на кола от хора с увреждания.
6. Масларова като Мария-Антоанета: “Много сте активни, нали бяхте гладни?” към протестиращи пенсионери през март 2009 г.
5. Масларова=Спилбърг: “Могилино е игрален филм.” ; “Ако искам да, извинете за израза, да злепоставя някоя държава, мога да направя много по-страшен филм. И то много.”
4. Масларова – министър-надзирател: “Домове за деца винаги ще има, такива с решетки на прозорците” през февруари 2008 г. пред журналисти.
3. Масларова… тя толкова си може: “Вие трябва да разберете, че тези деца толкова си могат” към журналисти след като филмът на ББС показа обезводнените и недохранени питомци на Могилино през есента на 2007 г.
2. Масларова – клетото създание на БСП: през март 2009 г. в писмо до Нова телевизия Масларова сведе човек с увреждане до маловажен и неспособен обект, наричайки го “клето създание”.
1. Без коментар: През есента на 2008 г. Масларова пожела да лиши от родителски помощи всяка бременна жена, която откаже да се тества за увреждания на плода. Целта: да намали броят на деца с увреждания в България. “
Аз обвинявам Емилия Масларова в съучастие на престъпление срещу човечеството!
Нека се знае кои са Демони от Ада!
И така, трийсет и една смърти от глад, осемдесет и чeтири от общо занемаряване, тринайсет от масови зарази, разбирайте лоша хигиена; шест от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; трийсет и шест от пневмония вследствие студ и залежаване; две от насилие. И всички – от престъпна небрежност.
"Д. умира на 14.01.2006 г. в МБАЛ, Сандански. Като причина за смъртта му се сочи остра сърдечна и дихателна недостатъчност. На 22.06.2005 г. на Д. е назначена хемодиализа. До смъртта му обаче, цели 6 месеца по-късно, детето още не е започнало хемодиализа. Смъртта му най-вероятно се дължи именно на този пропуск. Аутопсия няма." (Петрово)
Смъртите настъпват предимно в студените месеци. Сто четирдесет и девет са настъпили в домовете, а не в болница, децата не са хоспитализирани въпреки тежкото си състояние, а са оставени да умрат или са изписани от болничното заведение непосредствено преди смъртта им. Единайсет деца са били късно хоспитализирани. Така например Виктор от Могилино лежи 8 месеца с рана на главата и е закаран в болница едва ден преди да умре от мозъчен оток. Смъртите по правило са неразследвани – безнаказаността е тотална, незащитеността на децата е пълна. Понякога в смъртните актове като причина за смъртта се пишат абсолютни безсмислици като "други и неуточнени аномалии" или състояния, от които не се умира – като умствена изостаналост, детска церебрална парализа. В повечето случаи аутопсия няма или няма данни за такава. А има виновни.
"…Tихомир и Ахмед се разболяват на 10.08 срещу 11.08.2000 г. със симптоми "висока температура, разстройство, изхождания с примеси на кръв и слуз". На 11.08 д-р Чолакова по телефона, без преглед, предписва лечение без изолиране или хоспитализация на децата обаче. На следващия ден децата се влошават с температура 39 градуса. Едва на 13.08 директорът на дома "довел д-р Чолакова, която насочила децата за хоспитализация". Тихомир и Ахмед са транспортирани до ЦСМП – Котел, където Тихомир, който бил "в много тежко състояние" независимо от предприетите мерки починал. Аутопсия и микробиологично изследване не са направени. Ахмед, който преживява транспортирането до Инфекциозно отделение в Сливен, умира късно вечерта там. Направеното му изследване потвърждава дизентерията като основна причина за смъртта. Двете деца са постъпили в дома по-малко от три седмици преди смъртта си". (Медвен)
"…Повечето смъртни случаи в дома се установяват от персонала сутрин при огледа на помещенията. Това означава, че през нощта няма надзор над децата и никой /възрастен/ не вижда как настъпва смъртта. Следователно никой не знае как точно става това, нито пък някой предотвратява предотвратимите смърти." (Петрово)
. . .